Повече от 80 игрални и документални творби са включени в хибридното издание на кинофорума
Филмът „Двете страни на острието“ на режисьорката Клер Дени ще открие тази вечер 26-ото издание на международния София Филм Фест. Гала прожекцията е от 19 часа в Зала 1 на НДК, а до 31 март зрителите ще могат да избират сред повече от 80 филма, които ще бъдат показани в избрани столични салони („Люмиер“, „Одеон“, Дом на киното, „Влайкова“, „Евросинама“ и др.).
След смъртта на Аньес Варда (1928–2019) днес Клер Дени с право е наричана „първа дама на френското кино“. Вече е на 75, но за всички, които следят процесите в съвременната филмова индустрия, тя е символ на неуморим творчески дух. Започнала като асистент-режисьор на Вим Вендерс („Париж, щата Тексас“, 1984; „Криле на желанието“, 1987) и на Джим Джармуш („Извън закона“, 1986), тя печели зрителските сърца още с дебютния си филм „Шоколад“ (1988), а през последните години заснема филми с участието на Жюлиет Бинош – „Слънцето в нас“ (2017), „Тъмни очила“ (2017), „Живот на високо“ (2018) и най-новия „Двете страни на острието“, отличен със Сребърна мечка за най-добра режисура от Берлинале 2022.
Изборът именно той да открие фестивала не е случаен – от една страна, това е реверанс към френското председателство на Европейския съюз, но от друга, е идеята на организаторите да поставят акцент върху женското присъствие в съвременното кино. Това също не е случайно на фона на резултатите от актуално проучване на Европейската аудиовизуална обсерватория: в периода 2016–2020 г. жените представляват само 23% от всички режисьори на европейски пълнометражни филми; женското присъствие е малко по-високо сред продуцентите (33%) и сценаристите (27%); разликата между половете е най-изразена сред композиторите и операторите, където жените са съответно само 9% и 10% от активните професионалисти; жените са 39% от всички актьори, които се появяват в главна роля. Жените, които заемат ключови роли във филмовите екипи, са склонни да работят в колектив по-често от колегите си мъже; делът на филмите с екипи, в които преобладават жени, е по-висок при документалните филми, отколкото при другите видове кино.
„Жените в киното“ е основна тема в 26-ия София Филм Фест
Зрителите ще могат да си припомнят филми на някои от най-изявените режисьорки на Стария континент. Освен с откриващия „Двете страни…“, Клер Дени ще бъде представена и с „Живот нависоко“, в който партньор на Жюлиет Бинош е нашумелият млад актьор Робърт Патинсън. Героите им са част от екипажа на специална космическа станция, съставен от… затворници с тежки присъди. Но когато си на път към черна дупка, това може и да няма особено значение. Селекционерите са включили в програмата и „В един по-добър свят“ на Сузане Биер (2010, Оскар и Златен глобус за най-добър неанглоезичен филм). В селекцията са и Джесика Удуърд с нейния пародиен роуд муви с български привкус „Белгийският крал“ (съвместно с Петер Бросенс) и очарователните „Щастливия Лазаро“ (2018, награда за най-добър сценарий в Кан) на Аличе Рорвахер и „Господ съществува, името му е Петруния“ на Теона Стругар Митевска (наградата LUX на Европейския парламент за 2019). Тук е и Ясмила Збанич с продуцирания от девет европейски държави филм „Quo Vadis, Аида?“ (2020), който ни връща към ужаса от Сребреница през 1995 г. Място в „дамската“ програма имат също „Шарлатан“ на Агнешка Холанд, вдъхновена от историята на лечителя Ян Миколашек, и „Хана Аренд“ на Маргарете фон Трота, посветен на известната немска мислителка.
Подгряващо преди откриването на фестивала в Дома на киното вървеше и специалната програма „Жени режисьори в новото българско кино“. Създателките на 11-те показани филма са от различни поколения, но всяка от тях носи ярка индивидуалност: Адела Пеева, единственият български режисьор с номинации за документален филм от Европейската филмова академия, започва кариерата си през 80-те; Иглика Трифонова – през следващото десетилетие, Зорница София, Светла Цоцоркова и Надежда Косева са надеждите от първото десетилетие на новия век, а имената на Кристина Грозева, Майя Виткова, Ралица Петрова, Елица Петкова, Мина Милева и Весела Казакова и Яна Титова са неизменна част от най-новата история на българското кино. Организаторите на София Филм Фест уверяват, че подборката е едва първа част от цялостно представяне на творби на български кинорежисьорки, сред които са и знакови фигури като Елдора Трайкова, Милена Андонова, Анна Петкова, Малина Петрова, по-младите Силвия Пешева, Кристина Николова, Рузие Хасанова и много други.
