Представям си ги да вървят през града съсредоточени и напрегнати. Гледат да не изгубят пътя или да не се изгубят един друг в тълпата. Носят детето внимателно, майката се стреми да не смущава съня му. Мислят си, че ще е добре, ако малкият не се събуди по пътя. Защото иначе може да се уплаши от шумовете на града, от някой крясък, от гласа на някое животно за продан, което водят към тържището.
Носят детето, за да го представят в храма и да го срещнат с Бог. Развълнувани са от очакването, от мисълта за тази първа среща на техния син с небесния му Отец в дома на Бога Израилев. И са понесли Младенеца, без да знаят, че срещата, която мислят, че го очаква, е по-стара и от храма и от цялото време на света. Защото тази среща е предвечна. Среща лице в лице и преди времето, която човешки ум не може да проумее.
Пристъпват и няма как да знаят, че в прегръдката на вървящата през града Мария лежи нетварният план на Града, планът на небесния Иерусалим. Вървят, без да знаят, че са тръгнали по пътя към храма със самата Светая Светих на ръце. Мислят, че отиват там, за да се освети детето, а всъщност отиват, за да освети Младенецът храма, за да се освети той чрез Него.
И ето ги застанали пред храмовата завеса. Ето я Мария там, пред скинията, но държаща в обятията си Завета. Йосиф и Мария от Назарет, които представят в храма скрижалите на Новия завет.
Кръвта вече е пролята и принесена, гургулицата е пожертвана, за да бъде изкупен животът на самия Живот. Изкупува се Онзи, който идва, за да изкупи с жертвата си Вселената.
Йосиф и Мария вървят из улиците на града и си мислят, че са люде сретни, щастливи. Бог ги е срещнал, имат чедо, и значи са срещнали човешкото щастие.
Изразът да „срещнеш щастието“ показва, че идеята за благополучието като среща и значи улучване, слука, е продължила да живее в езика ни дори и след като изразите „щастие“ и „щастлив“ са се наложили за сметка на „срета“ и „сретен“. Има нещо иронично в това, че по-устойчива и по-жилава се е оказала „несрета“-та.
Срещата на Йосиф и Мария не е случайна, разбира се. Както не е щастлива случайност и срещата на свети Симеон Богоприемник с Христа. Когато насред храма свети Симеон отправя към Бог онова свое „Нине отпущаеши Раба Твоего, Владико…“, той знае, че това не е една „щастлива“ среща.
По какво е познал свети Симеон Богоприемник Спасителя, как е разбрал този свят човек, че насреща му е Христос? Дали глас Господен му е прошепнал, че този младенец е Месията?
Никой не би могъл да знае отговора на този въпрос, но си мисля, че при онази среща мъдрият старец е видял. Видял е, че пред него стои девица, която е притиснала към гърдите си дете. И е видял ясно също така, че това дете е нейно родно. Така Симеон Богоприемник е видял нещо, което е било истина, но го е видял единствено той. Единствен от всички в храма и извън него свети Симеон е видял истината за това дете и тази жена. В този смисъл присъствието на Богородица в храма на Сретение Господне е фундаментално за прозрението на свети Симеон.
Спасението е среща – срещата ни с Бог. Спасението е сретение.
Има моменти и в тукашния ни живот, в които разбираме, че се срещаме с Отца сега. Но това не са мигове на някаква наша срекя, сиреч на щастлива среща между стремеж и желание, от една страна, и действителност, от друга. Това не са срещи, които ни правят сретни, въпреки че усещането понякога е за с-лучване. Тези срещи не са нещо, което просто се случва.
Не, тези срещи са като срещата на свети Симеон с Господа Иисуса Христа и пресвета Богородица в Иерусалимския храм – внезапни, но не и неочаквани. Търсени, но не и постигнати. При тях ние не знаем как точно започваме да се усещаме срещнали се с Бог. А онова, с което се срещаме, е увереността в истинността на обещанието за спасение, която ни се дава. Срещайки се с благодатта, ние с необяснима яснота виждаме тогава, че спасението и Логосът са.
Когато това става с нас, в умовете ни се изписват думите на свети Симеон Богоприимец:
„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром: защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи-светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля.“
