С Мира Сталева, заместник-директор на София Филм Фест, която ръководи и София мийтингс, дни преди откриването на 19-ото издание на фестивала разговаря Зелма Алмалех.

„Българското кино има много забележителен глас. Всичките филми в последните 10-15 години успяха, мисля, че точно от 2003 г. тръгна една вълна – започна с „Източни пиеси” на Камен Калев в Кан, после Драгомир Шолев, Константин Божанов. Имаме участия на много големи фестивали и нито един филм не си прилича с другия”, категорична е Мира Сталева, заместник-директор на София Филм Фест, ръководител на отдел „Гости” и София мийтингс на фестивала. Разговорът се провежда дни преди откриването на 19-ото издание на фестивала на 5 март.

И продължава с аргументите си: „Не мога да сведа под общ знаменател българските режисьори. Например румънското кино проби по същото време със „Смъртта на господин Лазареску” (2005 г.) на Кристи Пую. Той беше невероятен и брилянтен и аз го смятам, може би, за най-добрия филм от новото румънско кино. Почти всички последвали обаче си приличаха, всичко се случваше в 24 часа със силна референция към социалистическото минало. Те видяха, че формулата работи – няма лошо. Имат страхотни филми и продължават, но това започна да се изчерпва, защото следва една формула. Докато в българското кино има много самобитни, които абсолютно не си приличат по начина, по който творят. С една добра политика на местно ниво биха могли да постигнат още по-големи успехи. Българското кино да стане разпознаваемо навън, да си спечели фенове в България, защото това е другото нещо, от което то страда. „Мисия Лондон”, наистина, направи страхотен бум, качи посещението. Накара много хора да се върнат в салоните, след това кривата отново започна да спада с годините. За това помагат и скандалите. Точно това е въпросът, че няма консолидирана група, която наистина да милее и да се грижи. Липсват експерти, и то експерти на мениджърски позиции, за да вземат решения. В България няма чак толкова много пари за кино, но въпросът е да се създадат алтернативни източници, да се дадат данъчни облекчения за чужди продукции, за български продукции. Има варианти. А и

важното е да има разказ,

като че ли се загуби добрата традиция на българските разказвачи. Това куца в сценариите на българските проекти, които ми се случва да чета. Очевадно се е пречупила тази традиция. Писането е занаят, то си има правила. Неслучайно студията работят така – те имат идеята, имат човек, който е професионален писач: „ето ти идеята – ти сега ми я облечи драматургично. Тогава ще я разгледаме”. Пояснява Мира, която познава европейските и световни кинопрактики. Самата тя е от началото на изключителния проект София филм фест, който е с най-голям принос ЮНЕСКО да определи София за световна столица на киното. С усмивка признава, че рецептата за организацията на такъв световен форум на киното е секретна, но е трудно да се приложи в нашия контекст. Фестивалите от подобен тип не могат да си позволят огромен екип цяла година. Така е навсякъде по света, но с по-добро финансиране могат да запазят основния си екип. „При нас фестивалът всяка година започва отначало – всяка година обучаваме на основни неща. Да, трудно е, но емоцията си заслужава и публиката отвръща… А София мийтингс тази година ще имат 12-о издание, започнахме през 2003 г.”, припомня Мира Сталева. Разговаряме с нея в офиса на София Филм Фест, където вече няма почивен ден в подготовка на събитието, което всички очакват с голямо нетърпение.

Естествено се връщаме

към българското кино,

което е специален фокус на фестивала в контекста на 100-годишнината му.

„Урокът” (в конкурсната програма) на Петър Вълчанов и Кристина Грозева е най-успешният български филм за 2014 и 2015 г. и жъне успехи по международните фестивали. Той тръгна от София мийтингс като проект, а миналата година в София получи директна покана от фестивала в Сан Себастиан. Голямата награда в Сан Себастиан е наистина голяма – първо това е най-сериозната парична награда, която се дава на целия континент, и е страхотно признание. Подчертавам го, продължава Мира Сталева, защото в България не се знае много за него, а всъщност той е доста реномиран фестивал, особено за първи или втори режисьорски филм.

