Изпълнителният директор на Асоциация „Българска книга” Силва Папазян за предстоящия Международен панаир на книгата и за второто издание на Софийския литературен фестивал.

42-ият Софийски международен панаир на книгата, организиран от Асоциация „Българска книга”, тази година ще се проведе от 9 до 14 декември. Със своите многобройни изложители и съпътстващи събития панаирът всяка година привлича повече от 40 000 посетители. На фокус през 2014 г. ще бъде Румъния. За втора година АБК организира и Софийски международен литературен фестивал, този път посветен на литературата  от Скандинавския север. Неговата съпътстваща програма започва от 25 ноември, а основната програма ще се разгърне от 9 до 14 декември в Мраморното фоайе в НДК. След като през 2013 г. фокусът беше върху литературата от балканските страни, тази година ще гостуват някои от най-награждаваните и превеждани писатели от Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция. Разбира се, читателите ще могат да се срещнат и с много български автори.

За двете събития пред Портал Култура разказва Силва Папазян, изпълнителен директор на Асоциация „Българска книга”.

С какво ще се отличава 42-ото издание на Софийския международен панаир на книгата от предходните?

В тазгодишния Панаир на книгата участват рекорден брой изложители. Панаирът заема буквално цялата изложбена площ на НДК, което се случва за втори път в историята му. Първият подобен случай е през 2008 г., когато фокусна държава е Русия. Разликата е, че държавата, която е почетен гост, тази година, няма да бъде разположена на цял етаж. Така че 42-ото издание на Софийския международен панаир на книгата ще представи още по-голямо разнообразие от българска и чуждестранна литература. В традицията на панаира е организирането на културна програма, която включва срещи с автори, преводачи, редактори, литературни критици, художници и представяния на премиерни заглавия на книги. Културната програма има специално обособена сцена, която и тази година ще се намира на третия етаж на НДК.

Също така на щандовете на издателствата в предварително обявените часове писатели и поети ще раздават автографи.

42-ото издание на панаира съвпада и с много важен юбилей за Асоциация „Българска книга”, която чества 20 години от своето основаване. Една от значимите инициативи на Асоциацията е годишната награда Златен лъв, връчвана в две категории в рамките на Панаира на книгата. Първата – призът за най-добър издателски проект, се определя от експертно жури, в чийто състав влизат художници, литературни критици, преводачи, полиграфисти.

Другото отличие е за издание с най-голяма обществена значимост през годината, определено журналистическо жури. Златният лъв е обособил своята важност в средите на издателския бизнес, проследявайки най-значимите книжни проекти за съответната година.

Какво представлява участието на държавата, която е почетен гост на панаира?

Почетният гост идва със специална програма. Акцентът върху представянето на писатели и поети от дадена държава, които са тук специално за среща с българската публика. Съществена част от гостуването се изразява и в конферентната програма, в която участват български писатели, преводачи, редактори и в която се дискутират спецификите на преводната литература от съответната държава.

Присъствието на фокусна държава на Международния панаир на книгата винаги създава солидни предпоставки за обмен и превод, както на българската литература в чужбина, така на чуждестранни автори в България.

Фокусна държава за 2014 г. е Румъния. Искам специално да акцентирам върху ролята на Министерството на културата, което организира дългосрочно всички международни участия на своите писатели, поети, преводачи. Работим с екипа на румънското министерство за тяхното гостуване почти от началото на 2014 г. Очакваме голяма делегация, включително и представители на правителството на Румъния.

По време на панаира ще се проведе второто издание на Софийския международен литературен фестивал, създаден отново от АБК. Фокусът на фестивала тази година е литературата от Скандинавския север. Как са подбрани поканените автори? 

В София ще гостуват 12 писатели от Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция. Всички те са превеждани и са добре познати на българските читатели. Между 9 и 14 декември в Мраморното фоайе на НДК ще има дискусии и срещи с тях, модерирани от български писатели и литературни критици. Предвидено е авторите да говорят на родните си езици, осигурен е превод на български.

Авторите, които гостуват, са селектирани от авторитетно жури, в чийто състав са проф. Вера Ганчева, Надежда Михайлова, Петра Олисен, Айгир Сверисон, Антония Господинова.

