Безспорно едно от най-очакваните събития в Софийския сезон беше първото представяне на Соня Йончева у нас в оперен спектакъл. Вечерите бяха две – „Бохеми“ от Джакомо Пучини в Софийската опера на 29 февруари и на 2 март, двата спектакъла разпродадени светкавично. За диригент беше поканен Боян Виденов, който миналата година направи своя дебют отново в Националната опера с „Травиата“ от Верди. Това бяха вечери, за които зрителите дълго ще си спомнят.
Съставът: Соня Йончева – Мими, Станислава Момекова – Мюзета, Липарит Аветисян – Рудолф, Веселин Михайлов – Марсел, Божидар Божкилов и Николай Войнов – Колин, Антон Андреев – Шонар, Димитър Станчев – Алсиндор, с великолепното участие на оркестъра и хора на операта.
Тенорът, когото чухме, е сред певците с все по-ярка световна кариера. Откривам името му в различни издания и последно на корицата на BBC Music Magazine по повод на издадения видеозапис на операта „Риголето“ от Верди от Кралската опера в Лондон. Срещаме се с Липарит Аветисян между двата спектакъла. Щастлив е от първата си среща с българската публика, от контакта с колегите на сцената и с диригента.
Дебютът на Липарит Аветисян в София беше триумфален. Божествен дар се изля от сцената – чист, искрящ, вълнуващ и сладък глас, събрал цялата нежност, светлина и топлота, които Пучини със сигурност е чувал, когато е написал партията на Рудолф. Притаилата дъх публика избухна във възторжени аплаузи след арията от първо действие, които разбира се бяха още по-възторжени след арията на Мими, както и след финалния дует от първо действие. За финалните аплодисменти е малко да се каже, че бяха френетични.
От 2016 г., когато дебютира на европейската сцена в Кьолн като Фентон във „Фалстаф“ от Верди, до днес той се е превърнал в звезда на Ковънт Гардън – Лондон, Берлинската държавна опера, оперите в Мюнхен, Дрезден, Цюрих, Осло, Франкфурт, Сиатъл. Ще дебютира във Виенската Щатсопер и в Националната опера в Париж.
Къде отивате след София?
Ще дебютирам в Театъра в Лос Анджелес с Алфред в „Травиата“. През май отново ще се срещнем със Соня, една от любимите ми певици, в Оман и отново ще пеем в „Бохеми“.
Кога се срещнахте с нея за първи път на сцената?
Беше през 2021 г. в Баден-Баден, в прекрасната опера на Чайковски „Йоланта“. Дори днес, когато разговаряхме с нашия агент, му казах, че никога няма да забравя тази първа наша среща, няма да забравя колко топла, искрена, забележителна Йоланта беше Соня.
Да поговорим за семейството ви, за музиката, за началото. Тренирали сте танци като малък.
Да, съвсем точно. Бил съм толкова интересно и активно дете. Обожавах всичко, което беше свързано с публичност, със сцената. Ходех на спортни и бални танци, занимавах се съвсем професионално. Продължих и след като тръгнах на училище. Имам много дипломи и медали от различни конкурси, имах две партньорки. В този бизнес момчетата са рядкост. Спомням си, че имаше период, в който се състезавах в категорията Junior, без да имам необходимата възраст. Съответствах по майсторство, но не и по възраст. Имах партньорка в тази категория и затова участвах. Спомням си, че беше на международен конкурс през 1997 г. в Симферопол.
През 1993 г. с моята голяма арменска фамилия се преместихме в Крим, където отраснах. Затова свободно владея и украински. Когато започнах да ходя на училище, тръгнах и на театрален кръжок в центъра за детско творчество. Всичко което се отнасяше до сцената, ме привличаше неудържимо.
А кой откри гласа ви и ви каза, че трябва да учите пеене?
И това е много интересно. Всички от рода на татко имат феноменални природни гласове. И дядо, и татко цял живот пеят. В семейството ни и до днес през цялото време звучи музика. Татко непрекъснато пее нашите арменски народни песни, старинни романси. За мен пеенето беше близко средство да предам емоциите, чувствата, настроенията си на приятелите. Затова като ме попитат откога пея, отговарям – откакто се помня.
Когато се съберете в семейството, сигурно пак пеете.
