Фотографиите са уникални документи. На някои са запечатани моменти, които съхраняват духа на цяла епоха. Снимката, направена не само с фотоапарат, но със съпричастно сърце и с точно око понякога въздейства по-силно, отколкото ако лично си бил очевидец на нещо. Фотографът е не само медиатор, но и свидетел. Чрез такива кадри той устройва покъртителна среща между нас и тези, които е заснел. Хората в кадъра може и да не забелязват, че ги снимат. Но фотографът трябва да има непогрешим усет, за да улови мига, който спира дъха му, за да спре дъха на и зрителя. Затова повечето от всеизвестните исторически кадри са дело на непрофесионални фотографи, които виждат през сърцето си.
Снимка от разрушена православна църква в Сирия. Разрушена е Светата трапеза, колонките, на които се е крепяла, са строшени и разпилени. Стените са опушени от пожар. По пода тухли и мазилка. Абсидата е запазена, а върху нея се е запазил удивително красив стенопис – Христос причастява апостолите. Сред пепелта и отломките двама войници на колене пред стенописа с причастието. Войниците са в бойна униформа, подпрели са ръце на автоматите си. Вперили са поглед в сцената на причастието и чрез молитвата си участват в Божествената евхаристия. Наблизо сигурно има сражение. Или съвсем скоро е отминало. И съвсем скоро пак ще продължи. С оръжие в ръце двамата приятели са дошли от близката военна позиция, използвали са краткото затишие, за да се помолят в своя храм.
Дни наред тази снимка се запечата в съзнанието ми. Дни наред се опитвах да си представя в какво човешко състояние трябва да си, каква вяра трябва да имаш, за да издържиш гледката на храма си в руини и трагедията на дългогодишната война в родината си, за да имаш въпреки това силата да коленичиш пред Христос, да не пускаш оръжието и да имаш все още сили, за да се молиш в разрушената църква. Дни наред се питах – а аз бих ли имала силите, вярата, бих ли могла да коленича и да се моля като тях. Защото войната отнема не само живота, а убива и вярата, ожесточава, обезчовечава.
Снимката е публикувана в англоезичния сайт Orthodox Christian Network. Под нея има десетки, дори стотици коментари. Като се съди по имената – от християни от различни националности. Като се съди по текстовете – принадлежащи не само към Православната църква, но и католици, протестанти, копти. Всички изразяват подкрепа към изстрадалите сирийски събратя. Многобройните коментари всъщност са молитви – да защитим народа на Сирия, Господ да ги благослови и пази, да ги огради със Своите ангели и светии, да възстанови храма в сърцата им, където не може да бъде разрушен, да опази вярата на тези две момчета. Хилядите християни, които са споделили снимката изразяват своята увереност, че Иисус е жив в олтара на сърцата на тези коленичили войници, че дори и всичко църкви да бъдат изгорени, Той пак е жив вътре в нас, че славата Му ще бъде възстановена, че църквата в сърцата не може да бъде разрушена и осквернена, че вярата не може да бъде убита. Стотиците коментари-молитви под снимката са все в този дух – Бог да пази моите православни братя и сестри, Господи, моля те, спаси сирийския народ.
Наскоро в мрежата се появи клип, заснет с дрон над град Хомс. Бил е процъфтяващ, чист, проспериращ град, потънал в зеленина, имал е почти 700 хиляди жители. Кадрите, които наблюдаваме в този клип, са невъобразими. Дронът кръжи продължително над опустошения град и докъдето се вижда – само стърчащи стени от разрушени и обезлюдени жилищни сгради.
Може би тези двама войници от снимката са били от този град? Навярно след като са се молили в разрушения храм са отишли отново да се сражават. Дали са оцелели? Къде са всички жители на този град, колко от тях са загинали, колко са прокудени от разрушените си домове и са станали бежанци? Може ли човешкото съзнание да обозре трагедията на всеки отделен човек и да я вмести в себе си? Един военен кореспондент описва трагичната картина: „Днес цял ден обикаляхме крайните квартали на Дамаск. Потресен сьм от видяната разруха и от жестокостта на терористите. Сьщо така посетихме и древния град Маалюля с неговите древни християнски светини, сега разрушени и разграбени. Опожарен купол с Иисус Христос, разстрелян с автомат. Нямам думи да опиша видяното в Сирия. Тук религиозният въпрос не стои, няма такьв, всичко е за пари и власт. Тук е станало и пьрвото убийство, когато Каин убива своя брат Авел.”
Жителите на Маалюля са едни от малкото в света, които и до сега говорят арамейски – езикът на Иисус Христос. Градът е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Счита се за архитектурна перла на православието. Над града се намира манастирът „Св. св. Сергий и Вакх” от ІV век, в който е запазен един от най-старите олтари в историята на християнството. Тук е живяла първата мъченица в християнската история – света Текла, загинала през І век, наричана още и „равноапостолна” заради апостолската си дейност.
Днес там е бойно поле. Цари разруха и опустошение. Човешките трагедии са безброй. Каин продължава да убива своя брат. След като библейският Каин убива Авел, Господ му казва: „Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене; и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка; когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята” (Бит. 4:10-12).
Днес кръвта на Авел вика от земята с още по-голяма сила, днес от Каиновата земя идват най-страшните вести. Наскоро в Портал Култура беше публикувана покъртителната реч на писателя Навид Кермани, произнесена при получаването на Наградата за мир във Франкфурт през 2015 г. Той се пита – „Има ли надежда?” През 1945, преди да бъде екзекутиран от нацистите, протестантският теолог Дитрих Бонхьофер изрича предупреждение, което и днес е в сила – „Мълчанието пред лицето на злото само по себе си е зло”. Отстояването на ценностите е струвало на Бонхьофер живота му. След войната на европейската политическа сцена идват личности като Конрад Аденауер, които въздигат Европа от пепелищата, възраждат я и я правят процъфтяваща. Ръководят се от ясни и здрави принципи – „Ние разглеждаме схващането на християнството за човешкото достойнство, за ценността на всеки отделен човек, като основа и ръководно начало в нашата работа… Ние искаме да се полагат грижи и да се оказва помощ в материален, социален и културен план за милионите бежанци, които са откъснати от всичко и вече не притежават нищо. Грижата за тях също е повеля на християнското милосърдие, както и на политическа далновидност, за да се предотврати прекомерното нарастване на асоциални елементи.”
Цитирам програмните думи на големия германски държавник, защото днес няма кой да ги изрече и защити. Ако имаше кой да мисли като него, днес Сирия нямаше да бъде разрушена, нямаше да съществува снимката на двамата войници в руините на храма.
