Софийският кинотеатър „Балкан“, репертоарът му и продуцираните от него филми

Български хроникално-документални филми

На 18 декември 1938 (неделя) кино-утрото в „Балкан“ е „работническо“, устроено от Българския работнически съюз. След приветствията и речите е показана „филмова хроника из живота и работата на българските работници“. „Филмът илюстрира труда на работниците в различните индустриални предприятия, мини „Перник“ и предава моменти от отпразнуването на 1 май – праздника на труда и освещаването на работническата болница „Царица Йоанна“ (1.VIII.1938) – известява в. „Новини“, уверявайки, че „прожектираният филм е снет под ръководството“ на Илия Кожухаров – министър на търговията, промишлеността и труда (14.XI.1938–23.X.1939). „Мир“ пък съобщава заглавието – „I-вия бълг. работнически филм“.

През 1939 в „Балкан“ бива прожектиран документалният филм „Царските стрелкови маневри“, заснет през есента на предишната година. През юли 1940 върху екрана му преминава хроникално-документалният филм „Празника на Св. Св. Кирил и Методий в София“ (заснет на 24 май), а през август (като притурка към основната програма – игралния „Виенски истории“) – заснетата на 6 май също в София кинохроника „Величественият Гергьовденски парад на славната българска армия през тази година“ (виж в Портал Култура статията Гергьовденските паради на филм (1926–1943)).

На 31 март 1941 бива учредена (с нотариален акт № 189, том V, регистър 980) Фондация „Българско дело” и нейният Филмов отдел тутакси започва производството на кинопрегледа „Българско дело”, чиито випуски започват редовно да се появяват в „Балкан“. През август там бива демонстриран „нов български тон преглед с снимки от Македония“. В началото на 1942 зрителите се умиляват на „Из живота на царските деца“, а на 13 септември 1943 започват прожекциите на пълнометражния документален филм „Цар Борис III Обединител” – кинематографичен поклон пред паметта на починалия на 28 август български владетел, най-грандиозната лента (2500 м.), произведена от Фондация „Българско дело”.

Български игрални филми

„Изпитание“

През 1942 „по почин“ на проф. д-р Борис Йоцов (министър на народното просвещение от 11.IV.1942 до 1.VI.1944) е подписана българо-унгарска културна спогодба, „специално“ предвиждаща, покрай всичко друго, и заснемането на „един филм в две версии“ – българска и унгарска. Въз основа на тази „конвенция“, а и благодарение на контактите си с филмопроизводителите и филморазпространителите от Унгария, Петров, Баръмов и Тодоров сключват с тамошната продуцентска къща „Залабери Хорват филм“ договор за съвместна продукция на игралния филм „Изпитание“.
Речено-сторено. През лятото в павилионите на будапещенската киностудия „Унгарско филмово бюро“ ООД („Magyar Film Iroda“ Rt. – MFI) – филмова фабрика и фирма за филморазпространение, основана през 1923 в Будапеща и просъществувала до 1945, зазвучава двуезична реч. Върху „общ“ сценарий – дело на Янош Залабери Хорват, двама режисьори – Ендре Родригес и Хрисан Цанков, който по това време е артистичен секретар, драматург и режисьор на Народния театър, ръководещи два актьорски екипа (унгарски и български), заснемат мелодрамата. Главните роли в унгарската версия („Alkalom“ – „Време на изпитание“) изпълняват Каталин Каради, Ласло Силаши и Артур Шомлай, а в българската – оперетната певица и актриса Надя Ножарова, Лили Попиванова, Кръстю Сарафов, Иван Димов, Борис Ганчев и оперният и оперетен певец (тенор) Стоян Коларов. „Така под мое ръководство, като директор на продукция – твърди Кирил Петров, – осъществих българския филм „Изпитание“. Кирил Петров ще да е бил (съгласно съвременната терминология) изпълнителният продуцент на „нашенската версия“ на филма, отговарял е от българска страна за организацията, създадена за неговото заснемане.

