0
2847

Списание „Небет тепе“ – сбъдване на утопията

Снимка БНР

Премиерата на първото по рода си двуезично българо-турско списание за литература бе в рамките на програмата на Пловдив като Европейска столица на културата.

Единственото (засега) по рода си двуезично списание за литература, култура и изкуство „Небет тепе/ Nöbettepe“ имаше премиера на 24 януари в Пловдив, Европейската столица на културата за 2019 г. Пилотният брой бе представен от редакционната колегия в залата на Радио Пловдив пред препълнена зала. Списанието включва художествена литература, публицистика и есеистика на български и турски език, и е великолепно оформено от пловдивския художник Камбер Камбер. Предвижда се да бъде тримесечно и адресатът му да е двуезичната българска и турска публика.

Значителна част от турскоезичното ни население като че ли забрави, че има турска литература в България. По-възрастните от него само подозират за съществуването ѝ, а младото поколение почти или съвсем не я познава. Малко хора например знаят, че има дивански поети, които са живели по българските земи. Един от важните творци на диванската поезия, поетът Хайдар Баба, е представен в списанието с „Дихания“. А имената на древните поети стоят редом до имена на български и турски (двуезични) поети, наши съвременници като Йомер Осман Ерендорук, Наджи Ферхадов, Осман Азизов, Реджеп Кюпчу и др. Сигурно е интересно да се отбележи, че след смъртта на Кюпчу пред 2006 г., на името му е наречен един парк в Измир. Наричали са го българския Нелсън Мандела. А в 90-те той ще напише знаменателните си стихове „България“: „Аз не съм чужденец./ Аз съм твой син./ И сълзите ми са твои –/ от радост или от тъга./ Аз съм твой син и мои са твоите пътища…“. В „Небет тепе“ обаче е той се явява с „Птиците, прелитащи на юг“. Диалогично го репликира Зейнел Бексач с: „Румелия, това съм аз!“. Мехмед Фикри е включен със стихотворението „Утрин“, а Семиха Сьозери с импресията „На бос крак“. Целта на изданието в този смисъл е образователна, просветителска или чисто естетическа, ако щете, а първият брой само щрихира и подготвя почвата на читателския интерес и активност към подобно издание. Защото дори за децата е ясно днес, в сложните времена, в които живеем – на недоразбиране и злоупотреби със сюжетите от старата ни и нова история, осъществяването на подобна амбиция е нещо като сбъдване на литературна утопия, на проект, в който, като че стъпваш по тънък лед. Списанието ще се стреми да стои далеч от исторически и, не дай боже, политически компликации, с ясното разбиране за невъзможността на една такава подобна задача. Но пък съвсем постижимо е да държи високо летвата на естетическия вкус и да подбира не неутрална литература – ясно е, че такава няма, но поне, както би казал Пенчо Славейков, отдръпната на ръка разстояние  от „злобата на деня“. Затова не е учудващо, че още в първия брой на „Небет тепе“ се появява името на Юнус Емре, „поета на всички времена“, възпял турската реч, „турския Гьоте“. И ако съположим каноничното му име в литературния порядък на турската култура до това на съвсем неканоничния Иван Пейчев, също представен тук, вече можем да сглобим екстравагантната мозайка на този литературен проект, още в зародиш. „Небет тепе“ кротко провокира, антиканонично се бунтува.

Целта на редакционния екип, а и всички, ангажирани с каузата, е двуяка или може би многопосочна, споделя главната редакторка, инициаторка и истински двигател на това дело, Кадрие Джесур. „От една страна, ще се стремим да бъдем просветителски-традиционни, от друга – да бъдем актуални и модерни. Защото на страниците на списанието ще намерят място известни имена от българската литература, които са на гребена на вълната или които тепърва набират популярност, динамика и мощ. Пишещите на български език автори имат много полета, много възможности за изява, докато тези, които пишат на турски, съвсем не разполагат с платформа за печат.“, подчертава тя. 

Кадрие Джесур на хълма Небет тепе

Затова „Небет тепе“ не представя огледално оригинални и преводни творби на двата езика. То е предназначено за всеки, който чете на турски и български език, и се интересува от класическите свидетелства и модерните тенденции в развоя на литературите и изкуствата на нашите две страни. Тук ще има за всекиго по нещо, а четенето на списанието ще бъде предизвикателство – и пред знаещите двата езика, и пред недобре владеещите го, и към монолингвите. То например ще е истински полезно в учебния процес на ученици, студенти и преподаватели по тюркология, балканистика, ориенталистика, културна антропология. Вековната обща съдба ни е споила дотолкова, че човек трудно може да прокара разделителната линия между естетическите ни вкусове, между музикалните ни ритми и тоналности.

