Най-популярният ни международен филмов фестивал продължава нестандартното си 24-о издание с акцент върху български премиери и повече от 90 заглавия в програмата
Няма случайни неща. Когато организаторите на тазгодишния София Филм Фест решават акцентът през 2020-а да бъде върху българското кино, едва ли са предполагали, че правят най-добрия избор. В ситуацията на COVID-19, когато пътуването на чуждестранни гости до София е трудно постижимо, именно това се оказва най-лесният начин автори на филми и публиката да бъдат заедно. Така от 25 септември до 15 октомври зрителите ще видят 11 нови български заглавия – пет игрални и шест документални. И, разбира се, ще разговарят с някои от техните създатели.
В дните между 5 и 9 октомври в кино „Люмиер Лидл“ се очакват премиерите на най-новия филм на Иван Черкелов „Не влизайте в пререкание с персонала на банята“ (за брат и неизлечимо болна сестра, преоткриващи се в години, когато отдавна вече не са деца) и на дебютните игрални филми „До последния каприз“ на Иван Юруков с участието на световноизвестния цигулар Светлин Русев (за виртуозен музикант, избягал от престижните сцени в планинско село, за да постигне съвършеното изпълнение на „24 каприза“ на Паганини), „Дани. Легенда. Бог“ на Явор Петков (за общински съветник, герой от английска документална поредица за пране на пари), „Шибил“ на Никола Бозаджиев по едноименния разказ на Йордан Йовков (интересно е да сравним съвременната му адаптация с тази на Захари Жандов от 1968 г. и незабравимата роля на Петър Слабаков) и „Пепел върху слънцето“ на Бо Калинов, заснет по действителната история за фатална лекарска грешка от книгата на д-р Златимир Коларов Illusio Magna.
Зрителска наслада обещават и премиерните документални заглавия – от музикалното начало на 26 септември с „Подуене Блус Бенд: 30 г. по пътя“ на Мартин Балтаджиев, през „Мълчание с достойнство“, с който Адела Пеева, Люсиена Крумова и Антоний Дончев правят поклон пред легендарния творчески тандем Ирина Акташева/ Христо Писков, през смях до сълзи с Рангел Вълчанов в „Рангел завинаги“ на Коста Биков и мъдростта на Йордан Радичков в „Истории за птици, хора и други чудеса“ на Любомир Халачев, до „Пасажери“ на Здравко Драгнев и Цветан Драгнев (за обикновени мечтатели от бедния крайдунавски Северозапад) и „Недалеч от рая“ на Христо Бакалски и Корнел Мигулас (за игуменката Майка Юлита от Мулдавския манастир „Св. Петка“). Една от тези шест премиерни ленти ще получи наградата за най-добър документален филм с парична премия от 3000 евро от Булсатком, която направи подобен жест и към игралния „Котка в стената“ на Весела Казакова и Мина Милева по време на летния формат на фестивала.
През есента ще предложим много нови неща, които не са били част от съдържанието на лятното и много краткото мартенско издание, когато имахме единствено възможността да тръгнем с ретроспективата на Аки Каурисмаки преди принудителната изолация – сподели директорът на фестивала Стефан Китанов. – Трудно, но продължихме през юни и реализирахме пет конкурса, четири международни и един национален, филмите бяха оценявани онлайн от изключително авторитетни журита. Бяхме ангажирали и специална „пиротехника“ за церемонията по закриването на фестивала и точно след финала на награждаването тя се случи. Е, малко прекалихме с „фойерверките“ и трябваше да спрем прожекцията на „Босият император“ – такъв потоп и гръмотевици не помня да е имало в София от 58 години насам. Но пък ще запомним церемонията с тази небесна намеса почти като в древногръцката митология. А есенното издание пък ще се запомни със селекцията на изключителни филми.