Баръмов най-вероятно е поел осигуряването на финансирането, а то в този военновременен период никак не е било лесно. С подкрепата на МНП продуцентите на „Изпитание“ получават на 20 май 1942 от Българската народна банка (БНБ) разрешение както да закупят от Германия суров филм (негатив и позитив), така и да получат „валута в размер 30.000 пенгьо“ – „за закупуване на три копия от този български филм“. МНП е и институцията, която „командирова“ в Унгария Хрисан Цанков, Кръстю Сарафов, Иван Димов, Стоян Коларов и Лили п. Иванова, „умолявайки“ на 18 май Министерството на външните работи и изповеданията да издаде визи както „на горепосочените лица“, така и на Кирил Петров и Стамболов Баръмов. Също МНП бива помолено от събирателното дружество „Балкан“ да се застъпи пред столичния полицейски комендант да отпусне на Народния театър „една чиста, спретната лятна стражарска униформа – цял комплект заедно с ботуши“, необходима за осъществяването на „български филм, който в момента се „снима“ в „будапещенските филмови ателиета“. И комендантът разпорежда (на 2 юни) това да стане. Отново МНП ходатайства пред Главното комисарство да удовлетвори молбата на продуцентите от „Балкан“, като разреши поисканото от тях (с писмо от 24 юни) „движение на колата им в връзка с снимките по филма „Пътят на раздора“.

Най-ранният (известен днес) текст в българската преса, споменаващ заглавието „Изпитание“, е от 28 май 1942, когато „Зора“ известява, че „Български филм на високо художествено ниво ще се снима от маджарска филмова къща“. Оказва се, че става дума за „Хорват-филм“, където вече е подхваната подготвителната работа. Според всекидневника „филмът ще бъде изработен в две версии: едната с участието на маджарски артисти, а другата – с български“. „Двете продукции ще струват 15 мил. лв.“, снимките в ателиетата ще започнат от 15 юни, а „преди това ще бъдат привършени външните снимки“, някои от които биват осъществени във Варна, където се развива част от действието. „Филмът ще бъде готов към втората половина на м. октомврий“ – „пророкува“ в. „Зора“.

В първите дни на юни в. „Слово“ уведомява читателите си, че снимането на един „говорящ филм на български“ е „започнало в Будапеща“. Всекидневникът изрежда имената на „групата български артисти“, участващи в продукцията, подчертавайки факта, че за посвещаването във „филмовото изкуство“ на „примадоната“ Надя Ножарова е „ангажирана голямата немска учителка на филмови артисти“ Лили Акерман, „съпруга на Паул Вегенер“. „Продукцията – завършва кореспонденцията от Унгария – е в ръцете на г. граф Евгений де Монти, който цял ден неуморимо урежда стопанската част на филма“.

По това време Надя Ножарова (1916–2014) живее в Монте Карло, напуснала завинаги България след развода си с оперетния артист и режисьор Ангел Сладкаров през 1940 и омъжила се непосредствено след това за испанския аристократ граф де Наваро, от когото придобива благородническата титла графиня. След като служи като дипломат във Ватикана, граф де Наваро е назначен за посланик на Испания в Будапеща, където бива убит след завземането на града от руските войски – като представител на фашисткия режим на генералисимус Франко.

През юли пловдивският в. „Юг“ допълва вече известната информация: „В ателиетата на „унгарското филмово бюро“ в Будапеща се снима филм с унгарски и български сюжет“, той „носи названието „Случай“, „снимането е започнало отдавна“, „в българският сюжет главната роля се застъпва от Надя Ножарова, а в унгарският от Каради Каталин“.

Също излизащ в града под тепетата вестник, „Воля“, предлага сведения относно „снемането на новия български филм „Изпитанието“, черпейки ги „направо от извора“ – лично от Кирил Петров, завърнал се от Будапеща на 24 август. А там „директорът на кино-театър „Балкан“ (Пловдив) е бил, за да присъства на снимките за филма в качеството си на негов „производител“. „Това е първият действително сериозен опит за създаване на наш филм, в мащаба и съвършенството на европейските филми – споделя българският продуцент. – Той се изработи в ателиетата на „Магяр филм Ирода“ и струва около 3 милиона лв. Действието се развива в София, Варна, Будапеща, Виена, Берлин и Ница. Сюжетът е извлечен из съвременния семеен живот. Режисурата и постановката на филма са отлични. Що се отнася до играта на нашите артисти, тя е великолепна. Унгарският филмов печат нарича г. Сарафов, „българският Хари Бор“, а г. Димов – „новият Пиер Бланшар“. Филмът е вече почти привършен. Сега ще се поставят само външните снимки от България. Представянето му ще стане през месец октомврий, едновременно в София, Пловдив и Варна“.