Другите акценти са „Прелюбодеяние” (в конкурсната програма), дебют на Явор Веселинов, както и всички нови български филми, които са произведени в последната година. На 100-годишнина на българското кино ще направим специален жест – ще покажем 10 класики (от 2000 до 2015 г.), които бяха популярни по фестивалите и получиха признанието на зрителите, и всичко, което е било произведено през 2014 г. Другите заглавия са „Буферна зона” на Георги Дюлгеров, „Омбре” на Захари Паунов, който беше показан на фестивала Златна роза, „Събирач на трупове”, дебют на Димитър Димитров, „Жената на моя живот” на Антони Дончев, „Потъването на Созопол” на Костадин Бонев. Това са българските игрални филми. Сред документалните също ще има поне 7-8 премиери, някои още не сме видели, защото всеки момент ще бъдат завършени. Българският представител в документалния конкурс е „Салтомортале” на Борислав Колев.”

Много наши филми тръгнаха като проекти от София мийтингс и няма как да не коментираме този принос на фестивала към българското кино. Мира Сталева обяснява и процедурата. „Всички филми, които в последните 12 години тръгнаха по фестивалите, са били показвани на затворени прожекции на София мийтингс, където се канят фестивални програматори. Никой друг няма право да влиза, тъй като в повечето случаи филмите са незавършени, а и 90% от тях са минали и като проекти, т.е. търсещи кофинансиране. София мийтингс изиграха ключова роля, що се отнася до образованието на българската гилдия, което винаги е липсвало, защото

в България не се преподава продуциране.

А то си има А, В и С, то си е занаят и се изучава в курсове, в магистърски програми. Това е сериозно, защото средният европейски бюджет на филм е 1 млн. евро, продуцентът разполага с тези пари и трябва добре да ги разпредели. И то по възможно най-ефективния начин. Европейската индустрия работи по взаимни спогодби, които също трябва да се знаят. Трябва да се знаят и правилата на всеки национален филмов център, с който работиш. Това направи София мийтингс: доведе в България много експерти, които представяха фондовете си в страната, възможностите да се получат данъчни облекчения. Самите те, идвайки в България, разглеждат страната, виждат, че е възможно да снимат тук, цените са по-ниски, има най-различни локации на малки разстояния една от друга. България е много удобна като инфраструктура – има добри хотели, добра храна и напитки на добри цени. Това е много важно за един екип от 100 души, който прави филм”, казва тя.

И тазгодишната среща е под знака на 100-годишнината на българското кино, като за българските участници ще има особена привилегия.

„Решихме да направим жест към българските проекти и освен традиционните две секции, в които се селектират проекти и пийчват (представят) публично пред експертите, ще има една секция само от български проекти, наричаме ги „проекти в банка”. Те ще бъдат консултирани от две експертки – Изабел Фювел и Личия Еминенти, които консултират предимно проекти откъм сценарна гледна точка, пакетиране, бюджетиране. И двете са с доста сериозен стаж и работят на европейско ниво. Личия Еминенти доскоро беше експерт в Евроимаж, програмата, която дава пари за европейски копродукции.

Другото за София мийтингс – както винаги се опитваме да вкараме новите тенденции. Тази година ще направим няколко семинара по Crowdfunding, т. е след като е криза и навсякъде се режат културните бюджети и финансирането на кино става все по-малко, има и алтернативни варианти. Много хора го правят. Да, не е за всеки, но е добре да се знае как работи. В няколко сайта се публикува кратко резюме на проекта и се търси финансиране от хора. Има много успешни проекти, събрали пари по този начин. Много хора искат да са съпричастни и ако успееш да заинтересуваш 1000 души да дадат по 10 евро или 10 швейцарски франка, ето ти го половин филм. Да, трябва да го популяризираш, трябва да си добър в представянето, за да събереш симпатизанти”. Обяснява системата Мира и уточнява предимствата на този тип финансиране. „Латиноамериканците в това отношение са възхитителни. „Урок” е направен за 15 000 евро, без финансиране от Националния филмов център. Доколкото знам, са взели само 6000 лева за развитие на идеята, но всичко останало е направено на мускули, с приятели и това е най-успешният български филм за последната година. Латиноамериканците правят постоянно филми за по 15 000 – 20 000 долара. Те просто правят, а не се оплакват постоянно, че нямат пари. Когато направиш нещо добро, макар и с малко средства, следващия път, когато чукаш на вратите, има какво да покажеш.”

