„Ще се върна за теб“ на Кристин Димитрова е роман за търсенето на себе си чрез любовта, но и чрез липсата ѝ
„По грешния път стигаш до себе си“ – пише на корицата на романа „Ще се върна за теб“ на Кристин Димитрова (изд. „Обсидиан“, 2022 г., художник Владимир Цонков). Цитатът много точно показва пътуването на главния герой Лазар към себе си. През целия си живот той не е сигурен кой е, какви са талантите му, защо не го влекат музиката и оперното пеене, подобно на майка му Теодора, а предпочита спорта. Самият той е треньор по тенис. Въпреки че не изкарва достатъчно пари от това, води охолен живот, който е финансиран от амбициозната му приятелка Лена.
„Ще се върна за теб“ е роман за търсенето на себе си чрез любовта, но и чрез липсата ѝ. Това е книга за неочакваните обрати в живота, за предварително написаната ти съдба някъде горе, за усещането, че си един съвременен Лазар. Разкрити истини от живота ти сякаш те убиват и те карат да мислиш, че не си съществувал пълноценно досега. Новият път пред теб е твоето възкресение.
Романът започва със загубата на майката. За младия мъж тя става повод за разсъждения и размисли за живота му. Как е израснал? Какви са били отношенията между майка му и баща му? Лазар има усещането, че между тях не е имало любов, а дори съперничество кой ще успее повече в кариерата си. Майка му губи гласа си, а това е фатално за професионалните ѝ занимания като оперна певица. Затваря се вкъщи и както героят сам казва, още тогава започва нейната смърт приживе. Тя смята, че живее непълноценен живот, в който единственото, което има смисъл, е детето ѝ. И го обсебва с любовта си. Това, от своя страна, кара младото момче да я отблъсква все повече и да се дистанцира.
Романът разглежда сложността на човешките взаимоотношения. Защо най-ценното и важно чувство – любовта, понякога носи повече болка, отколкото щастие? Може би защото има различни дефиниции за любовта. Колкото хора, толкова и разбирания за нея. Както е и с бащата на Лазар, който смята, че е направил всичко най-добро за сина си. Въпреки това остава чужд за момчето.
А, какво се случва, когато човекът, който най-силно те е обичал цял живот – твоята майка, един ден си отиде и в същия този ден разбереш, че тя не е била твоя биологична майка? Това е преломен момент в живота на главния герой. Tова е неговата смърт и възкресение. Ако до този ден Лазар е водел луксозен и лекомислен живот, отдаден на удоволствия, то в деня на изпращането на майка си Теодора и „посрещането“ на новината за съществуването на своята биологична майка Сезгюл, той пораства. Това е мигът на възкресението, в който животът метафорично му казва: „Лазаре, стани!“.
В живота на човека има ключови моменти, в които той трябва метафорично да умре, за да се прероди наново, за да разбере кой е. Пътят на младежа обратно към себе си не е лек. Без пари, без приятелка и с усещането, че няма вече нито минало, нито бъдеще. По време на пътуването си към мястото, където живее биологичната му майка, той пътува и в мислите си. Докато търси нея, той търси и себе си. Опитва се да си я представи как изглежда, наум разиграва срещата и разговора им. Дали тя знае кой е той? Дали го е забравила? Как е живяла, след като ѝ е бил отнет още като бебе, две седмици след раждането? Как е възможно в един миг да се решава съдбата на две човешки същества – на майка и син. Решава се чрез парите. Когато ги нямаш – парите са всичко. Но дали те могат да запълнят липсата на любов и прегръдката на родната майка? Дали могат да изкупят вина?
Образът на героя Лазар е доказателство за това, че родителите се лъжат, когато мислят, че са дали всичко на децата си, щом са ги осигурили финансово.
„По повод на писането на книги Аристотел казва, че има различни видове драма, но
най-силната, тази която най-силно хваща, е семейната драма. Т.е. човешкият
размер на нещата. Литературата ни дава възможност да изслушаме гласовете и на
умни, и на по-глупави хора и да изживеем повече животи, да видим кое ни харесва и
да намерим себе си. Един живот не дава възможност да събереш опита на всички
поколения, а литературата ни дава това. Дава ни човешки фокус.“ Това казва
авторката на романа Кристин Димитрова, в свое интервю в предаването „Графити по
въздуха“ по БНР.
Човек се опознава чрез грешките си. Човек израства чрез грешките си. Героят Лазар е такъв пример. Интересно е да наблюдаваме през цялата книга промяната при Лазар, неговите размисли и израстване. Докато четох, си представях историята му екранизирана.
