Разговор с Тодора Радева от фондация „Прочети София“ за усилията да се създават литературни събития
Тодора Радева завършва културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Създателка е на фондацията „Прочети София“, която тази години отбеляза своята десета годишнина. Дълги години е програмен директор на „Софийския международен литературен фестивал“, а преди няколко години създава фестивала „Литературни срещи“. Авторка на сборниците с разкази „Седем начина да увиеш сари около тялото“, (2005) и „Едно възможно начало“ (2023). Носителка на Националната литературна награда „Йордан Радичков“, 2023 г.
Вие сте писателка, но от години се занимавате с организиране на културни събития. Днес има ли по-добро разбиране каква е ролята на културния мениджър?
Завърших първия випуск „Културология“ в Софийския университет и помня, че още когато бях студентка, всички непрекъснато ни питаха какво ще работим един ден с тази специалност. Истината е, че винаги съм се занимавала с организиране на културни събития. Професионално това започна малко след 2000 г. – идеята беше да представим документален филм за Индия в културния център на списание „Алтера“, но това прерасна в три събития – прожекция, изложба с фотографии и пътепис от пътуването. Всъщност моето собствено писане ме заведе към културния мениджмънт, защото първата ми книга – „Седем начина да увиеш сари около тялото“, излезе през 2005 г. по програма „Дебюти“ на Националния фонд „Култура“. Особеността на тази програма е, че когато бъдат одобрени кандидатите, те минават през обучение как трябва да представят проектите си. Това обучение беше много интересно и полезно, успя да надгради знанията ми с някои по-практически страни от културния мениджмънт. По тази програма издадоха книгата, но аз организирах премиерата ѝ, заедно с художничката Мила Попнеделева-Генова направихме изложба с шалове, на които бяха изписани изречения от разказите. Това беше през 2005 г. и по онова време нямаше много интердисциплинарни събития и опити за оригинално представяне на литературни текстове. През 2013 г. ме поканиха да направя Софийския международен литературен фестивал. Регистрирах фондация „Прочети София“ през 2014 г. и вече десет години реализираме различни културни проекти.
Тези години много трудно могат да бъдат обобщени с няколко думи, но усилията да се създават културни събития едни и същи ли са сега и преди? Вече се правят повече интердисциплинарни събития например, търсят се нови форми.
За мен културните събития винаги имат две страни. Зад това, което се случва накрая, което хората могат да посетят и преживеят, има вътрешен двигател, субективно движение. То започва от някаква идея, която те спохожда, и желанието да я осъществиш, свързано е със страстта и познанията ти, с желанието да извадиш максималното и да го представиш на публиката по най-добрия възможен начин. Това е хубавата част от нашата работа, удовлетворението и усещането за смисъл. Разбира се, усилията са големи – и преди, и сега – в процеса се сблъскваш с най-различни пречки и препятствия. Но докато го има този вътрешен двигател, ще продължавам с усилията – аз винаги горя в това, което правя, и така е и в работата ни във фондация „Прочети София“. Вярвам, че това си личи в събитията, които ние правим.
Какъв е пътят за организиране на едно събитие?
В началото е идеята и вярвам, че тя сама проправя пътя си. Когато човек има добра идея и качествено съдържание, то наистина си намира и своите хора, привлича другите към себе си, разраства се. Винаги ме е занимавал въпросът как може да изглежда едно литературно събитие – защото въпросът не е само да поканиш един автор и да има разговор с него. А дори и в това на пръв поглед очевидно и подразбиращо се случване има редица тънкости – каква обстановка ще изберем, кой ще бъде модератор, как да прозвучат текстовете, доколко публиката ще е въвлечена. В събитията на фондация „Прочети София“ сме изпробвали много различни формати – като 15 минутни презентации от самите автори, създаване на инсталации или сайт-специфик представления, тайно поетическо четене, нещо като „спийд-дейтинг“ с писатели, тази година хората можеха дори да играят тенис на маса или тенис на корт с нашите автори. Ние постоянно експериментираме, смесваме различни изкуства, а също и наука, че и спорт. В същото време комбинираме тези по-нетрадиционни преживявания с класически, сериозни и задълбочени дискусии по избраната тема. Защото – както казах и в началото – важно е да се водиш от идеята, добрата литература и качественото съдържание – те са в основата на търсенето как да ги представиш най-добре. А след това, след разработването на концепцията до най-малкия детайл, идва и изключително важната работа с популяризирането и публиките. Има трудности на всяка крачка – с намирането на средства, със самата логистика, с откриването на зала, в работата с малкото останали културни медии и намирането на най-добрите канали за популяризация, изграждането на постоянна публика. Има три важни елемента в реализацията на едно добро културно събитие – програмирането, организацията и популяризацията – и аз съм много щастлива, че във фондация „Прочети София“ изградихме екип с Демна Димитрова, Боряна Зафирова, а сега и Ивана Хиткова.
Какво ви пречи най-много? Имаме ли културни политики, които да гарантират устойчивост на фестивалите?