Това естествено ни отправя към

тазгодишния фокус на фестивала – грузинското кино,

и към международната програма. „От няколко години наблюдаваме, че грузинското кино се завръща на световните екрани. Появиха се млади режисьори, които правят много добри филми, дори с малкото пари, които имат. Затова решихме да им обърнем внимание и да покажем всички грузински филми от последните 2-3 години. Ето, тази година в шортлистата за Оскарите има грузински филм, „Мандарини”. Тези филми са абсолютно непознати на българския зрител. Отсъствието на грузински филми в този близо 20-годишен преходен период се дължеше и на войната в Грузия, и на липсата на пари. Но те са добри разказвачи и много бързо си стъпиха на краката, очевидно. Те имат малко пари, но не е въпрос на пари. Въпросът е да умееш да разкажеш история. Да имаш тази история и да умееш да я разкажеш добре. Грузинците имат много силна култура на историята и ето, че си стъпват на краката”. Мира Сталева допълва, че освен наградените филми от големите фестивали като „Левиатан” на Андрей Звягинцев, „Зимен сън” на Нури Билге Джейлан (Златна палма в Кан, 2014 г.), документалният филм на Вим Вендерс „Солта на земята”, който в момента се радва на интереса на публиката по фестивалите, в програмата присъстват още много филми с награди.

Няма как да обгърнем цялата програма на София Филм Фест, в която задължително ще присъстват Монти Пайтън, както и много от номинираните за Оскар филми. Фестивалът ще се открие с филма на Георги Балабанов „Досието Петров” по сценарий на тазгодишния носител на наградата Оскар за цялостно творчество Жан-Клод Кариер. Няма как да отбележим и всички знаменити гости на форума начело с Франко Неро, един от „иконите на киното, когато то беше храм”, както казва Мира Сталева. В разговора ни с нея специално място отделяме и на публиката.

Според нея има два типа публика. „Има една публика – киноманите, те знаят преди програматорите на фестивалите какво се очаква. Те ще чакат на опашка, лошото време няма да ги спре да стигнат до кинозалите. Киноманът е вече омагьосан, обаче другата публика, която е на ръба, е достатъчно интелигентна и образована, за да има различни интереси, да търси форми на контакт с различни културни събития. Но тъй като има много различни стимули, тя е трудна публика, защото има дефицит на време.

Времето се явява най-мощният фактор –

не можеш да бъдеш навсякъде. Има толкова много концерти, изложби, събития и ти знаеш за всички тях. Преди информацията стигаше по много ограничени канали, сега с едно отваряне на Google се чудиш кое да отсееш…Една голяма част от публиката се ориентира към по-късите форми. Не може вече да издържа на тричасови филми. Ако оставим на публиката, не съм сигурна, че тя би дала Златната палма на Нури Билге Джейлан, поради простата причина, че три часа и половина, колкото трае филмът му, са много време. Човек би трябвало съзнателно да си посвети 1/3 от деня, за да отиде на един филм. Завръщането на телевизионните сериали в САЩ и в Англия, които са голям бум, с невероятно висока стойност като продукт, са по 45 минути”, напомня Мира.