На 3 септември сутринта за унгарската столица заминава Лука Тодоров, за да присъства на „пробните прожекции“ на „Изпитание“, „снет по инициативата на нашия съгражданин г. К. Петров“ – огласява отново „Юг“, обяснявайки същевременно и интереса на пловдивските вестници към „шетнята“, кипяща покрай направата на филма – Петров и Тодоров са съдържатели на тамошните „кинематографи „Балкан“ и „Екзелсиор“. В края на месеца същото издание уверява, че „Изпитание“ е филм от европейски мащаб“, привеждайки „най-силното доказателство за това“ – „радостния за цялата българска култура факт, че след основно проучване на съдържанието на филма, същият е бил приет от комисията по уреждането на тазгодишната международна филмова изложба – биенале – в Венеция, на която се представят само доказани шедьоври“.

Очевидно достойнствата на филма (и техническите, и художествените) са окуражили неговите продуценти, подтикнали са ги към решението да го изпратят за участие в авторитетното Венецианско биенале (днешния Международен филмов фестивал във Венеция), а и дори да разпоредят той да бъде „преведен на италиански“ (в. „Утро“). За съжаление, инициативата остава нереализирана, защото „изключителното качество на филма изисква огромна работа, която и при най-големи усилия не ще може да бъде завършена за датата на биеналето“, което обикновено се провежда през септември.
Затова пък българската версия на „Изпитание“ е демонстрирана официално на 10 октомври 1942 (събота) в будапещенското кино „Урания“ (според БТА, софийския в. „Утро“ и пловдивския в. „Борба“ ). На премиерното „гала-представление“ присъства елитът на тамошното общество, чуждестранни дипломати, унгарски филмови дейци, нашият пълномощен министър (посланик) г. Тошев [Димитър Тошев], персонала на легацията, представители на православната ни църква, на студенството, на учащите се, цялата българска колония и „много други лица“… След представлението председателят на Българо-унгарското дружество поздравява сърдечно продуцентите Стамболов Баръмов и Кирил Петров, „притежателите на кино Балкан в София“, както и асистент-режисьора Антон Маринович.

След по-малко от месец, на 7 ноември (събота) от 11.00 ч., „Изпитание“ е показан в кинотеатър „Балкан“ (София) – „при препълнен салон“ и „само за поканени“, сред които е министърът проф. Борис Йоцов, пълномощните министри на Германия, Унгария, Хърватско и Испания – „със съпругите си“, „много писатели, артисти, журналисти и видни столични граждани“. Присъстващите на сеанса проследяват „с трепет и възторг увлекателното и дълбоко по съдържание действие на филма“ и бурно акламират „намиращите се в залата създатели на този истински художествен филм“, на които биват поднесени букети. Своите заслужили аплодисменти получават и продуцентите Стамболов Баръмов и Кирил Петров.

Още по-грандиозна е „тържествената гала-премиера“ на филма, състояла се на 9 ноември (понеделник) от 21.00 часа също в „Балкан“. Поканени са (според Кирил Петров) „министри, официални лица, пълномощни министри, представители на българската интелигенция, столичната преса, журналисти, артисти, режисьори, кинодейци и др.“. След прожекцията биват поздравени директора на продукцията, артистите, на които са поднесени „разкошни букети от министъра на просветата“ и публиката, „която аплодираше продължително“.