Да, винаги когато сме заедно, пеем. И на маса пеем. Баща ми има най-красивия теноров глас. Той никога не е учил пеене, но беше невероятен. Един ден на двора, бил съм съвсем малък, със съседката ни леля Галя сме се забавлявали. Завързал съм единия край на въжето за скачане, а другия съм държал като микрофон. Леля Галя ми казвала първата строфа, а аз съм изпявал мелодията. Мама че чула и в един прекрасен ден тя ми каза: „Липарит, виждам, че ти харесва да пееш. Има специална музикална школа, където можеш да учиш музика. Би ли искал?“. И аз веднага отговорих: „Но разбира се, мамо!“. Така се оказах в музикална школа №1 във Феодосия. Безкрайно съм благодарен на съдбата и на Бог, че в моя живот се появи първият ми вокален педагог Вера Павловна, която беше завършила Одеската консерватория. Любовта към пеенето и запознаването с класическата музика, което ми даде моята първа преподавателка, ме насочиха в тази посока. До този момент пеех нашите фолклорни песни, много естрада.
А кога гледахте за първи път оперен спектакъл?
Няма да повярвате. Това се случи, когато бях вече шестнайсетгодишен. В Болшой театър в Москва, на новата сцена, тъй като историческата беше в ремонт, гледах „Йоланта“. Бях омагьосан. И се помислих: „Господи, дали ще дойде някога моментът, когато ще изпълня тази партия“.
Кога решихте да отидете в Москва?
Когато навърших шестнайсет години, отидох на прослушване, да видя обстановката. Бяхме с майка ми. Направих прослушване и при съпруга на Ирина Архипова, прочутия тенор Владислав Пявко. Имах огромен списък с арии, романси. Пях половин час. Бях спечелил различни конкурси. Той беше във възторг, каза ми да науча арията на Ленски и да се върна след година. След година се върнах, срещнахме се отново с Владислав Иванович, разбира се, изпях арията на Ленски. Той се облегна в креслото и каза: „В Консерваторията! Подайте документи!“. Разбира се, подадох документи и постъпих в Московската консерватория. Бях вече на седемнайсет. Там учих две години и половина. При тенора Алексей Мартинов, а след това с баритона Борис Кудрявцев. След зимната сесия през 2011 г. напуснах. Москва ми даде огромен жизнен опит. Живеех сам, приспособявах се и се учех да оцелявам. Но за съжаление във вокално отношение не намерих своя педагог, на когото да се доверя напълно. Но там се срещнах с великолепния пианист акомпанятор Ирина Соловьова, която от първия ден в Консерваторията беше до мен, подкрепяше ме и и до днес съм в прекрасни отношения с нея.
А самият Пявко не преподаваше ли? Той беше много добър певец.
Това е поредната странност. След като започна кариерата ми, съм разговарял с него. Дори сме пели заедно на концерти. Аз не знаех, че той преподава в Консерваторията. И го попитах защо не ме е взел в своя клас. „Защото знаех, че ви очаква прекрасно бъдеще, но за това трябваше да се занимаваме много често, а аз нямах толкова време“. Оцених тази негова искреност и до края запазих възхищението си от него. Той беше първият, който ми посочи какво да правя и това никога няма да забравя.
И ето така се получи, че намерих своя педагог в Ереван и се прехвърлих в тамошната Консерватория при моя забележителен преподавател Рафаел Акопянц. Легендарна личност, невероятен баритон, същевременно цигулар. Беше велик меломан и имаше много вярно ухо и отношение към гласовете. Беше близък приятел с Ирина Архипова, както и с други изключителни личности от онази епоха. Пак трябва да благодаря на съдбата, че попаднах точно при него, защото той ми даде криле, помогна ми отново да повярвам в себе си.
Казвате, че сте били разколебан и сте имали вокални проблеми?
Аз винаги съм пеел, както ви казах, и съм бил много музикален. След първото прослушване го попитах какви са проблемите ми, а той отвърна, че всичко е прекрасно с моя глас, но пея с много стегнато гърло. Така първото, което направихме, е да избегнем това стягане в гърлото. Нямах проблеми с въздуха, с диапазона. И когато преодолях проблема, всичко тръгна прекрасно.
Коя беше дебютната ви роля?
Беше в Националния оперен театър в Ереван, в операта „Ануш“ от Армен Тигранян. Аз изпълних ролята на Саро.
Малко се знае у нас за арменската опера. Разкажете ни за нея. Какъв е репертоарът на театъра?
Операта в Ереван беше един от водещите оперни театри. Имаше огромен репертоар и винаги се е славила с големи певци – Гегам Григорян, Барсег Туманян, Асмик Папян – те са ме вдъхновявали и са били пример за мен.
