За да гарантира оцеляването на Украйна, Западът трябва да поеме политически ангажимент и да й осигури щедра финансова помощ. В противен случай ще бъде поставено на карта не само бъдещето на Украйна, но и бъдещето на ЕС.
Нова Украйна се роди преди година с проевропейските протести, които доведоха до отстраняването на президента Виктор Янукович от властта. Духът, който вдъхнови стотици хиляди украинци и ги събра на Майдана – Киевския площад на независимостта – днес е по-силен отвсякога, въпреки пряката военна намеса на руските въоръжени сили, които поддържат сепаратистите в Източна Украйна.
Нова Украйна се опитва да скъса изцяло със старата Украйна, която бе деморализирана и разядена от корупция. Тази трансформация е небивал експеримент в историята на пряката демокрация; благородна авантюра на хора, които са се обединили, за да открият пред своя народ пътя към модерността, към демокрацията и Европа. И това е само началото.
Този експеримент е забележителен не само със защитата на териториалната цялост на Украйна от сепаратистите, но и с конструктивната работа вътре в обществото. Активистите на Майдана преминаха от опозиционна дейност към изграждане на държавата.
Много от представителите на правителството и парламента са доброволци, отказали се от високоплатени работни места, за да служат на страната си. Министърката на финансите Наталия Яреско, която сега работи за няколкостотин долара на месец, е бивш инвестиционен банкер. Доброволци помагат на преселниците вътре в страната, които надхвърлат един милион, работят като съветници на министри и в местното управление.
Нова Украйна обаче е сериозно застрашена от старата Украйна, в която държавната бюрокрация работеше ръка за ръка с бизнес олигархията. Освен това реформаторите ще трябва да се противопоставят на очевидната агресия на руския президент Владимир Путин, който иска да дестабилизира Украйна на всяка цена.
Проблемът е в това, че тайната на нова Украйна е добре пазена не само от останалия свят, но и от украинската общественост. Предвидени са радикални реформи, но те все още не се осъществяват.
Би било поучително да сравним днешна Украйна с Грузия от 2004 г. Когато стана президент, Михаил Саакашвили веднага отстрани омразната пътна полиция и премахна огражденията по пътя, които се използваха, за да се взимат подкупи от шофьорите. Гражданите на Грузия веднага забелязаха, че нещата се променят в добра посока.
За съжаление, Украйна все още не е започнала подобен проект. Предстои преструктурирането на киевската полиция, но ако днес се нуждаете от шофьорска книжка, трябва да платите подкуп, както и преди.
Саакашвили бе революционен лидер, който в началото уж премахна корупцията, а после я превърна в държавен монопол. В Украйна обаче има пряка демокрация, тя не се управлява еднолично, там има разделение на властите. Демократичните общества се променят бавно, но в дългосрочен план това би могло да е предимство.
Големият въпрос е дали за Украйна има дългосрочна перспектива? Въпреки дълбоката финансова криза, в която се намира Русия, Путин изглежда е решил да унищожи нова Украйна преди тя да си е стъпила на нозете и преди икономическия спад да съсипе собствения му рейтинг.
Руският президент засилва военния и финансов натиск върху Украйна. През уикенда град Мариупол бе атакуван от сили, за които НАТО твърди, че са поддържани от руските войски, което разбулва измамата, че сепаратистите действат самостоятелно.
Във военно отношение Украйна ще се защити, но тя има нужда от спешна финансова помощ. Страната се нуждае незабавно от 15 млрд. долара. За да се гарантира оцеляването на Украйна и да се насърчат частните инвестиции обаче, Западът трябва да поеме политически ангажимент да осигури и допълнителна помощ в зависимост от степента на руската агресия и успеха на украинските реформи.
Реформаторите твърдят, че искат да избегнат изтичането на средства, така присъщо на старата Украйна, те заявяват, че са готови да поемат отговорност за всички разходи, които правят. Приели са огромно законодателство, но искат да се упражнява контрол и от Международния валутен фонд.
Както казахме, демократичните общества се променят бавно – за съжаление, демократичните институции на Европейския съюз са още по-бавни. И Путин използва това.
Това поставя на карта не само бъдещето на Украйна, но и бъдещето на Европейския съюз. Загубата на Украйна ще е огромен удар; тя ще засили руското влияние в ЕС и ще укрепи алтернативата, която предлага Русия – алтернатива, основана по-скоро на силата, отколкото на върховенството на закона. Но ако Европа предостави необходимата финансова помощ на Украйна, може би Путин ще бъде принуден да отстъпи. Сега той твърди, че икономическите проблеми на Русия са причинени от враждебността на Запада, а руската общественост намира аргументите му за убедителни.
Ако обаче Европа бъде щедра във финансовата си помощ, стабилна и просперираща Украйна ще покаже ясно, че вината за финансовите проблеми на Русия е на Путин. Може би след това руската общественост ще го принуди да подражава на нова Украйна. Наградата за Европа ще е една нова Русия, превърнала се от потенциална стратегическа заплаха в потенциален стратегически партньор. Това са залозите.
Текстът е публикуван в „Ню Йорк таймс“.