Това, което можем да разкрием на този етап, е, че ще представим сериозното разнообразие от жанрове, в които работят скандинавските писатели. Например, има обособена програма за детска литература. Гости на фестивала ще бъдат световноизвестният шведски автор на детски книги Улф Старк, а също и по-младият му колега от Норвегия Ендре Люн Ериксен.

Мога също да подскажа, че ще има доста любопитни събития, свързани с криминалната литература. Новост тази година е експерименталната работилница за създаване на къс криминален разказ.

Важно е да се каже, че писателите от Скандинавския север влизат в т.нар. основна програма на фестивала (9 -14 декември 2014 г.) и ще бъдат представени паралелно с българските писатели. В основната програма са включени дискусии, детски творчески работилници, куклен театър, документален филм и изложба за Туве Янсон, изложба на оригинални скандинавски корици, лекцията на проф. Вера Ганчева „Душата на севера”, откъси от театрални спектакли на театрална работилница „Сфумато” и много други събития.

А кои са българските участници, които ще видим и чуем в НДК, и по какви критерии е направена тяхната селекция?

Запазваме идеята от миналата година български автори да участват в дискусии с публиката. Българската селекция е по-специфична. В нея няма и не може да има строги правила, но всяка година ще се следва конкретна и, защо пък не, временна, отнасяща се само за съответната година логика, по която ще се оформя програмата. И тази година има жури, което решава кои ще са авторите. Писателите, които участват тази година, не са участвали в миналогодишното издание на фестивала.

В две вечери на поезията и музиката в клуб Mixtape 5 ще слушаме стихове от съвременни български поети. А някои от тях ще бъдат представени и в основната програма на Мраморното фоайе.

Казахте, че освен основната програма фестивалът има и разнообразна съпътстваща програма. Тя започва на още на 25 ноември. Кой са най-любопитните акценти в нея?

Принципът, според който е съставена съпътстващата програма, е много подобен на този, който следва основната програма на фестивала. В нея е отделено внимание върху българската детската литература, а по време на основната част на фестивала читателите ще могат да се срещат със скандинавски детски автори. През цялото време ще има изложби, които са директно свързани с литературния свят.

Съпътстващата програма не е мислена като странична, периферна програма. Всичко в нея е пряко свързано със събитията, които ни очакват от 9 до 14 декември. Изглежда обаче петте дни на фестивала започват да му отесняват.

Съществена част от тях е посветена на детската литература. Малките читатели са поканени на много игри, куклен театър и разходки в чудни книжни светове. За децата, които предпочитат да рисуват, ще има анимационна работилница по мотиви от скандинавски митове и легенди.

Специално внимание в програмата е отредено на 100-годишнината от рождението на Туве Янсон, което се чества в цял свят. Ще има игри с Муминтролите за най-малките, също четения, куклен театър, прожекция на документален филм, изложба с илюстрации на писателката. Разговор за творчеството и личната й биография е предвиден в основната програма на фестивала.

Част от предварителната програма е големият фотопроект на Владислав Христов, който показва портрети на известни писатели, посетили България.

Тази година Литературният фестивал има радостта да си сътрудничи с фестивала за нордско кино „Северно сияние”, който ще се проведе от 3 до 11 декември. Селекцията от 14 филма беше направена съвместно, като акцентът е поставен върху екранизациите.

Дотук се забелязва интересна поява на числото 2 в събитията, за които разговаряме: 42-оро издание на панаира, второ издание на фестивала, 20 години от създаването на АБК… Какви са плановете на АБК за бъдещето?

Макар да няма никаква преднамереност, онова, което със сигурност може да бъде забелязано в поредицата от тези цифри, е устойчивост, дългогодишна работа. Асоциацията прави доста събития през годината – Софийския международен панаир на книгата, Софийския международен литературен фестивал, Пролетния базар на книгата, Алея на книгата в София, Пловдив, Варна, Бургас, Поход на книгите, връчва наградите Златен лъв, Рицар на книгата. Има множество дейности, каузи и т.н., върху които се работи в партньорство със сродни европейски организации, АБК се занимава с иницииране на  промени в законодателната политика и макрорамката на книжния сектор (ДДС върху книгите, финансирането на библиотеките, борбата с пиратството в интернет, колективното управление на репрографски права и т.н.), свързани с издателската дейност в България. Така че бъдещето със сигурност би трябвало да включва всички настоящи дейности.

Всичко останало, което предстои, е наложително да има същото голямо обществено значение, за да го включим в плановете си.