На 1 октомври вечерта БНТ на практика прекрати излъчването си. Наложи се заради разбеснелия се Волен Сидеров да се спре по средата предизборния дебат в предаването „Референдум”. С това „60 години БНТ” попълни архива си с един доста срамен епизод, а българският политически живот затъна в поредната тиня.
Така – в рамките само на две седмици! – и двете обществени медии (БНР и БНТ) „спираха” поради политическа намеса. Независимо, че двата случая са много различни.
Опитът за отстраняване на Силвия Великова дойде в резултат на подмолна намеса от неназовани (четири?) „страшни лица”. Сиреч на „неотговорни фактори” (ако заимстваме прискръбната историческа терминология от 20-те години на ХХ в.), дотолкова стреснали генералния директор Светослав Костов, че той да е готов да изпълни поръчката им с цената на всичко, дори дръпвайки шалтера на предавателите на Националното радио. Очаква се СЕМ да започне процедура по прекратяването на мандата на генералния директор на БНР, след като той категорично отказа да подаде оставката си. Което не пречи да продължим да питаме „кои?” точно са били тези лица и „Кой?” е поръчителят зад тях, пожелал Силвия Великова да не работи като журналист в ефира на „Хоризонт” до избора на главен прокурор на 24 октомври. Питанията трябва да продължават, колкото и малък да е шансът да получим конкретен отговор. А и отдавна върви шегата, че е все „Той”.
Казусът с „Референдум” е по-различен. Предизборният дебат в БНТ бе превзет от лидера на „Атака“, все още част от управляващата коалиция. А агресивността на Волен Сидеров е добре позната, тя избликва, когато му е предизборно изгодно и при всякакви завъртания на политическата рулетка.
Спомнете си лятото на 2013 г. Тогава Волен Сидеров бе заложил на „червено“ и играеше ролята на „златния пръст“ в подкрепата за правителството на Орешарски (което и Мая Манолова бранеше на амбразурата, твърдейки, че протестите срeщу „Кой?“ били платена „форма на заетост”). И пак тогава Сидеров, заобиколен от гологлави момчета, вилнееше из центъра на София, опитвайки се за извършва незаконни „граждански арести“. Стигна се дотам, че останалите национал-популисти, смятайки го за „продажник на ДПС“, обсадиха централата на „Атака“, докато самият той, скрит под пластмасова маса от момчетата с черни тениски, държеше с часове несвързани речи.
След изборите през 2016 г. последва „римейк“ и тогава той тръгна да превзема НАТФИЗ. В резултат на този акт – и на други срамни изпълнения с френска дипломатка в самолета във Варна – той сключи поредица от съдебни споразумения и изтърпя някаква пробация.
Защо всичко му се размина толкова лесно? Защото от май 2017 г. той отново е в „коалицията на власт“, от която продължава да е част, въпреки разпада на „обединените патриоти“. И явно сега, скаран с доскорошните си коалиционни партньори, реши „да вдигне акциите си“ и да се пробва като кмет на София. По-точно – да отвоюва своята част от „гневните“, преминала към ВМРО на европейските избори. И затова реши театрално да превземе публичното пространство, устройвайки „психодрама“ в дебата по БНТ.
Всичко това e много тъжно и жалко. Показателно не само за манталитета на подобни персони, но и за групата на подкрепящите ги в обществото. Защото Сидеров не просто играе на Жириновски, той въплъщава мечтите на всички онези, които биха искали да устроят подобен срамен скандал на „форума“, държейки подобен език. Тези политически трикове са познати и добре известни. И най-радикалният печели.
Ето защо за мен „случаят Сидеров“ е в по-голяма степен политически, отколкото медицински. И за онези, което не са гледали този „Референдум“ по БНТ, ще си позволя да дам извадка от скандала в предаването. Струва ми се, че в тези разменени реплики се откроява нещо наистина важно:
Волен Сидеров: Вие ми налагате цензура, г-жо Чешмеджиева…
Добрина Чешмеджиева: Каква цензура, г-н Сидеров, вие говорите тук над 7 минути, каквото ви дойде наум…
Волен Сидеров: Налагате цензура. Получавате пари от българския народ, за да го манипулирате…
Добрина Чешмеджиева: Каква цензура? Вашето време свърши. Вчера бяхте в студио на БНТ и се държахте доста по-различно.
В по-ранен час е било (реплика от един от участниците).
Добрина Чешмеджиева: Вашето време свърши и вие си позволявате език, който е непристоен за студио на обществена медия.
Волен Сидеров: Кой ви дава правото да решавате кой език е непристоен?
Добрина Чешмеджиева: Аз решавам – с възпитанието си и морала, който имам – че езикът ви е непристоен. Съдете ме за това. Смятам, че езикът ви е непристоен.
Волен Сидеров: Когато си направите собствена телевизия, можете да говорите така.
Добрина Чешмеджиева: Вие си имате собствена телевизия. Защо дойдохте тук да правите всичко това? Липсва ви авторитетът и аудиторията на обществената медия ли?
Волен Сидеров: Вие получавате десетки милиони от народа…
Добрина Чешмеджиева: А вие какво искате? Да бъдем ваш обслужващ персонал? Това ли искате?
Спирам дотук, защото е ясно какво искат самозабравили се типове като Волен Сидеров. А и не само той. Мнозина политици искат журналистите (включително и тези от обществените медии) да бъдат техен обслужващ персонал. Който усмихнато кима с глава и им подава в паузата съответната реплика.
Затова се разигра драмата със Силвия Великова. Затова и в „Референдум” Добрина Чешмеджиева трябваше да понесе – и изтърпя с достойнство – цялата агресия от страна на Сидеров и фенките му от публиката, всичките апострофирания с „Кажи, ма…“.
Призовавам ръководството на БНТ да върне записа на този „Референдум“ в сайта на телевизията. И без това го има в You tube (качен от привърженик на Сидеров, тържествуващ, че Волен е казал „такива неща“).
Записът е важен документ. На базата на него все пак могат да се предприемат и някакви стъпки. Включително и по депутатския му имунитет.
Не мога обаче да разбера защо представителите на другите политически сили останаха в студиото на БНТ, за да могат накрая (след напускането на Сидеров) да кръстосат няколко реплики и да кажат номера на бюлетината си.
Техен избор.
Иска ми се да вярвам, че парламентът някак ще реагира по случая. И че този отвратителен прецедент няма да се размине само с глоба от ЦИК в размер на 5000 лв. А уроците от този „Референдум“ са наистина важни.
Включително и като изборен „референдум” в София – колко гласа носи подобно арогантно безочие на един самозабравил се политик?