Това е най-голямата ни болка – липсата на трайни културни политики. Липсва ни мисленето в перспектива. Нека да вземем най-простото нещо – всички програми в България, които подкрепят културни инициативи, предлагат финансиране само за една година. Често от теб се иска да пишеш стратегия за пет години напред, но никой не я обезпечава, не предлага възможност да създадеш устойчиво културно събитие.
Някак ни липсват мащаб в мисленето и дългосрочно стратегическо планиране, за да си позволим да развиваме идеи за по-дълъг период, особено когато говорим за фестивал, който се очаква да не прекъсва, за да се превърне в традиция.
Ние по необходимост мислим и работим в перспектива, защото календарът на един голям писател обикновено е запълнен със събития за две години напред. Но какво правим, когато някой нобелов лауреат например приеме да гостува в България след две години, а ти нямаш гаранция, че тогава ще имаш финансиране, че изобщо ще го има фестивала? Другият много важен въпрос е отношението към работещите в културната сфера, обезпечаването на екипа, адекватната оценка на значението и цената на нашия труд. Има огромна липса на така нареченото „структурно“ финансиране. Всички програми предполагат разходи за техника, наеми, но не и адекватна подкрепа точно за хората, които измислят, създават, организират, популяризират и изобщо правят възможно това събитие.
Какво правите в такива случаи?
Приемам предложението да организираме среща с даден автор след две години и работя през цялото време така, все едно финансиране ще има. И хората в екипа също се водят преди всичко от идеята и желанието да направим нещо хубаво. Но разбирате какво огромно предизвикателство е това, колко обезсърчаващо и трупащо умора е, а също и съществуване на границите на екзистенциалния минимум, защото всички трябва да плащаме сметки. Случвало се е да ни откажат финансиране, при условие че голям автор като Олга Токарчук беше потвърдила писмено, че ще дойде. Направихме всичко възможно да осигурим средства чрез други канали и беше наистина трудно. Но и досега хората говорят за това издание на „Литературни срещи“ като за най-знаковото литературно събитие. Нямаме избор освен да работим, все едно ще сме обезпечени напред във времето, но е хубаво зад това най-после да застанат и адекватни културни политики. Това важи за културните мениджъри и организаторите на фестивали във всички сфери на изкуствата.
От друга страна, добри практики вече съществуват и не трябва нищо тепърва да откриваме.
Да, така е, има европейски проекти, които позволяват дългосрочно планиране за три или пет години – могат да се използват като пример и основа за разработването на такива проекти и в България. Има необходимост също от създаване на програми, които не зависят от нездравата политическа обстановка в страната и смяната, при която новото правителство блокира процесите. Както от едно преосмисляне на стойността на труда на хората, които работят в тази сфера.
Какво се случва с фестивала „Литературни срещи“ и готови ли сте с програмата?
Започнахме „Литературни срещи“ през лятото на 2022 г. с идеята за серия от събития през цялата година, с пролетно, лятно и есенно издание, като всеки път предлагаме различна тема и различни по формат събития. Досега направихме седем издания и съвсем скоро, през ноември, предстоят „Литературни срещи есен“ с мотото „Това е стена!“ от стихотворението „Стената“ на Борис Христов. Правим това издание по покана и в партньорство с Културния център на Софийски университет. Тази година те организират наистина мащабен Фестивал за европейска солидарност, в който се включва мозайка от различни събития с над 15 международни партньори – международна конференция с тема „Стени“, музикални събития, изложби, прожектиране на филми. Темата взима повод от 35 години от падането на Берлинската стена, но поставя на фокус изграждането на нови стени в последните години, следствие на събития като световната финансова криза, Беркзит, мигрантските вълни, войните в Украйна и Близкия изток. Основният акцент е въпросът за необходимостта от солидарност – не само на институционално ниво, а като усещане за емоционална връзка и свързване чрез култура и общи ценности. Гости на „Литературните срещи“ през ноември ще бъдат руският журналист и писател Михаил Зигар, българският писател и поет Георги Господинов, родената в Киев и живееща от 25 години в Берлин писателка Катя Петровская, германската писателка и журналистка Джаки Томе. В есенните „Литературни срещи“ ще участват още българските автори Мирела Иванова, Надежда Радулова, Йоанна Елми, Стефан Иванов, Еми Барух, Здравка Евтимова, Илко Димитров, Петър Чухов, Пламен Дойнов – те ще представят своята интерпретация на тема „Стени“.
От колко години организирате литературните маршрути „Прочети София“. Има ли какво да се прочете в София?
Организираме Литературните маршрути вече шест години. Наскоро ги преброихме и се оказа, че сме направили 54 оригинални маршрута – защото тези вълнуващи градски разходки не се повтарят, всеки път са с различни водещи и на различни теми. А дори когато водещите са едни и същи – като Тони Николов, Катя Зографова, Албена Тодорова, Лора Шумкова (която беше с нас от самото начало и имаше толкова познания, страст и идеи, включително да събере своите разходки в книга, но за съжаление почина вследствие на инцидент) – те всяка година предлагат различни места и акценти.