Същото се случва и в Пловдив – на 9 ноември от 21.00 часа в тамошното кино „Балкан“ е дадено „гала представление“, на което редом с поканените „официални лица“ присъства и „големият български артист Кръстю Сарафов, комуто бяха направени овации от публиката и му бяха поднесени букети от името на театър „Балкан“ – София и от театър „Балкан“ – Пловдив“. Пловдивските зрители на „Изпитание“ остават „възхитени от превъзходната игра на българските артисти“, любуват се на „масови сцени, идеални фотографии, безупречен тон, трепет и вълнение, динамика, сърдечност, художествена постановка, хумор, сълзи и смях“.
В печата се появяват и няколко възторжени отзива, охарактеризиращи „Изпитание“ като „най-съвършения и художествен български филм“, „истински художествен“, който сравнен с „най-сполучливият от досегашните български филми“, е в „отношение 1 към 1000“, „гордост на българския творчески гений“, „бляскав дебют на бъдещите филмови първенци в създаващия се художествен български филм“, „апология на българската жена“, „истински художествен филм, който ще остане паметник на нашата култура и крайъгълен камък на бъдещето ни филмово производство“, „филм от западно-европейски размери“, „първото международно културно признание на истинското българско филмово изкуство“, български филм, обречен да „печели световна слава“…
„И трябва да се благодари на столичното кино „Балкан“, чиято собственост и монопол е този строен, сърдечен, увлекателен и драматичен български филм – не пропуска да отбележи авторът И. И. в „Мир“, – за техния почин, старание и нежалене на средства да покажат на нашата кинопублика наше, родно производство, далеч задминало досегашните наши опити в филма и можещо да се мери, като начално постижение, с западно-европейското изкуство“.

Рецензентите подчертават също, че тъкмо събирателното дружество „Балкан – Петров, Баръмов & Тодоров“ е продуцент, „производител на филма“, който струва „около 3 милиона лева“, че „Изпитание“ е реализиран „под покровителството на г. министра на народното просвещение проф. д-р Борис Иоцов“, че е „собственост и световен монопол“ на „Балкан“, което важи само за българския вариант…

„Изпитание“ бива пуснат за „широко разпространение“ на целулоидния пазар на 9 ноември 1942 – както в софийския кинотеатър „Балкан“, така и в двете пловдивски кина „Балкан“ и „Екзелсиор“. „Поради големия интерес“ прожекциите му в София са четири и започват „всеки ден“ от 15.00, 16.45, 18.45 и 20.30 часа. Върху екрана на киното филмът се задържа почти два месеца – до последния ден на годината! Точният брой на зрителите му не се съобщава, но рекламите подхвърлят, че той е отбелязал „рекордният успех в историята на българското кино“ и „най-голямата цифра на посещения“! Предвижда се прожектирането му и в Бургас (кината „Модерен театър“ и „Култура“), и в Плевен („Модерен театър“).

Успехът на филма „Изпитание“ (споменаван и под титулите „Време на изпитание“, „Пътят на раздора“ и „Случай“) се дължи както на вече изброените му достойнства, така и на неговия сюжет („извлечен из съвременния семеен живот“) и действие („увлекателно и дълбоко по съдържание“), започващо през 1934. Тъкмо тогава преуспяващият фабрикант Сашо Каменов (Иван Димов) се жени за красивата Мария (Надя Ножарова). Бракът им е щастлив, ала отдаден изцяло на работата си, инж. Каменов оставя младата си съпруга да скучае. Като компенсация той решава да я изненада, подарявайки й за годишнината от тяхната сватба, вила край Варна. Проектът и строежът на крайморската къща биват поверени на младия архитект Кършев (Стоян Коларов), който не остава безразличен към хубостта на г-жа Каменова. Пристигайки във Варна заедно с домашната си прислужница (Лили Попиванова), Мария узнава от доктор Милев (Борис Ганчев), че очаква дете. Безкрайно щастлива от наученото, тя приема поканата на архитекта за разходка с лодка, но внезапно разразила се буря я задържа до късно в неговата вила. През това време Каменов, изпратил умишлено жена си сама, за да я постави на „изпитание“, се появява във Варна, обвинява жена си в изневяра и я прогонва… Подтикван както от д-р Милев, който не допуска, че очакваща дете жена може да посегне на живота си, така и от чичо си Коста Каменов (Кръстю Сарафов), Сашо тръгва по света, за да търси съпругата си… София, Будапеща, Рим, Неапол… Минават години. Най-накрая, през 1941 в Ница, той открива Мария и порасналото им дете. Скоро чичо Коста получава снимка на щастливото семейство…

До средата на ноември българската версия на „Изпитание“ е продадена в Германия, Италия, „независимата Хърватска държава“, Словакия и Румъния… За този факт дружество „Балкан – Петров, Баръмов & Тодоров“ уведомява министъра на народното просвещение, молейки го „най-учтиво“ за „интервенция“ както спрямо „тукашното представителство на „АГФА“, така и спрямо централата на тази фирма в Берлин („чрез нашата легация там“), с цел да се отпусне филмов материал (15 000 м. позитив и 3 000 м. негатив), „извънредно необходим“ за направата на копия от филма. И проф. Борис Йоцов за пореден път откликва на молбата, навярно защото преди време (на 7 ноември) е получил от тримата продуценти ценен подарък – „албум със снимки“ от „Изпитание“.

