В „Материалният живот“ на Маргьорит Дюрас се чуват гласовете на две жени – на Дюрас като политически активист, плътно в защита на правата на жените, и на Дюрас, която се взира интимно в личния си живот. Понякога тези две жени са в синхрон, като сестри възстановяват годините от изгубеното минало, понякога си противоречат.
Особена книга е „Материалният живот“, между автобиографичното и есеистиката, в нея няма филтри за истината. Това привлича и самата Дюрас, както споделя в един от текстовете, че търси лична среща между себе си и читателите, свободно оголване на всичко, което се върти в главата ѝ. Спомних си за албума Blue на Джони Мичъл, след който Крис Кристофърсън казал: „Миличка, запазвай някои неща за себе си“. Дюрас няма подобни съображения. Вече в напреднала възраст, тази независима жена, участвала в Съпротивата по времето на Втората световна война, говори за алкохолизма, любовните си връзки, книгите, пътуванията, храната, мебелите и малките неща, които понякога я разплакват. Говори и за жените – от Средновековието до днес, за всички предразсъдъци, които я вбесяват, за онова, което не се е променило.
Във време, което празнува повече от всякога женската независимост – от академичните среди до попкултурата, настоящата книга е повече от актуална. Силно феминистична, до крайност понякога (вероятно необходима), но писана все пак преди повече от 30 години, в нея се откриват съждения, които за един образован млад човек днес звучат остарели. Обобщения за ролята на мъжа и жената в семейството, за техните страхове и задължения, за постоянното ощетяване на свободата на другия. „Всички мъже са хомосексуалисти“, твърди без задръжки Дюрас, мъжете са и деца, които нямат търпение да избягат, да бъдат с други мъже, да играят с колички.
Жената, от друга страна, е обречена да се занимава с домакинството, духовният живот ѝ е отказан, ерго тя живее единствено в материалното. Оттам и всички разговори за всекидневните задължения. Но актуално ли е това обобщаване днес, когато все повече семейства разделят работата по дома, все повече се говори и за нуждите на сърцето, можем ли да четем размишленията на Дюрас като нещо повече от исторически артефакт от миналото, който ни припомня за суровия преход на женската независимост. Тук в услуга на по-добрата книга идват личните преживявания и спомени.
И действително, Дюрас е много по-интересна като писател и анализатор на човешкото сърце, отколкото като философ на женската еманципация. Най-силните пасажи в книгата са смелите ѝ признания за борбата с алкохола, за отношенията ѝ с плахия Ян, с когото се обичат с онази зряла и не толкова привлекателна любов, която идва късно в живота. В тези редове си припомняме защо Дюрас е сред най-въздействащите писатели на XX век. Нейната болезнена романтика, непоносимостта ѝ към фалшивото и изключителната прецизност към точните думи създават бързи, но незабравими скици.
ХРАНЕНЕТО ПРЕЗ НОЩТА
В Трувил му купувам сирене, кисели млека, масло, защото когато се връща късно през нощта, нахвърля се върху тези неща. Той пък ми купува неща, които аз харесвам – печива и плодове. Не толкова за да ми достави удоволствие, колкото за да ме нахрани. Има това детинско желание да ме кара да ям, за да не умра, той не иска да умирам, но и не иска да надебелея също така, а това трудно се съчетава, аз също не искам той да умира, в това се състои нашата привързаност, нашата любов. Вечерно време, нощем той идва и си говорим откровено. В тези нощни разговори си казваме истината, колкото и ужасна да е тя, и се смеем, както преди, когато пиехме и можехме да си говорим само следобедите.
Интересно е как 30 години след „Хирошима, моя любов“ Дюрас продължава да звучи като героинята от филма. Вперила поглед същевременно напред и назад, между любовта и решетките, между колосалната трагедия на човешкото състояние след войната и надеждата за по-светло бъдеще. Глас на младо момиче и възрастна жена. „Остарях прекалено бързо. – споделя тя. – Още на 19 бях остаряла.“
Има и нещо друго дълбоко меланхолично, освен остаряването. Франция от 80-те не е Франция от 60-те. Подобно на дългото сбогуване с илюзиите на едно поколение в Америка, устремено да промени света с любов, това във Франция трябва да приеме, че телевизията оказва по-осезаемо влияние на обществото от размишленията на Фуко. Дюрас споделя, че младите хора, които чакат на опашки за работа, я натъжават повече от тези, които навремето са висели по улиците, въпросните безгрижни хлапаци на Трюфо от „400-те удара“. Миналото остава романтично въпреки дискриминацията и потискането на правата на жените. Споменахме вече противоречията, които донякъде са уместни за сборник с разхвърляни мисли, но „Материалният живот“ със сигурност не е подходящата книга за първа среща с Дюрас.
Из КОМИНИТЕ НА INDIA SONG
Мисля, че любовта върви винаги ръка за ръка с любов, не можеш да обичаш само ти, от своя страна, не вярвам в това, не вярвам в безнадеждната любов, която човек преживява сам. Той ме обичаше толкова, колкото навярно и аз го обичах, желаеше ме толкова, колкото навярно и аз го желаех. Не е възможно да обичате някого, на когото изобщо не се харесвате, когото отегчавате, изобщо не вярвам в подобно нещо.