Какви истории искате да разкажете с тези маршрути?
Всеки маршрут представя малко познати факти за писателите ни – класически или съвременни, за местата на литературата в София – някои изчезнали, други все още съществуващи. Но е хубаво освен тези истории да се чуват също стихове и текстове. Обичам маршрутите, на които се чете много поезия. Ето, сещам се за маршрута, посветен на Александър Вутимски с водещ Калоян Праматаров, когато на Лъвов мост, на фона на скърцането на минаващите трамваи, звучеше поезията на Вутимски. Албена Тодорова също чете много стихове на маршрута, който направи за Атанас Далчев. Тази разходка не беше чак толкова свързана с биографични данни за него – имаше ги, разбира се, но на преден план бяха неговите стихове и фрагменти, защото това остава в публиката – образът на града, в който Атанас Далчев е живял, но и който Атанас Далчев е описал в текстовете си. И си давате сметка как тези образи се наслагват в съзнанието, как разширяват усещането ни за София, как наистина „чудото дохожда всеки час“ в огледалото, носено от нашите водещи. Понякога раздаваме архивни снимки на конкретното място, показват се първи или редки издания. На маршрута, посветен на Кирил Христов, водещата София Стоянова донесе ръкописи на Кирил Христов и беше много интересно да се проследи самият процес на писане и редакциите след това. От миналата година правим и маршрути на Витоша, посветени на писането за планината и въобще на планината като образ в литературата. Маршрутите се разширяват и се откриват нови пътища и нови посоки, в които градът и литературата се пресичат.
Някои от тези маршрути нямат ли потенциала да станат постоянни и да привличат публика?
Организираме ги от шест години – всяка година по 12 нови маршрута, безплатни за публиката, и ще продължим да правим това, за да разширяваме непрекъснато литературната карта на София. Да предлагаме непрестанно нови и различни прочити на града и те да стигнат до максимално много хора. Но именно заради силния интерес към нашата инициатива отскоро създадохме възможност хората да си поръчват маршрут срещу заплащане и да го организираме специално за тях. Всеки може да разгледа на нашия сайт маршрутите, които сме правили през годините, и да си поръча този, който му е най-интересен. Естествено, това трябва да бъде платено, защото маршрутите се подкрепят само за първите издания от програмите на Столичната община. Сега се включени в Културния календар и по този начин можем да обезпечим заплащането на водещите. Друга наша инициатива е свързана с набирането на средства за архивиране на маршрутите – да имаме възможност да ги заснемем и представим чрез кратки видеа в You Tube канала на фондация „Прочети София“.
„Прочети София“ какво ни показва – че имаме толкова много истории, които не знаем, и че не познаваме града си напълно?
Да, това е целта ни – през тези маршрути да преоткрием града. Да създадем възможност хората да разширят историите, които знаят, с нови факти и открития. Да се свържат с града си по различен начин, да го преживеят през историите на нашите писатели или през местата, които иначе подминават в забързаното всекидневие.
Бързо ли се променя градът?
Променя се София, за съжаление, невинаги за добро. Често говорим за места, които вече са изчезнали. Например, по време на маршрута за бомбардировките стана въпрос за улица „Търговска“, която вече я няма, защото на нейно място се е създал съвсем друг вид център. Рушат се сгради, които са културно наследство. В същото време се строят нови, които много често са безлични. Наскоро направихме маршрут в квартал „Младост“ – идеята ни е да излизаме все повече извън центъра на града. Та в „Младост“ всички видяхме изключителното презастрояване, липсата на въздух между отделните сгради. От друга страна, ние започнахме инициатива за поставяне на паметни плочи и съхраняване на литературната памет, а другият проект на фондация „Прочети София“ – „Скритите букви“, също е свързан с директна намеса в градската среда. Искам да кажа, че ние всички участваме в промяната на града си. Не просто разказваме историята му, но се стремим да оставяме следа в настоящето и да се грижим за бъдещето му. Когато хората се свързват с едно място през културата и литературата, те не могат да останат безразлични към него.
Тези литературни маршрути не са ли причина да се заговори за една друга инициатива – за столица на литературата?
Да, това е чудесна инициатива и дори сме я обсъждали с Яна Генова, която в момента е заместник-кмет по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“, но се оказа, че тъй като София вече е Европейска столица на киното, не може да бъде и на литературата. Но София би могла да бъде Световна столица на книгата под егидата на ЮНЕСКО. Миналата година Асоциация „Българска книга“, Столичната община и други организации подеха инициатива за кандидатстването. И разбира се, ние с радост участваме с това. В момента вече има работна група, разработва се проект с най-различни събития и активности, които биха направили София наистина Град на книгата. Може години наред да кандидатстваме, за да заслужим тази титла, но при всички положения това е огромна възможност – и за нас, които работим в тази сфера, но и за всички граждани и гости на града.