Традиционно още от времето на създаденото около Научно-художествено дружество в Пловдив Вазово списание „Наука“ (80-те години на XIX век), на Доктор- Кръстевия кръг и списание „Мисъл“ (веднага в началото на следващото десетилетие), на по-късните български литературни кръгове и салони „Златорог“, „Хиперион“ и „Стрелец“, и това списание се заражда около новосформиран клуб, българо-турския пловдивски литературен клуб. Идеята е на Кадрие Джесур, чието призвание от десетилетия е да бъде мост между литературите и културите ни – нейни са първите преводи на Орхан Памук на български език, но и на много поезия, разкази, обемни белетрични текстове. В лицето на Хюсеин Мевсим и Азиз Назми Шакир-Таш, тя намира сподвижници в мисията да бъде мост между културите. И тримата  (а това е една трета от редакционната колегия на списанието) с преводаческото, преподавателското, научно-изследователското и поетическото си дело, но и с динамичния си стереотип на пътуващи хора задвижват процесите на интеграция между културите ни. Вероятно е важно да се спомене и тяхното академично образование в българските университети – Хюсеин в Пловдивския, Кадрие – в Пловдивския и Шуменския, Азиз – в Софийския университет.

Генералният Консул на Република Турция в Пловдив, Н.пр. Хюсеин Ергани е кръстник на списанието и почетен председател на литературния клуб. А защо изборът пада върху името Небет тепе ли? Ако трябва да сме по-коректни в произношението, то е Ньобет тепе. Поетът Азиз Шакир-Таш предлага словесната игрова асоциация: Небет тепе – не без тебе – небе с тебе – и … небет шекер. Сладни на езика, чак киселее от захароза на небцето, накрая леко загорчава в гърлото. Отпушва бронхите и дишаш по-леко… Съвършената синестезия. Някой някога беше разсъждавал върху живителната и оздравяваща сила на литературата. А чисто пловдивският рецептивен вкус към културните топоними задължително ще се спре в асоциациите си на разпознаваеми марки на културната комуникация: Тепето (Под Тепето), Капана, Джумаята, Кършияка, Кючук Париж, Алафрангите, Герджик мост, Кючука… Странникът се усмихва под мустак или ахва невъздържано – що за странни имена? Но пловдивчани се отнасят абсолютно сериозно към тези топоси на културното съживеене в града им.

„Ньобет“ означава стража, въпреки че популярното българско название на хълма е и Музеев – по името на най-даровития ученик на Орфей, който се зовял Музей. В миналото тепето е изпълнявало роля на стражев пост и своеобразна кула за защита от нападения. Там е бил разположен и гарнизонът. Небет тепе предлага най-прелестната гледка и най-широката панорама към града с много имена.

Младият дипломат от Турция Хюсеин Ергани е само от година и половина в Пловдив, но вече горещо поддържа културния му живот. Естествената роля на главен редактор се пада на Кадрие Джесур. Подкрепена от Антон Баев, писател, критик, изследовател и журналист от Пловдив (в броя се потапяме в очарованието на неговите „Босфорски сонети“). В редакционния екип има още една преводачка и академичен преподавател – д-р Менянт Шукриева от катедрата по турска филология на Шуменския университет. Разбира се, Хюсеин Мевсим, професор от Анкарския университет, известен с множеството си изследвания върху българската литературна история, обвързала персонални съдби с турската култура (има книги за Чудомир, Петър Дачев, Никола Фурнаджиев, Христо Бръзицов, Константин Величков); изследователката на възрожденската литература доцент доктор Елена Гетова и докторът по тюркология Харун Бекир от Пловдивския университет. Ключова е фигурата в редакционната колегия на поетът, преводач и литературен изследовател, арабист и ориенталист, доктор Азиз Шакир-Таш от университета Сабанджъ, Босфорския и Бостънския университет, носител на редица награди за поезия и проза.

Академичното присъствие, което надделява в екипа, по никакъв начин не задължава списанието да звучи научно-академично, напротив. Просветителската и популяризаторската амбиция на редакторите е да осигури максимално широк жанров, тематичен и персонален творчески диапазон на изданието, така че в него да присъстват имена и от класиката, и от съвременността. В първия брой четем още: разкази от Мухарем Тахсин и Мира Душкова; литературно-критически есета, анализи, статии и интервюта от Азиз Назми Шакир-Таш (за пътуването му до Айова и назад, за литературните четения и световната конкурентна среда на един български-турски поет), Хюсеин Мевсим (за човека в драматургията на Стратиев – на турски), Ибрахим Карахасан-Чънар, Мая Христова-Кранк и Анжела Димчева. На първи брой на подобно издание му прилича да предлага програмни текстове за мюсюлманската култура в България или за неизвестните книжовно-документалните паметници на ислямската култура у нас; за българо-турските литературни отношения и за патоса на литературните антологии; за града на Балканите и др.

Нека възприемем символиката на името Небет тепе по-скоро като „омиротворителна стража“, „Корпус на мира“ в нашите балкански култури, в които „създаваме заедно“. Каквото впрочем е мотото на Пловдив 2019.

Евдокия Борисова е професор по теория и история на литературата в Шуменския университет. От десет години се занимавам с проблематиката на балканските литератури, по-конкретно на турската. Автор на може би единственото цялостно изследване на български върху романите и поетиката на Орхан Памук („На ръба на Изтока и Запада. Романите на Орхан Памук“ (изд. „Фабер“, 2011). Професорската ѝ монография е „Литературите ни. Романът на Изтока и Запада в балканските литератури“ (УИ „К. Преславски“, Шумен, 2018). Евдокия Борисова е в редакционната колегия на списание „Небет тепе“.