Провокираща очакванията е международната част от фестивалната програма. Първото доказателство е изборът за официалното откриване с историята на три македонски жени „Върба“ на Милчо Манчевски (номинация за Оскар’95 за „Преди дъжда“), който на живо ще бъде отличен със специален приз за приноса си към киноизкуството. Прожекцията ще бъде на откритата сцена Sofia Summer Fest. Ден преди това, на 24 септември, в същото пространство е своеобразното фестивално „подгряване“ с филм №1 на изминалата година – южнокорейския „Паразит“ на Понг Чун Хо (Златна палма от Кан’19, четири статуетки Оскар и други повече от 200 отличия). А до 30 септември там ще се прожектират още осем нашумели заглавия с престижни награди като документалните „Медена земя“ на Тамара Котевска и Любомир Стефанов (Северна Македония) и „Диего Марадона“ на Асиф Кападия (Великобритания) и игралните „Мартин Идън“ на Пиетро Марчело (Италия/Франция/Германия) по романа на Джек Лондон, „Господ съществува, името ѝ е Петруния“ на Теона Митевска (Северна Македония/Белгия/Франция), „Предателят“ на Марко Белокио (Италия/Франция/Германия), „Босият император“ на Джесика Удуърт и Петер Бросенс (Белгия/Холандия/България – продължение на „Белгийският крал“) и анимираните приказни истории за деца „Чутовното нашествие на мечките в „Сицилия“ на Лоренцо Матоти по романа на Дино Будзати (Италия) и „Пътешествието на принца“ на Жан-Франсоа Легиони (Франция/Люксембург).
Иначе основната програма ще бъде достъпна в десетте традиционни за фестивала столични салони, сред които са Домът на киното, „Одеон“, „Европа синема“, G8, Френски институт – кино „Славейков“, „Люмиер Лидл“ и др. Струва си премереният риск (разбира се, при всички предпазни мерки срещу коронавируса) да съпреживеем в истинско кино филми като мистичния „Мъртвите не умират“ на Джим Джармуш (САЩ/ Швеция) и черно-бялото връщане в XIX век „Фарът“ на Робър Егънс (САЩ/Бразили), елегичния „За безкрайността“ на Рой Андершон (Швеция/ Германия/ Норвегия), „Синоними“ на Надав Лапид (Франция/ Германия/ Израел – за отказа от национална идентичност) и канадската семейна драма „Почетен гост“ на Атом Егоян, сърцераздирателния „Шарлатан“ на полякинята Агнешка Холанд, американския „Семейна романтика ООД“ на Вернер Херцог и най-новия филм на Франсоа Озон „По божията милост“. Не е за пропускане и новата социална драма „Извинявайте, че не ви намерихме“ на британеца Кен Лоуч и „Държавно погребение“ на руснака Сергей Лозница (за погребението на Сталин като кулминация на култа към личността). Сред задължителните заглавия са и 3D арт вдъхновението „Кънингам“ на Ала Кофган за хореографа Мърс Кънингам, „Мариан и Ленард: любовни думи“ на Ник Брумфийлд за ранните години на Ленард Коен, френският „Ина де Ярд“ на Питър Уебър (за раждането на реге музиката в Ямайка) и канадската документална лента „Любен и Елена: За любовта към изкуството и изкуството на любовта“ на Ели Йонова (за българи – художничка и скулптор – имигранти в Канада).
Предпочитате филмов разказ за света на модата? Имате го, при това от най-висш вид – „Династията Пиер Карден“ на П. Дейвид Ебърсол и Тод Хюс. За почитателите на доброто кино и вино пък са документалните „Една година в Бургундия“, „Една година в Шампан“ и „Една година в Порто“, „Виното зове“ и „Отбивки“.
Фенове на Фелини ще се радват на специалната прожекция на дигитално възстановената версия на „Сладък живот“ по повод 100-годишнината от рождението на легендарния италиански режисьор. Същата емоция предстои и с прожекцията на един от най-добрите филми на Георги Дюлгеров „Мера според мера“ с осъвременен дигитален звук и картина. Паралелно с това в Дома на киното ще бъде представена книгата на филмовия маестро „Биография на моите филми“ и изложба, посветена на 40 г. от създаването на „Мерата“. Същото пространство ще приюти още една книжна премиера – „Фестивални срещи 2“ на Божидар Манов, и още една изложба – отложената експозиция на Анри Кулев с ескизи от работата му по филма „Имало една война“.
„Имало един фестивал през 2020…“ – така след време киноманите вероятно ще си спомнят за 24-ия СФФ. А Стефан Китанов, въпреки принудителното удължаване на форума, все още не е загубил чувството си за хумор: Преимуществото на това, че фестивалът има три издания? Ами това, че може да има три клипа!
