Мъжът плати на шофьора на таксито, слезе и се насочи към сградата. Спря, извади от джоба на дебелото си яке салфетка и си обърса носа и после влезе през въртящата се врата. Огледа се. В центъра на фоайето беше разположено каре от диванчета, украсената елха още си стоеше, а в дъното, до асансьорите, беше бюрото на охраната. Той тръгна натам.
Човекът зад бюрото се изправи. Беше с униформена куртка и с пистолет на кръста, усмивката му беше като на ротвайлер, а очите – сини и ледени като на хъски.
– Кажете!
– За четвъртия етаж.
– Не може! Свиждането е чак от два часа́.
Мъжът бръкна във вътрешния джоб на якето, извади някаква карта в кожен калъф и му я показа. Онзи леко се приведе в кръста и се спусна към асансьора, за да го повика.
На четвъртия етаж го посрещна блестящ коридор, палма в каче, рисунки по стените. На дивана до рецепцията седеше сестра и си гледаше в телефона. Тя се изправи да го посрещне.
– В първа стая.
Сестрата влезе зад рецепцията, извади голям тефтер с твърди корици и го разтвори на плота.
– Напишете си двете имена и часа на посещението.
Мъжът се огледа за химикалка, тя му подаде една и той си написа двете имена и часа.
– Обуйте си калцуни и си сложете маска.
Мъжът си обу калцуни, сложи си маска и се отправи към първа стая. В стаята имаше две легла, но беше заето само едното. На него лежеше възрастна жена и гледаше в отсрещната стена. Той си свали маската под брадата и се наведе над жената.
– Майко!
Старицата не реагира. Мъжът повтори още няколко пъти „майко“, после седна на рамката на съседното легло.
Не я беше виждал от близо половин година. За това време тя се беше стопила. Ръцете ѝ, които лежаха отгоре на одеялото, бяха станали тънки като съчки.
– Майко!
Тя продължаваше да гледа в отсрещната стена. Погледът ѝ беше като закован в една точка.
– Утре пак заминавам. Надалеч. Помниш ли как ме благослови миналия път? Сега дойдох пак да ме благословиш.
Лицето ѝ беше сурово и безизразно. Той не знаеше дали го чува, дали изобщо забелязва присъствието му.
Тогава, миналия път, тя вече не можеше да говори, но си беше вдигнала дясната ръка и го беше прекръстила.
Стана от леглото, наведе се и целуна дясната ѝ ръка, повдигна я и се опита да стори с нея кръстен знак срещу себе си. Тя изведнъж изфуча като дива котка, лицето ѝ се сви и стана малко като юмрук и цялото се набръчка. Той пусна ръката ѝ и тя отново се успокои, отново стана неподвижна като мумия.
Излезе от стаята. Пред асансьорите събу калцуните, свали маската и ги хвърли в кошчето. Огледа се за сестрата, но сестрата я нямаше, сигурно беше някъде по стаите. Асансьорът се движеше само с магнитна карта и се налагаше да я изчака. Най-сетне сестрата се появи.
Слезе долу във фоайето, кимна на охраната и излезе навън. Огледа се в двете страни, сякаш не знаеше накъде да тръгне. Но в крайна сметка пое към булеварда. Взе си кафе от бензиностанцията, седна на масичките отвън и го изпи. Кафето беше кисело като магарешка пот.
В небето мина самолет и той веднага сви глава между раменете и се огледа къде да залегне. После се сети, че наблизо е летището.
Извади от вътрешния джоб на якето един списък и започна да го разучава. Много неща имаше да свърши до утре. Извади тънкописеца си и зачеркна първата задача. Под №1 пишеше „майка ми“.
