0
1374

Спомен

До дървото пред църквата някой беше завързал магаре. Животинката предъвкваше тревата си и гледаше без страх пред себе си в нещо. Хората изпълваха забързани  пространството пред храма, стана блъсканица и някои започнаха да се оплакват шумно от това, че тълпата ги притиска и избутва все по-близо до магарето. Чуваха се гласове на недоволство от присъствието му. Някои питаха ядосано „На кого е?“, ропотът се усилваше. Момченце понечи да пипне добичето, но майката дръпна детето рязко и силно към себе си.

След малко народът пред църквата забрави за магарето, защото тежките дървени врата се отвориха със звук, наподобяващ рева на див звяр, и множеството започна да потъва навътре. Все едно, че някой беше започнал да изсипва зърно през тясното гърло на някакъв съд.

Църквата се изпълни до край, независимо от величествените размери на пространството. И трите дяла, от които се състоеше корпусът на базиликата, бяха пълни с богомолци. Въздухът ставаше гъст, ароматът на восък и тамян – все по-силен. 

Високите колони излъчваха приятна студенина в лятната жега. Когато развълнуваното човешко множество се успокои, той, майка му и по-малкият му брат се бяха озовали близо до една от колоните. Докосна се до нея и стисна ръката на майка си по-силно, а тя го погледна и му се усмихна нежно. Върху лицето й падаше лъч светлина, който идваше някъде от прозорците в галерията над главите им. Погледна нагоре и таванът му се видя още по-висок от друг път. Капителите на каменните стълбове стояха мълчаливо на местата си и той изпита странното чувство, че те са живи, че слушат и виждат. И че са били тук винаги, още от самото начало на времето, от сътворението.

Гласът на свещеника го извади от съзерцанието и той чу думата хомоусиос. Още първия път, в който тя стана за него разпознаваема в потока на звуците като отделна и членоразделна реч, той се стъписа пред нея, пред звученето и пред смисъла, който не можеше да разбере точно. Тогава беше много малък, може би на четири. Попита баща си за значението на думата, а човекът се замисли за кратко и каза, че е твърде сложно, за да може да го разбере едно дете. След време, каза, след време.

Погледна към брат си и видя, че широко отворените очи на момченцето са приковани в устните на свещеника. Не помръдваше, не трепваше. Застинал, вцепенен като омагьосан и поглъщащ с големите си тъмни очи Словото. Какво ли разбира, си помисли, толкова е малък още. Самият той беше на 15.

После, всичките тези години по-късно, докато стоеше в центъра на базиликата в Рим и виждаше на олтара до даровете и кръста да лежат книгите, които те двамата донесоха със себе си, си спомни. Спомни си как като малки не знаеха какво е точното значение на хомоусиос. И как после разбраха каква непроумима до край тайна се означава с тази дума.

Тогава, в Рим, папа Адриан служеше в храма, гласът му се носеше под сводовете и папата освети книгите, които лежаха на олтарната маса. А в тях хомоусиос стоеше на славянски. И погледна към брат си.

А сетне, на другия ден, по заръка на папата се отслужи литургия – отчасти на латински, отчасти на славянски, в храмовете на свети Петър, свети Павел и свети Андрей.            

Сега, седнал до главата на брат си, който си отива от света, той го чува да казва: „Брате, ние с тебе бяхме като чифт волове, които орат една нива; и ето, аз падам на браздата, рано свършил своя ден. Ти обикна усамотението на планина Олимп; но, моля те, не оставяй наченатото дело, защото чрез тоя подвиг ти по-скоро можеш да се спасиш.“

И той не остави наченатото, а продължи. После дойде време, в което стана много трудно, стана много страшно. Настана жестоко време, но Методий не се уплаши, защото знаеше, че няма от какво. Само едно нещо му тежеше понякога. Мисълта за това, че удовлетвори молбата на римските духовници, като се съгласи тялото на брат му да почива в Рим. Вместо да го върне в Солун. А така беше пожелала в завещанието си майка им.        

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияДаниел Блейк между патоса и достойнството
Следваща статияАз бях момиче с късмет