На фокус: Иглика Трифонова
Една от талантливите български режисьорки ще бъде на особена почит по време на фестивала. Освен че ще ръководи международното жури, Иглика Трифонова ще бъде удостоена с Наградата на София, присъждана по традиция от Столичната община за принос към филмовото изкуство. Тя завършва „Кино- и тв режисура“ във ВИТИЗ през 1982 г. в класа на проф. Георги Дюлгеров. Още с първите си самостоятелни филми – документалните „Лето господне 1990“ и „Възможни разстояния“ (1992) печели международни отличия от фестивали в Германия и Молдова. А нейният игрален дебют „Писмо от Америка“ (2001) е първата мащабна копродукция, в която България е водеща държава; спечели шест статуетки Златна роза, Специалния приз на журито в Истанбул 2002, Голямата награда „Матадоро“ от Норделик, Холандия 2003, и Наградата на ФИПРЕССИ на фестивала „Молодист“ в Украйна, а след това влезе в топ 10 на най-гледаните филми у нас – прецедент за български филм.
Всяка от творбите на Иглика Трифонова се превръща в събитие, защото неизменно се докосва до щекотлива тема от съвременния обществен живот. А сега, когато светът е настръхнал от ужаса в Украйна, именно тя написа отвореното писмо срещу лидера на най-малката парламентарно представена партия: „(…) В един разстрелван днес от вашите кумири свят на демокрацията и справедливостта бих искала да ви видя как обяснявате на близките на украинците, които загиват всяка минута върху собствената си земя, безумната си мотивация да крещите така. Бих искала да ви видя очи в очи и с руските майки, които вече получават синовете си в оловни ковчези… За Бога, спрете да крещите, господине! Замълчете. А ако нямате човешкия инстинкт и първичната мъдрост да го сторите, говорете тихо“.
Състезания и награди
Очакват ни повече от 20 дни с качествено кино от цял свят – от дебюти до вече спечелили престижни награди заглавия.
* От 10 до 31 март прожекциите ще бъдат в избрани киносалони, а част от заглавията ще бъдат налични и онлайн до 30 април (в партньорство с платформата Festival Scope/Shift 72).
* На церемонията по откриването сценаристът, писател и общественик Анжел Вагенщайн ще бъде удостоен с Наградата на София месеци преди своя стотен рожден ден (р. 17 октомври 1922). По време на фестивала ще бъде представено дигитално възстановено копие на филма по негов сценарий „Звезди“ (Голямата награда на журито в Кан, 1959), реж. Конрад Волф.
* Девет заглавия ще се състезават за Голямата награда „София – град на киното” и 7000 евро в Международния конкурс за първи и втори игрален филм: „Бъди до мен“ (Русия), реж. Тамара Дондурей; „Бърлогата“ (Италия), реж. Беатриче Балдачи; „Вълк“ (Ирландия-Великобритания-Полша), реж. Натали Бианкери; „Диви корени“ (Унгария-Словакия), реж. Хайни Киш; „Липсващият режисьор“ (Иран), реж. Арванд Даштарей; „Любовна песен“ (САЩ), реж. Макс Уокър-Силвърман; „Мис Осака“ (Дания-Норвегия-Япония), реж. Даниел Денсик; „Нетърпение“ (Турция), реж. Айдън Орак; „Смирен“ (България-Румъния), реж. Светослав Драганов; „Соната“ (Полша), реж. Бартош Блажке; „Тубаб“ (Германия-Сенегал), реж. Флориан Дитрих; „Януари“ (България-Португалия-Люксембург), реж. Андрей Паунов.