От години София филм фест пътува из страната и показва филми и в малките градове, където от 20 години няма киносалони. „Израсна едно поколение, което никога не е влизало в киносалон. Преди 4-5 години, когато отидохме за пръв път в Русе, се запознахме с тях. Много се бяхме озадачили защо точно в Русе, не малък град, културен център. Допреди две години там нямаше кино, сега имат мултиплекс, който показва, разбира се, съвсем друг тип заглавия. Така че, в страната не съществува арт кино и публиката малко е отвикнала да гледа такъв тип филми. Нека да има и забавно кино, но добре е да има място и за двете. Сега

имаме едно ново поколение, което нищо не знае

и аз дори се съмнявам, че знае кой е Франко Неро. Но една птичка пролет не прави, както се казва, и когато минаваме само веднъж през един град, това не е модел, който ще развие трайна публика. Бих казала, че е празник за хората, които копнеят да им се случи нещо различно. За да може да се развие публиката, трябва регулярност, трябва поне веднъж в месеца да има нещо такова и според мен, има база за това, но трябва да се развие. Това, което липсва, е човешкият ресурс. Хората, които да могат да програмират. В днешно време с един проектор могат да се правят много неща, стига човекът, който програмира, да знае, че е уредил правата. И да, куратор на филмите. Цялата тази информация в интернет не увеличава знанието, трябва да има избирателност спрямо тази информация, за да може да се постигне някакво наслагване. Но по този повод ние, от София филм фест и София мийтингс, правим един уъркшоп с Европа Синема, започнахме го миналата година – за развитие на публиката, което е проблем в цяла Европа. Каним мениджъри на кина от много градове, дори от мултиплексите, които искат да развиват публика за едно по-различно кино. Европа Синема подпомага кина, които имат над 70% програмиране на европейски филми. Работи така – програмираш, след като докажеш, че си програмирал поне година и нещо, показваш си резултатите и тогава можеш да получиш финансова помощ. И е реална. Благодарение на тази помощ съществува и Домът на киното, и Евро-българският център, и G 8. Това са механизми. Това е паневропейска верига”.

Мира споделя и за едно ново важно събитие в рамките на фестивала, вдъхновено от

световния бум на документалното кино.

„Документалното кино набира огромна инерция в цял свят,става все по-популярно и ние се опитваме да сме представителни. Българските зрители няма къде да го проследят. Тази година започваме „Синема Политика” – показ на документални филми, представяни на големи фестивали, входът ще е безплатен, ще организираме дискусии, тъй като документален филм без проблем няма”.

Това е поредното доказателство как в годините „София филм фест” не спира да се развива като банка за идеи и образователен център за киното като изкуство и индустрия, а вече и като пространство за обществен дебат.

На тръгване питаме Мира за стикера, залепен на пуловера й, на който е написано на руски и английски

„Свобода за Олег Сенцов”.  

Украинският режисьор беше арестуван в Крим през май миналата година. „Той беше в София преди три или четири години, представяше свой проект на София мийтингс, бяха показали първия му филм – „Геймър”, в Ротердам и един месец по-късно той дойде в София. Той живее в Крим и е арестуван от руската полиция. Изключително талантлив и скромен младеж. Обвинен е в основаване на терористична група, проукраинска, заедно с още няколко млади хора е репатриран в Москва и оттогава е в затвора. Адвокатът му Дмитрий Дензе, същият, който е адвокат на „Пуси Райът”, с него имаме връзка чрез Европейската филмова академия, казва, че прогнозата е 30 години затвор. Това е наказателна акция, и то показна, изобщо не става въпрос за това кой какво е правил. Те просто са си решили. Както няколко фестивала вече го обявиха, Олег Сенцов ще бъде шестият член на журито на София филм фест, което тази година е с председател Стефан Командарев.”

България се включва в подкрепата за създателя на „Геймър”, сред подписалите в негова защита са творци като Педро Алмодовар, Вим Вендерс, Майк Лий, Аки Каурисмаки, Кен Лоуч, Бела Тар, Агнешка Холанд, Бертран Таверние, Анджей Вайда, Кшищоф Зануси, Фолкер Шльондорф.

А малко след края на нашия разговор дойде новината, че румънско-българско-чешката копродукция „Аферим!” на режисьора Раду Жуде спечели Сребърна мечка за режисура в Берлин. „Аферим!” участва като проект в 10-ото издание на София мийтингс през 2013 г. Филмът ще има своята българска премиера в Балканския конкурс на предстоящия 19-и София Филм Фест.

Снимки: Стефан Джамбазов и София Филм Фест

Текстът е публикуван в сайта ВЪПРЕКИ.