0
1490

Списъкът
на подмяната

TDimova

„Бисеров е първата птичка, която ще отлети” – каза Борисов. Не, „Бисеров” не е птичка, „Бисеров” е цирей, който се пукна. „Бисеров” е гангрената, от която е заразен целият организъм на нашата държава. „Бисеров” е много по-уродливо явление от Пеевски. Бисеров и Пеевски, и Местан, и Доган не са само съпартийци, те са съратници, съвносители на закони и съмишленици. Те са едно и също. Те споделят едни и същи ценности години наред и няма как сега да ни убедят, че не са знаели какъв гражданин е бил Бисеров.

И за да бъде отклонено и отвлечено вниманието от гангрената „Бисеров”, тази тема беше подменена със списъка на комисарите на подмяната. А Бисеров подозрително изчезна от публичното пространство по същия начин, както преди няколко месеца изчезна Пеевски. И никой не пита жив ли е, мъртъв ли е, в България ли е или е в някоя държава, с която нямаме подписан договор за екстрадиция.

Имаме ли право да напишем имената на противниците на нашия многомесечен протест, тези, които в продължение на месеци ни ругаеха и обругаваха, лепяха ни етикети, обиждаха ни и ни се подиграваха със злъч и злоба? Дали имената им са в списък или не, но те правеха и продължават да правят с нас точно това.

Неморално е правенето на списъци, ДС правело списъци. Защо точно тази асоциация с ДС? Има един друг прочут списък – Списъкът на Шиндлер, защо не направиха асоциация с него? Ще им се стори крайно да правя такава асоциация. Но не е ли крайно и неморално студентите да бъдат слагани в един кюп с ДС, чиито агенти четвърт век оскверняват прехода, унищожават държавата, подлагат на геноцид народа и принуждават същите тези млади хора да напускат страната. Не е ли много по-крайно, неморално и безчовечно един ректор да подканя своите студенти да напускат България!

Не зная кой го е правил този списък, не е етично това, че е анонимен – когато изразяваш позиция, трябва да я изразяваш с името си. Но точно затова, че е анонимен, ми прилича на активно мероприятие. Не искам да се вманиачвам, казвам, прилича ми, не съм сигурна, нямам доказателства, но е много симптоматично, че този списък се появи точно сега, когато се спука циреят „Бисеров”, за да не се говори за този цирей, а да се говори за този списък, защото гангрената „Бисеров” е много дълбока, защото около него много хора са оплетени – ще използвам, за съжаление, най-грубия израз, който зная – като свински черва.

И сега ни преекспонираха този списък, за да подменят тази зловонна тема, както редовно правят.

Безспорно в списъка има квалификации, които не са етични и не могат да бъдат оправдани. Трябва да се пазим да не се уподобяваме на тези, срещу които се борим. Нашата кауза е чиста, затова и нашите средства трябва да бъдат чисти. Но от друга страна, какво нечестно или неморално има, когато името ти е написано в съответствие с твоите позиции. Неморално е, ако те в карат в списък, който подменя твоята личност, твоя мироглед, твоите принципи, например ако си против ГМО, да те сложат в списък на поддръжниците на ГМО, ако си против пушенето в закрити помещения, а да те сложат в списък, че подкрепяш пушенето, ако си за правителството на Орешарски, да напишат името ти сред неговите противници, ако протестираш от чистосърдечни нравствени подбуди, да напишат, че протестираш срещу пари.

Аз подкрепям протестите на студентите и всички протести против правителството на Орешарски, Бисеров, Пеевски, Станишев и сие и нямам нищо против да напишат името ми сред протестиращите. Категорично възразявам да ме сложат в някакъв списък например с Нина Гергова, Николай Бареков, Мишо Шамари и прочее Петна. Защото това би било в пълно противоречие с моята позиция. Но в списък, който съответства на позицията ми, на принципите ми, не възразявам да бъда вписана.

Всеки сам се вписва в някакъв списък – независимо дали е писан или неписан. Независимо дали списъкът съществува или не, хората, които са отбелязани в него, са противници на протестите по един или друг начин, тези хора участват в подмяната на ценностите в нашето общество вече четвърт век. Няма отърване от тяхната вездесъщост, те са последната инстанция на истината и на морала вече четвърт век. Те поставят дневния ред в нашето общество вече четвърт век. Те спомагат, кой повече, кой по-малко, за подмяната на ценностите, за рухването на надеждите. И в този смисъл този списък е крайно непълен. Затова този списък се допълва всеки ден от хилядите млади хора, които напускат България, прогонени не толкова от липсата на хляб, колкото от липсата на човещина в Отечеството си.

След тези протести, които сигурно също няма да доведат до промяна, още хиляди от същите тези протестиращи студенти ще напуснат, нали към това с безмерен цинизъм ги призова ректорът Статев. Ето този цинизъм се зъби навред около нас вече четвърт век. Ние, които протестираме срещу този цинизъм, също сме в разни списъци, които никога няма да бъдат публикувани, но ние ще усещаме тяхната смъртна сянка.

Ако не беше смешният плач на попадналите в този списък, сигурно и аз нямаше да бъда така крайна в разсъжденията си. Но понеже този списък съвпадна и с 24-ата годишнина от нашия злополучен, ялов и циничен преход, искам да преместя акцента там, където ми се струва, че трябва да бъде – върху гангрената, която се обобщи в „оставките” на Бисеров, гангрената, гноясваща вече четвърт век, гангрената, с която няма да се примирим, защото не е нормално да се живее с гангрена.

Защото не искаме и децата ни да живеят в тази гнойна гангрена.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияЖелания, отражения, любов
Следваща статияПриказки