Също любопитен е фактът, че на 30 октомври 1944 (50 дни след преврата на 9 септември) „Балкан“ сваля „Изпитание“ от лавиците и отново го показва на верните му зрители.

„Ива Самодива“

Успехът на „Изпитание“, включващ и сериозните приходи, донесени от филма, ще да се е усладил на неговите продуценти, защото на 2 април 1943 „двамата филмови експерти“ (filmszakember) Петров и Баръмов (Petroff és Baranoff) посещават Будапеща, за да обсъдят там „три българо-унгарски версии на филми“. „Нашите гости – съобщава сп. „Унгарски филм“ („Magyar Film“) – не са ни непознати“. Тази визита е част от процеса, започнал още със сключването на българо-унгарската културна спогодба; обогатена с „допълнителното изглаждане на филмовите отношения между двете страни“, станало през септември 1942, когато министерският съветник д-р Тобиас Корнел (Tóbiás Kornél) и известният филмов експерт Карой Аготай (Ágotái Károly) пристигат в София. Процес, преминал през преговори, увлекли в руслото си и „организирания екип на Българо-унгарското дружество“, и държавния секретар барон Дюла Власиц (Wlassits Gyula), следял винаги „с най-голяма любов“ отношенията между двете нации, довел в крайна сметка до подписването на договор.

Предисторията

Първият от споменатите три филма, осъществени в по две версии – българска и унгарска, е „Изпитание“. Заглавието на втория изскача от съдържанието на два съхранявани в Централния държавен архив (ЦДА) официални документа – телеграма и писмо. Изпратена на 17 май 1943 от Будапеща, телеграмата гласи: „Отговорете телеграфически дали имате ангажимента на Левай за Ива, в противен случай ще довърша този филм. Борис“. Текстът на втория документ е на немски език, напечатан с главни букви на пишеща машина, положен върху бланка на събирателното дружество „Балкан – Петров, Баръмов & Тодоров“ и адресиран до г-н Бела Левай. Изпратено на 24 август от София, писмото гласи: „След проведените между нас преговори за филма „Ива Самодива“ [„IWA SAMODIWA“], потвърждаваме следното споразумение относно вече сключения помежду ни договор: 1/ В точка 2, крайният срок за сумата от 30 000 пенгьо, която трябва да преведем в Будапеща, е определен за 1 септември тази година; 2/ Първите снимки в България на този филм ще започнат в началото на септември; филмът трябва да бъде завършен и да ни бъде предаден най-късно до 1 декември т.г.“.

На български език заглавието бива огласено най-напред от пловдивския в. „Правда“. „Столичното кино „Балкан“ – уверява изданието на 12 септември 1943 – ще започне снимането на един нов филм в България под името „Ива Самодива“. Сюжетът на този филм е из народните предания. За целта са ангажирани известни български артисти и режисьори, които под контролата и напътствията на унгарски режисьор, ще започнат работа“. Вестникът информира още, че „подготвителните работи са извършени“, че се очаква „тези дни да започнат и самите снимки“, че филмът „ще бъде готов за прожектиране в началото на 1944 год.“. „Мин[истерският]. съвет – пише „Правда“ – държал [издал] постановление, с което разрешава на д-во „Балкан“ да внесе в България от Унгария снимачни апарати и филмова лента около 50 000 метра“.
„През 1943, по даден от мен сценарий – твърди в мемоарите си Кирил Петров, – започнах снимането на българския филм-легенда „Ива Самодива”, в българска и унгарска версия, като се заех с режисурата на българската версия, включваща участието на българските артисти от Народния театър Никола Икономов, Стефан Савов, Аспарух Темелков, Никола Попов, Зоя Шаранкова, Панталей Хранов, Любен Желязков, Веско [Веселин] Симеонов, Сийка [Сия] Петрова от операта, Дорина Илиева и др.“.