Днес, за жалост, що се отнася до композирането, не мога да дам примери. Има доста хора, които пишат, но както навсякъде и у нас има криза в този вид творчеството. От предишното време ще спомена прекрасната опера „Алмаст“ от Александър Спендиарян, Тигран Чухаджян и неговата опера „Аршак II“ и др. Стараем се да изпълняваме нашите национални творби. В репертоара освен това са руски и италиански опери.
Вие сте член на трупата на Ереванската опера.
Да, там съм редовен солист. В последните две-три години не съм пял там в оперен спектакъл. Моята любима ереванска публика често ми пише, че ѝ е мъчно за мен. „Омръзна ни да слушаме записите ви, искаме да сте тук на сцената.“ Нека не звучи като излишен патос, но аз смятам, че с всички мои гастроли по света изпълнявам мисията да разнасям славата на арменските гласове и култура.
В репертоара ви са най-красивите лирични тенорови партии. Как ще продължи кариерата ви? Какво искате да пеете?
Винаги отговарям абсолютно искрено – толкова са много нещата, които искам да изпея. За осем години международна кариера вече съм изпълнил двайсет партии, но напред има още много. Провървя ми, защото съм лирико-спинтов тенор. Сега на тази възраст мога да си позволя да пея лиричните партии като Алмавива, Ернесто, Неморино, Рудолф, Алфред, но с годините ще мога да си позволя по-спинтовите роли – Едгардо, Рикардо, Туриду, Манрико, Радамес. Така репертоарът ми ще стане по-широк и богат.
Да поговорим за записите ви. Освен класическите опери смятате ли, че би имало интерес да представите арменска музика?
Безусловно. Аз винаги изпълнявам арменски песни, и то най-вече нашите народни песни в обработката на Комитас, който е основоположник на арменската класическа музика, на хоровата ни музика. Има изключителни обработки. Има невероятна литургия за мъжки хор. Обичам да изпълнявам духовна музика. Ще споделя, че подготвям солов албум точно с арменска духовна музика. Надявам се до края на тази година да е готов. Вече съм записал пет от произведенията с мъжки хор, а капела и аз като солист. Ще има още пет творби. Както и старинна музика от V век – невероятна е, като от Космоса. Дори помолих моя импресарио да ми остави известно свободно време. Последният ми концерт ще бъде в Кицбюел. След това искам да запиша тези духовни песни. Имам много близък приятел, който е звукорежисьор и сътрудничи с различни институции и фирми, сред тях е и „Дойче грамофон“. Работим с него.
Предстои да излезе от фирмата „Делос“ диск с дванайсет оперни арии от обичайния ми репертоар, които записах със симфоничен оркестър с диригент Константин Орбелян. Тук са ариите от италиански, френски, руски опери – Водемон, Дон Хосе, Де Грийо, Фауст. Включихме и ария от арменска опера – „Саят-Нова“ от Александър Арутюнян. Главният герой има три много красиви арии, но ние избрахме първата, която освен това е и много бравурна.
Имам и няколко записа на цели опери. На DVD – „Риголето“ от Верни на Кралската опера в Лондон от 2021 г. с диригент великия и много любим сър Антонио Папано със звезден състав – Лизет Оропеза – Джилда, Карлос Алварес – Риголето, и аз като Херцога. Когато подписахме договора, знаехме, че ще има излъчване на живо в кинотеатри в цяла Европа. Ако не греша, имало е излъчване в 760 кинотеатри. Успехът беше толкова голям, че решиха да издадат и видеозаписа, който вече е на пазара.
Има още един диск, който скоро ще бъде издаден, отново от Ковънт Гардън с Надин Сиера и сър Брин Терфел – „Любовен еликсир“ от Доницети с диригент Сесто Куатрини.
Говорим само за операта. Имате ли рецитали, изпълнявате ли камерна музика?
Обожавам я! Ето, през април миналата година, когато имах една седмица пролука, направихме концерт в Ереван с моя забележителен приятел и колега пианиста Армен Агаджанян, с когото подготвям всичките си роли. Това беше първият ми солов концерт. Изпълнихме песни, романси, беше камерна вечер.
Обожавам и канцонетите. Без тях не може да мине нито един концерт. За жалост, не ми остава много време, но често пея романсите на Чайковски, на Рахманинов, както и произведения от забележителните арменски композитори.
Преди да излезете на сцена, за какво си мислите?
Преди спектакъл винаги се усеща това приятно вълнение, трепетът в стомаха. Преди спектакъл винаги се моля, защото смятам, че каквито и професионалисти да сме, не трябва да забравяме, че талантът ни е даден от Бог. Затова трябва винаги да Му благодарим и да Го молим да е до нас и да ни пази.
