0
5253

Среща със себе си

Маргьорит Дюрас, „Материалният живот (Маргьорит Дюрас разказва на Жером Божур)“, превод от френски Тодорка Минева, художник на корицата Софи Унг, издателство СОНМ, 2020 г.

Маргьорит Дюрас

В „Материалният живот“ на Маргьорит Дюрас се чуват гласовете на две жени – на Дюрас като политически активист, плътно в защита на правата на жените, и на Дюрас, която се взира интимно в личния си живот. Понякога тези две жени са в синхрон, като сестри възстановяват годините от изгубеното минало, понякога си противоречат.

Особена книга е „Материалният живот“, между автобиографичното и есеистиката, в нея няма филтри за истината. Това привлича и самата Дюрас, както споделя в един от текстовете, че търси лична среща между себе си и читателите, свободно оголване на всичко, което се върти в главата ѝ. Спомних си за албума Blue на Джони Мичъл, след който Крис Кристофърсън казал: „Миличка, запазвай някои неща за себе си“. Дюрас няма подобни съображения. Вече в напреднала възраст, тази независима жена, участвала в Съпротивата по времето на Втората световна война, говори за алкохолизма, любовните си връзки, книгите, пътуванията, храната, мебелите и малките неща, които понякога я разплакват. Говори и за жените – от Средновековието до днес, за всички предразсъдъци, които я вбесяват, за онова, което не се е променило.

Във време, което празнува повече от всякога женската независимост – от академичните среди до попкултурата, настоящата книга е повече от актуална. Силно феминистична, до крайност понякога (вероятно необходима), но писана все пак преди повече от 30 години, в нея се откриват съждения, които за един образован млад човек днес звучат остарели. Обобщения за ролята на мъжа и жената в семейството, за техните страхове и задължения, за постоянното ощетяване на свободата на другия. „Всички мъже са хомосексуалисти“, твърди без задръжки Дюрас, мъжете са и деца, които нямат търпение да избягат, да бъдат с други мъже, да играят с колички.

Жената, от друга страна, е обречена да се занимава с домакинството, духовният живот ѝ е отказан, ерго тя живее единствено в материалното. Оттам и всички разговори за всекидневните задължения. Но актуално ли е това обобщаване днес, когато все повече семейства разделят работата по дома, все повече се говори и за нуждите на сърцето, можем ли да четем размишленията на Дюрас като нещо повече от исторически артефакт от миналото, който ни припомня за суровия преход на женската независимост. Тук в услуга на по-добрата книга идват личните преживявания и спомени.

И действително, Дюрас е много по-интересна като писател и анализатор на човешкото сърце, отколкото като философ на женската еманципация. Най-силните пасажи в книгата са смелите ѝ признания за борбата с алкохола, за отношенията ѝ с плахия Ян, с когото се обичат с онази зряла и не толкова привлекателна любов, която идва късно в живота. В тези редове си припомняме защо Дюрас е сред най-въздействащите писатели на XX век. Нейната болезнена романтика, непоносимостта ѝ към фалшивото и изключителната прецизност към точните думи създават бързи, но незабравими скици.

ХРАНЕНЕТО ПРЕЗ НОЩТА

В Трувил му купувам сирене, кисели млека, масло, защото когато се връща късно през нощта, нахвърля се върху тези неща. Той пък ми купува неща, които аз харесвам – печива и плодове. Не толкова за да ми достави удоволствие, колкото за да ме нахрани. Има това детинско желание да ме кара да ям, за да не умра, той не иска да умирам, но и не иска да надебелея също така, а това трудно се съчетава, аз също не искам той да умира, в това се състои нашата привързаност, нашата любов. Вечерно време, нощем той идва и си говорим откровено. В тези нощни разговори си казваме истината, колкото и ужасна да е тя, и се смеем, както преди, когато пиехме и можехме да си говорим само следобедите.

Интересно е как 30 години след „Хирошима, моя любов“ Дюрас продължава да звучи като героинята от филма. Вперила поглед същевременно напред и назад, между любовта и решетките, между колосалната трагедия на човешкото състояние след войната и надеждата за по-светло бъдеще. Глас на младо момиче и възрастна жена. „Остарях прекалено бързо. – споделя тя. – Още на 19 бях остаряла.“

Има и нещо друго дълбоко меланхолично, освен остаряването. Франция от 80-те не е Франция от 60-те. Подобно на дългото сбогуване с илюзиите на едно поколение в Америка, устремено да промени света с любов, това във Франция трябва да приеме, че телевизията оказва по-осезаемо влияние на обществото от размишленията на Фуко. Дюрас споделя, че младите хора, които чакат на опашки за работа, я натъжават повече от тези, които навремето са висели по улиците, въпросните безгрижни хлапаци на Трюфо от „400-те удара“. Миналото остава романтично въпреки дискриминацията и потискането на правата на жените. Споменахме вече противоречията, които донякъде са уместни за сборник с разхвърляни мисли, но „Материалният живот“ със сигурност не е подходящата книга за първа среща с Дюрас.

Из КОМИНИТЕ НА INDIA SONG

Мисля, че любовта върви винаги ръка за ръка с любов, не можеш да обичаш само ти, от своя страна, не вярвам в това, не вярвам в безнадеждната любов, която човек преживява сам. Той ме обичаше толкова, колкото навярно и аз го обичах, желаеше ме толкова, колкото навярно и аз го желаех. Не е възможно да обичате някого, на когото изобщо не се харесвате, когото отегчавате, изобщо не вярвам в подобно нещо.