Сюжетът

„Легендата“ или „народното предание“ за фенера на „Свети Никола“ разказва сред развалините на средновековен манастир един от героите на драматургичната основа – доктор Бонев. Негови слушатели са неколцината участници в излет до малък остров в Черно море, осъществен с екскурзионно корабче. На палубата му са Ева (Дорина Илиева), годеникът й Григор (Аспарух Темелков) – богат търговец, който е с тридесет години по-възрастен от нея, както и увлеченият по Ева млад композитор Павел Велинов (Любен Желязков)…

По време на буря озовалата се в морето самодива Ива (Д. Илиева) бива спасена от рибаря Павел (Л. Желязков). В знак на благодарност тя го целува, ала това се смята за проклятие. За да изкупи греха си, той се усамотява в манастира „Св. Никола“, въздигнат на малък черноморски остров. В близкото крайбрежно градче след дълго отсъствие се завръща Григор (А. Темелков), който харесва Ива и й предлага да му стане жена. Но тя е толкова влюбена в Павел, че за да се види с него, всяка вечер плува до острова, водена от светлината на манастирския фенер. Узнал за тези срещи, обзетият от ревност Григор убива Павел, качва мъртвото му тяло в лодката си, на чийто нос поставя запален фенер. Следвайки светлината, самодивата навлиза навътре в морето и настига лодката. Тогава Григор хвърля трупа на Павел във водата, Ива го прегръща и двамата заедно потъват в морето. Обезумял, Григор се изгубва в тъмнината…

Изслушали увлекателния разказ на доктора, екскурзиантите се замислят върху своето поведение. Григор дава правото на Ева да направи своя избор и тя се прегръща с Павел…

Софийското стълпотворение

На 25 септември 1943 (събота) в София се събират „две групи от маджарски филмови артисти, режисьори и техници“, участващи в направата на „два отделни и самостоятелни филма“. Своеобразното „кинематографическо стълпотворение“ бива отразено от всички влиятелни софийски всекидневници: „Заря“, „Зора“, „Днес“, „Мир“, „Слово“ и „Утро“.

Единият екип, ръководен от постановчика Фридеш Бан, се е завърнал предишния ден от Варна и Търново, където са били заснети епизоди от филма „Българо-унгарска рапсодия“ („Tengerparti randevú“), чийто продуцент е споменатият вече Карой Аготай. Нашенската версия пък се осъществява със „съдействието на фондация „Българско дело“ и под режисурата на Борис Борозанов. „Последните външни снимки в България – уточнява „Зора“ – ще се направят в вторник, 28 т. м. в околностите на София, където са построени за нуждите на филма селски къщи“. Вестникът подхвърля също, че „по всяка вероятност, заглавието на филма ще бъде сменено и ще стане „Рандеву на морския бряг“ (така на български език може да се преведе унгарският титул). „Маджарските артисти от тази група – уверява очевидно добре информираното издание – ще потеглят обратно в четвъртък или петък, 1 октомврий вечерта и веднага след пристигането им в Будапеща ще започнат вътрешните снимки в студиото „Хунья“.
Членовете на втория екип (този на „Ива Самодива“) пристигат сутринта на 25-и „с влака от запад“ на Централна гара, където са „сърдечно посрещнати и поздравени“ от представители на „маджарската легация в Столицата“, на „М-вото на просветата“, на „българския филмов свят“, на Фондация „Българско дело“, от журналисти, от „българските артисти, които участвуват в българската версия“, а и от двамата продуценти от наша страна – Стамболов Баръмов и Кирил Петров, чиито ликове може да се видят на общата снимка, направена от фотографа на „Утро“ и увековечила както пристигащите, така и посрещачите.