* Балканският конкурс включва десет от най-значимите филми, заснети през последната година в региона: „Анадолският леопард“ (Турция-Германия-Полша-Дания), реж. Емре Каиш; „Докато мога да вървя“ (Сърбия-Франция-Люксембург-България-Литва), реж. Стефан Арсениевич; „Интрегалде“ (Румъния), реж. Раду Мунтеан; „Каръшко чукане или шантаво порно“ (Румъния-Люксембург-Хърватия-Чехия), реж. Раду Жуде; „Кошерът“ (Косово-Швейцария-Албания-Северна Македония), реж. Блерта Башоли; „Мурена“ (Хърватия-Бразилия-САЩ-Словения), реж. Антонета Аламат Кусянович; „Небеса“ (Сърбия-Германия-Северна Македония-Словения-Хърватия-Черна гора-Босна и Херцеговина), реж. Сърджан Драгоевич; „Рибена кост“ (България-Румъния), реж. Драгомир Шолев; „Света Еми“ (Гърция-Франция-САЩ), реж. Арасели Лемос; „Сестри“ (Северна Македония-Косово-Черна гора), реж. Дина Дума; „Синя луна“ (Румъния), реж. Алина Григоре; „Хълмът на лъвиците“ (Франция-Косово-САЩ), реж. Луана Байрами.
*Единайсет са творбите, избрани да се състезават в Документалния конкурс на СФФ: „Братя“ (Италия-Чехия), реж. Франческо Монтаньер; „Бягство“ (Дания-Франция-Швеция-Норвегия), реж. Йонас Похер Расмусен; „Джейн Бъркин според Шарлот Генсбур“ (Франция-Великобритания-Япония), реж. Шарлот Генсбур; „Животът на Ивана“ (Русия-Норвегия-Естония-Финландия), реж. Ренато Борайо Серано; „За шепа пържени картофи“ (Франция-Белгия), реж. Жан Либон и Ив Инан; „Кмет, овчар, вдовица, змей“ (България), реж. Елица Петкова; „Къде отиваме?“ (Беларус-Русия), реж. Руслан Федотов; „Нашето тихо местенце“ (Франция-България), реж. Елица Георгиева; „Остров – загубеният остров“ (Швейцария), реж. Светлана Родина и Лоран Ступ; „Проблясващите призраци на отминалата любов“ (Франция), реж. Андре Бонзел; „Ужасните деца“ (Франция-Германия-Турция), реж. Ахмет Неждет Купур; Zo Reken (Кост от акула), (Канада), реж. Еманюел Лиша.
* Няколко документални филма ще имат официални премиери в рамките на фестивала: последното произведение на Анна Петкова „Авантюриста“ (Златен ритон), „Воев“ на Биляна Кирилова (за легендарния музикант, поет и артист Димитър Воев), „Гео Милев в лабиринта на времето“ на Костадин Бонев, „Срещу времето“ на Росен Елезов (за група „Фактор”) и „Гладиатор“ на Николай Василев (за тежкоатлета и колекционер на картини Боян Радев). Очакват се и специалните прожекции на игралните филми „Мрак“ на Душан Милич, „Как се научих да летя?“ на Радивое Андрич, „В сърцето на машината“ на Мартин Макариев, „Не те харесвам“ на Борислав Костов и „Жири“ на Петя Йосифова-Хънкинс.
* Сред най-чаканите гости на фестивала е полякът космополит Лех Майевски (филмов, театрален и оперен режисьор, поет, писател, композитор, художник и продуцент). Той ще направи майсторски клас и ще представи своите филми „Бриджит Бардо завинаги“ и „Мелницата и кръстът“. Публиката ще се срещне на живо и с режисьорите Сърджан Драгоевич, Душан Милич, Радивое Андрич, Валентин Васянович, Алексей Федорченко и др.
* За съжаление, едва ли ще видим в София украинеца Олег Сенцов, който трябваше да представи лично филма си „Носорог“, започнал своя път от международния копродукционен пазар София Мийтингс. Още при подготовка на снимките през 2014 г. той е арестуван от руските служби за сигурност по обвинения в терористични действия заради позицията му за анексирането на Крим от Русия и подкрепата му на Евромайдан в Киев и е осъден на 20 години затвор. След пет години и половина ефективно излежаване на присъдата, гладна стачка и протест на международната филмова общност Сенцов е пуснат на свобода при размяна на затворници. Възстановява се дълго, но започва отново да снима и успява да завърши „Носорог“. Сега е сред украинците, защитаващи своята родина.
* Очакват се прожекции с дискусии на трите филма, номинирани за Наградата на публиката LUX на Европейския парламент и Европейската филмова академия: „Бягство“ на Йонас Похер Расмусен, „Quo Vadis, Аида?“ на Ясмила Збанич и „Великата свобода“ на Себастиан Майзе.
* По традиция фестивалът ще продължи и в Пловдив (от 17 до 27 март), във Варна (от 18 до 25 март) и в Бургас (от 31 март).
