0
1712

Списък на жителите на Царството

Наскоро срещнах тази мисъл на св. Григорий Богослов, предавам я не дословно, а по смисъл: „Царството Божие няма определена цена, то е онова, което имаш. За вдовицата са нейните две лепти, за Петър и Йоан – рибарската лодка и мрежите“.

Кой, кога и как прекрачва вратата на Божието царство? И продължих наум да изреждам евангелския списък на жителите на царството Божие и цената, с която са го придобили.

Никой не може да състави такъв списък, никой не може да знае тази тайна, но мисълта на св. Григорий ме провокира и аз продължих да го допълвам.

Разбойникът на Кръста – първият жител на Царството, чиято молитва повтаряме, това е спонтанността, внезапността на обръщането му към Бога, която го облива като благодатен елей в последния миг от живота му. В този миг разбира нищетата на пропиления си живот и бликва надеждата за бъдещия. Този миг е най-важният в живота му, единствено важният, а животът му ще трае само още час. Като базелската картина в началото на „Идиот”, която княз Мишкин описва така встрастено на двете сестри: „…това е така до последната четвърт секунда, когато главата ти вече лежи на дръвника и чака, и… знае, и изведнъж чува как желязото се хлъзва над нея!… И представете си, досега още спорят, че може би главата и когато отхвръкне, все още около секунда може би знае, че е отхвръкнала“. А разбойникът моли Господа само да си спомни за него в царството Си, докато войниците, книжниците и фарисеите Му се подиграват.

В списъка е също бедната вдовица, която пуска две лепти и тези дребни монети стават за нея цената на Царството. Иисус я посочва като пример: „истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички“.

Също там са и последните, които станали първи – работниците, работили само един час на лозето, но изпреварили онези, понесли теготата на деня и жегата, ала заради завистта и ропота получили само динария си.

В списъка са и онези, които се отзовават на брачната трапеза на царския син, поканените най-последни – повиканите по стъгдите и улиците на града, по кръстопътища, по друмища и плетища, бедни, маломощни, хроми и слепи – и лоши, и добри, онези, които облекли сватбарската премяна и насядали на местата на хората, които по една или друга причина не успели да дойдат.

В списъка са и петте мъдри девици, които заедно със светилниците си взели и масло в съдовете си, та будни да дочакат младоженеца и да влязат с него на сватбата.

Там са още и добрите раби, които умножили получените от господаря си таланти и били поканени от него да влязат в радостта му.

И грешницата от къщата на фарисея Симон е там, която обливала нозете на Иисус със сълзи, и Той ѝ простил многото грехове, задето много обикнала, и споменът за която ще се разказва където и да бъде проповядвано Евангелието по цял свят.

И митарят, който стоял надалеч и не смеел дори да подигне очи към небето, а се удрял в гърдите и казвал: Боже, бъди милостив към мене грешника!

И началникът на митарите Закхей, който искал да види Иисус, кой е Той, но заради ниския си ръст не успявал, та се покачил на една смоковница, за да може поне да го зърне, и тази смоковница станала за него стълба до Божието царство.

И разслабеният от къпалнята Витезда е в списъка, който си нямал човек да го пусне във водата, когато тя се раздвижи, но Иисус заради него станал човек и дошъл да го изцели, и да го вземе в царството Си.

И един друговерец, самарянин е в този списък – единственият от десетте прокажени, който се върнал да благодари за своето изцеление и заради тази своя сърдечна благодарност получил спасение.

И един друг самарянин с милостиво сърце е там, ближният, който сторил милост на нападнатия от разбойници.

И една самарянка, която при Иакововия извор разговаряла с уморения от път Иисус, Който ѝ разкрил тайната на живата вода, от която не се ожаднява, от която тече живот вечен.

И един неразумен син също, прахосал имота на баща си в далечна страна, който, като се върнал, бил обцелуван и облечен в най-хубавата премяна, и обкичен с пръстен на ръката, и поканен на трапезата, на която било заклано угоено теле, а веселбата се чувала надалеч.

И всички онези, които нахранили гладния, напоили жадния, прибрали странника, облекли голия, посетили болния, споходили заключения в тъмница, без да знаят, че това е тяхната цена за царството.

И всички блажени тук на земята – бедните духом, плачещите, кротките, гладните и жадните за правда, чистите по сърце, миротворците. изгонените заради правда, защото ще бъдат приети в царството небесно.

И един сиромах на име Лазар е в този списък, който лежал пред вратата на богаташа и псетата ближели струпеите му, но бил занесен от Ангелите в лоното на Авраама.

И другият Лазар е там – приятелят на Иисус, който умрял и четири дена престоял в гробната пещера, и тялото му започнало да мирише, но когато просълзеният Иисус го извикал по име, Лазар излязъл с погребалните повивки, за да видят сестрите му Марта и Мария, и цяла Витания, и всички родени и все още неродени по целия свят, славата Божия.

Но и самата Мария ще е там, защото тя избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме. А как няма да е и Марта, въпреки че се е улисала в голяма шетня.

И двамата пътници към селцето Емаус са в списъка, които отначало не разпознали Иисус, докато вървял с тях и им обяснявал Писанието, ала когато седнали на трапезата и преломил хляба, очите им се отворили, и те усетили горящото си сърце, и се върнали при другите ученици, и докато им разказвали случилото се, Иисус застанал сред тях и ги благословил със Своя мир.

В този списък навярно са и всички, които с последния си дъх са прошепнали дори без глас: „чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век“.

Има в този списък и една заблудена овца, заради която Агнецът Божий слезе на земята да я търси из планините и с възрадвана душа я понесе на рамената си към Своето царство.

Безкраен е този списък и аз нямам сили да го продължавам повече, но всеки може да го допише и всеки с надежда и милост да впише и себе си в него.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияКонкурс на Портал Култура 2020 за проза и хуманитаристика
Следваща статияСпомени за Григор Ленков