В 12.00 ч. трима от гостите – режисьорът на унгарската версия на филма Бела Левай и „известните филмови артисти“ Ласло Силаши и Золтан Грегош – биват приети в кабинета на министъра на просвещението проф. Борис Йоцов. Този път фоторепортер на „Зора“ запечатва събитието на снимка, показваща министъра, възправен (в средата) помежду тримата унгарци и българина Стамболов Баръмов (крайния вляво). Същия ден след обяд в салоните на хотел „България“ в чест на гостите е даден „скромен прием при участието и на наши артисти, представители на печата, филмови деятели и др.“. След приема всички разглеждат „София и забележителностите й“, като пред „Св. Александър Невски“ участниците в разходката биват фотографирани от репортер на „Днес“ – застанали върху стъпалата пред главния вход на храма. Сред тях отново са и Баръмов, и Кирил Петров.

В Рилския манастир

В неделя (26-и) кинематографистите и от двете групи тръгват с автобуси от столицата към Рилския манастир, където пристигат към 16.30 ч., покланят се пред „гроба на Царя-Обединител“, полагат венец върху него, разглеждат светата Рилска обител, чието славно минало им бива „разяснено“… Екипът на „Българо-унгарска рапсодия“ остава там още два дни, за да продължи работата си, като направи „някои от интересните външни сцени“ – както в манастира, така и из „неговите околности“. Екипът на „Ива Самодива“ още същия ден се завръща в София, откъдето „групата унгарски и български артисти“ заминава във вторник (28 септември) за Бургас и Созопол, където е планирано да се направят „първите снимки на открито край морския бряг“, а в Малко Търново се предвижда реализирането на „най-важните външни снимки на филма – прочутите нестинарски игри“.

През Пловдив

„Вчера минаха през Пловдив, на път за Бургаз, групата унгарски киноартисти, които ще участвуват в унгаро-българския филм „Ива – самодива“ – свидетелства пловдивският в. „Воля“ на 30 септември. – Групата се води от директора на българската версия на филма г. Кир. Петров. В разговор с наш представител, г. Петров даде някои интересни сведения относно този нов филм, който се снема под покровителството на м-ра на просветата г. проф. Б. Йоцов. Сюжетът на филма, както се вижда от самото му име, е из българския бит и всъщност ще бъде чисто български филм. Той ще се снеме в две версии – българка и унгарска“. Заглавието на втората е „A tenger boszorkánya“ („Морска самодива“).

След като изброява имената на участващите в „Ива Самодива“ български артисти, анонимният автор на съобщението подчертава, че „главната женска роля се изнася от г-ца Дорина Илиева, дъщеря на писателя Ненчо Илиев-Сириус [убит от комунистите без съд и присъда след 9.IX.1944 и задълго фигуриращ в списъците на „безследно изчезналите“]. Освен това, участвуват угърчинската четворка и балета [танцовата група] на Руска Колева. Костюмите, народните песни и танците се ръководят от г-жа Райна Кацарова, завеждаща етнографския музей в София. След привършването на външните снимки в Бургаз и Созопол, всички артисти ще заминат за Будапеща, където ще бъдат снети вътрешните снимки. Филмът ще бъде готов до края на годината и ще се представи в началото на идната година“.

Преминаването на унгарския екип през Пловдив бива използвано и от журналиста Хачо Бохосян, представител на друг местен вестник – „Последни новини“, който смогва да вземе интервюта с режисьора Бела Левай („симпатичен и делови човек“), 16-годишната Агнеш-Аги Меднянски (Ева/Ива), чието „скромно желание“ е „да завърши поне гимназия“, Ласло Силаши и Золтан Грегош. „От г. Кир. Петров, ръководител на българската версия узнахме“ – завършва обширният материал, озаглавен „При тези, които снимат „Ива Самодива“, че освен изброените български артисти във филма ще вземе участие и Роза Лазарова – „наша съгражданка, която завършила славянска филология и е участвувала вече в филма „Сватба“, че „външните снимки ще бъдат снети в България, а вътрешните – в Унгария“, че „снимките по крайбрежието на Черно море ще продължат десетина дни“ и че филмът „ще бъде завършен към края на годината“.

Съдбата на „Ива Самодива“

„В Созопол вече работи българо-унгарски екип, който започна снимките на филм по една легенда – известява на 25 октомври 1943 в. „Родопско ехо“. Изданието споменава „названието“ на творбата – „Ива Самодива“, допълвайки, че в основата на сюжета й е една „легенда за фенера на Св. Никола край Бургас“.

