0
3926

Срещи със Сергей Накаряков

Сергей Накаряков

Първата ми среща с него беше през 1994 г., на фестивала в Монтрьо. Заедно с Марта Аргерич той изпълни Концерта на Шостакович под диригентството на Кент Нагано. „Това беше първият път, в който свирих с нея този концерт. Истинско щастие беше за мен, че пътищата ни оттогава често се пресичаха, дори нееднократно записахме този концерт“ – каза Сергей Накаряков по време на гостуването си в София като един от големите изпълнители в „звездния сезон“ на Софийската филхармония.

Накаряков идва за първи път в България през 1989 г. на фестивал на духовите оркестри. „Дойдох тук с младежкия оркестър на Съветския съюз. Придружаваше ме голямата ми сестра, защото родителите ми не искаха да ме пуснат сам. Свирих „Венециански карнавал“ от Арбан.“

През 2014 г. той за първи път е солист на Софийската филхармония. Изпълнява Концерта за пиано, тромпет и струнен оркестър на Дмитрий Шостакович заедно с пианистката Мария Меерович и Рококо вариациите на Пьотр Илич Чайковски с диригент Мартин Пантелеев.

През 2018 г. отново гостува у нас, този път в Пловдив, на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“. В пролетното му издание той свири заедно с камерния ансамбъл „Софийски солисти“ под диригентството на Пламен Джуров, а любопитното беше, че тогава гостува и Аркадий Шилклопер със своя алпийски рог. Накаряков изпълни вариациите на тема от операта „Норма“ на Белини от Жан-Батист Арбан.

Тази година под диригентството на Найден Тодоров той изпълни Концерта за тромпет и оркестър от Александър Арутюнян.

На шест години започва да учи пиано. „Тръгнах по стъпките на голямата ми сестра, но не свирех толкова добре като нея. Родителите ми разбраха, че това не ми харесва. Не свирех лошо, но не се получаваше“. При катастрофа той си чупи гръбнака. Лежи дълго в болница, а след това за половин година лекарите му забраняват да седи. „Оказа се, че не мога да свиря на пиано, и бях много щастлив“.

Баща му предлага да свири на тромпет. Първия си концерт с оркестър изнася на десет години. В родния си град Горки, днес Нижни Новгород, изпълнява концерта на Арутюнян. Запознава се лично с композитора.

„Малко по-късно отново татко разбра, че това е пътят, по който трябва да вървя. Беше по време на Общоруския конкурс за изпълнители на духови инструменти в Ленинград. Изпълних програмата за първия тур за възрастни. Мина много добре. Татко видя реакцията на музикантите и разбра, че всичко е сериозно“ – разказва Накаряков и се смее. Разбира се, аз не си спомням тези неща. Знам ги от неговите разкази“.

Първият му учител е баща му – пианистът Николай Накаряков. „Той ме научи да бъда безкомпромисен. Щастие беше да работя с големи музиканти.“ Сергей Накаряков репетира по един, два часа на ден. Репертоарът за тромпет е много богат, но освен това той изпълнява и много транскрипции. Обикновено когато има покана за гостуване, сам избира какво да свири. Свири на тромпет и на флюгелхорн. Шегува се, че има два гласа. „Все едно съм и тенор, и баритон или виола и виолончело“. Може да избира както от класическите, така и от съвременните пиеси. Има и пиеси, написани специално за него. Йорг Видман – знаменит съвременен композитор и известен кларинетист, му посвещава Концерта за тромпет и оркестър Ad absurdum. Често го свиря, дори предложих на господин Тодоров при следващо гостуване да го изпълня тук.“

За инструментите си разказва: „Не са много, въпреки че напоследък пробвах много, защото започнах сътрудничество с един италиански майстор. Пробвах много негови модели, когато нямах концерти. В София съм с един от неговите тромпети. Фирмата се казва АR resonance, а майсторът Антонио Рапачуоло. Нося и флюгелхорн – свиря отдавна на него, френски инструмент, на фирмата „Антоан Куртоа“. У дома имам друг тромпет, на който свиря отдавна. Инструментът е средство за изразяване, защото музиката не се появява в инструмента. Тя дори не е в човешкото тяло, нито в устните или в дробовете ни. Музиката е това, което ние си представяме, и понякога е твърде абстрактна. Ние можем да си помислим за някоя музика и тя ще зазвучи в главата ни. Така че това, което искаме да кажем, трябва да можем да го изразим чрез даден инструмент. Инструментът е нашият глас.“

През 1991 г. Сергей Накаряков се премества заедно с родителите си в Израел. След гостуване на Залцбургския фестивал заедно с Литовския камерен оркестър и легендарния Саулюс Сондецкис светът започва да говори за него. След година излиза и първият му самостоятелен диск Trumpet Works, записан с пианиста Александър Маркович, и така светът се влюбва в 15-годишното момче. Сътрудничеството му с „Телдек“ продължава над двадесет години, като през първите десет всяка година излиза негов нов диск. Записал е големите концерти за тромпет, както и много и различни транскрипции. Заедно със сестра си Вера Накарякова регистрират „Елегия“ с транскрипции на романтични пиеси за глас и пиано. Записал е цигулковите концерти на Хайдн, Менделсон и Хофмайстер в транскрипции за тромпет и флюгелхорн. Високо са оценени и албумите No Limit, From Moscow with love… и Echoes from the past.

Следващият му проект е свързан с Моцарт и Бетовен, изпълнени само на флюгелхорн. Ще включи две цигулкови сонати на Моцарт, вариациите на Бетовен на тема от „Вълшебната флейта“ на Моцарт и Пролетната соната на Бетовен. Ще му партнира пианистката Мария Меерович, с която го свързва дългогодишно партньорство. Записите ще издаде собствената му компания. „Не е голяма фирма, но това е възможност да запишеш каквото искаш и когато искаш, без да чакаш разрешение или одобрение от някого. Това е мой личен проект.“ Компанията се нарича „Луиза рекърдс“. Издали са вече диск, наречен Widmung, заедно с Мария Меерович.

По време на локдауна е имал концерти в зала без публика, излъчвани онлайн. Свирил е и в камерен състав и с оркестър. „Странно е. Чувстваш се като на запис за радиото. Но бях щастлив, че тези концерти ги имаше, защото иначе щях да бъда без музика.“

Завръщането на концертния живот изпълва календара на Накаряков с изяви – в Хамбург, на фестивала Марта Аргерич, посветен на 80-годишнината на прочутата пианистка, след това в Португалия, Дания и отново в Германия, на фестивала в Шлезвиг-Холщайн, във Флоренция и Унгария – на фестивала „Кодай“. И дано скоро отново се върне в България.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияНосталгия по непреживяното време
Следваща статияКорейска музика с български привкус