„Този филм не можа да се завърши тогава поради събитията и бомбардировките над столицата – спомня си Кирил Петров. – Продължаването на снимките в гр. Созопол определихме за по-добри времена, като при това положение групата от български артисти и филмови работници, с оператор Г[еорги]. Парлапанов, се изтеглиха към София, а унгарските ни колеги, с режисьора Левай Белла, изпратихме за Родината им. Готовите кадри от заснетия филм се намират в филмовия архив [БНФ]“.

Под „събитията“ мемоаристът навярно има предвид ключовите неуспехи, които армиите на Оста претърпяват през 1943 – поредицата от поражения на Източния фронт, десантът на Съюзниците в Сицилия и победите им на Тихоокеанския театър, предизвикали „стратегическото отстъпление“ на войските от Тристранния пакт по всички фронтове.

След две години, в края на септември 1945, софийският в. „Знаме“ уверява, че „работата по филма „Ива Самодива“ е подновена“ и „скоро той ще бъде готов“. Не би – филмът така и си остава незавършен! Днес в БНФ се съхраняват 1100 м. (41 мин.) немонтиран черно-бял 35-милиметров материал, чието съдържание доказва, че голяма част от снимките в околностите на Созопол са били осъществени – и то успешно…

Кина под бомби

На 12 декември 1941 г. България обявява „символична война” на Обединеното кралство и САЩ. Англо-американците очевидно не си падат по „символизма” и посрещат предизвикателството прагматично – военновъздушните им сили предприемат поредица от нападения върху царството и предимно над София. Бомбардировките над България започват още през пролетта на 1941 и продължават до есента на 1944, като най-интензивни са те през първите три месеца на 1944…

На 10 януари 1944 над София хвърлят 180 бомби повече от 40 самолета. Столицата ни е нападната отново откъм небето и на 16 март, когато са разрушени 72 сгради (50 самолета пускат над 4000 запалителни бомби); и на 17 март – от около 25 бомбардировача; и на 24 март (40 самолета); и на 29 март… Но най-тежкият удар бива нанесен на 30 март – тогава около 450 бомбардировача Б-17, Б-24 и Б-25, придружени от 150 изтребителя, разстилат над града ни истински „бомбен килим”…

Въпреки всичко животът продължава (виж в Портал Култура статията Кина под бомби). Продължават да работят и софийските кина – задъхващи се от целулоидния недоимък, породен от войната, като някои от тях дори прекъсват дейността си за известно време. През февруари 1944 г. кино-театър „Балкан” показва повторно „Пролетна серенада” и комедията „Синята маска”. Освен него действащи кина са още „Славейков”, „Царя” и „Славянска беседа”, които функционират сравнително нормално през октомври 1944 г., а до края на годината подновяват своята активност още „Модерен театър” – „основно ремонтиран”, „Солун”, „Подем” (Железничарското читалище до Централна гара), „Глория” – с прожекции на „Изпитание”, „Рекс”, „Влайкова”…

Кинотеатър „Балкан“ става театър

„Балкан” преживява ужасите на най-опустошителната война в историята на людската цивилизация, но не и политическите трансформации, настъпили в резултат на „социалистическата революция“, уж извършена на 9.IX.1944. „През 1945 – пише през 1969 Кирил Петров – преотстъпихме салона за нуждите на Държавния народен театър и опера, чиято сграда бе пострадала от бомбардировките над столицата“. Само дето не допълва – доброволно, с желание, обладани от ентусиазъм и възторг…
На 25 януари 1945 с премиерата на пиесата „Котаракът в чизми” (инсценировка на Нина Стойчева-Данчова и постановка на нейния баща – режисьора П. К. Стойчев) на мястото на кинотеатър „Балкан“ разтваря врати Народният театър за младежта.
Там на 16 септември се състои тържествено събрание по случай подновяването на дейността на Камарата на народната култура, една от секциите на която се нарича „Филмово дело”. Там на 13 януари 1946 г. от 10.00 ч. е чествана 35-годишната „неуморна дейност в областта на българския филм” на Васил Гендов – „председателя на филмовите деятели в България”.

От 1981 до 1989 Народният театър за младежта носи името на покойната Людмила Живкова, днес институцията се нарича Младежки театър „Николай Бинев“.

Още по темата:
Петър Кърджилов, Софийският кинотеатър „Балкан“ (I)