Когато в последните дни слушам „експертните“ безпокойства на различни социолози, политолози и общественици какво щяло да стане, ако днес (или утре, или след два или три месеца) правителството на ГЕРБ падне и това Народно събрание се разпусне, се изкушавам да обърна внимание на нещо, ако се замислим, удивително.
Цели три години и половина в този парламент ГЕРБ, ако си спомняте, имаше опозиция в лицето на БСП. Тази, последната – в качеството ѝ на парламентарна именно опозиция, разполагаше и с публичната трибуна на Народното събрание, и с (гарантиран) достъп до официалните медии, а преди година създаде дори собствен телевизионен канал. И ето – въпреки това само допреди два месеца (до първата акция на Христо Иванов на Росенец) подкрепата за ГЕРБ и присъдружните им „патриоти“ изглеждаше непоклатима. Безпокойства, винаги лесно преодолими, създаваха единствено крамолите между самите тези „патриоти“ и, с извинение за израза – словесните „кьорфишеци“ между тях и ДПС. „Аурата“ на премиера Борисов грееше с пълна сила и, тъй да се каже, краят на неговото всемогъщество въобще не се виждаше. Е, добре – каква е ситуацията днес? Според практически всички социологически агенции недоверието към правителството е достигнало критичното ниво от 70–75%, недоверието към настоящия състав на парламента е още по-високо – 75–77%. Авторитетът на Борисов влезе непоправимо, струва ми се, в режим на стремителна разруха и днес буквално всяко негово политическо действие, всяко негово публично изявление са обект на осмиване и подигравки в социалните мрежи. Уверено мога да заявя, че авторитетът му на „народен олицетворител“ завинаги е свършен. Управлението му – виждаме го – се крепи на ad hoc и панически измисляни процедурни хватки (нова конституция, ВНС), за които всички добре разбират, че целят единствено отлагането на неговия край и евентуалното му бъдещо оцеляване на политическата сцена. В България не престават всекидневните протести срещу него и независимо дали са „умни“, или не дотам умни – пак според практически всички социологически проучвания се подкрепят от 60% от българското население.
Повтарям, всичко това се случи за два месеца. За два месеца, въпреки, повтарям, че от три години и половина ГЕРБ има в този парламент солидна по численост опозиция в лицето на БСП и сам е в коалиция с партии, които се именуват „патриотични“. Как се случи, защо се случи това? Ами нека ви кажа: защото през тези два месеца ни беше разкрита и показана широко разпростряната олигархична мрежа, настанила се в почти всички министерства, държавни агенции, казионни медии. Беше буквално видяна (край Росенец) окупираността на българската земя от недосегаеми (и пазени от държавата на Борисов) феодали. Станаха ясни разни кухи газопреносни тръби, официално именувани „Турски“, „Балкански“ и т.н. поток, но представляващи всъщност „Руски поток“. Разконспирираха се стари връзки и настоящи зависимости на „народния“ премиер с мутренски барони от края на миналия век, изплува цяла кохорта от люде с бандитски прякори; научихме за междувременно новосъздадени рекетьорски централи като „Осемте джуджета“ и безспорната свързаност с тях на прокурори и полицейски шефове.
И ето: сега идва основният въпрос, който искам да задам – кой задвижи (и до голяма степен извърши) тези разкрития, които взривиха обществото? Парламентарната опозиция – „хард“-анти-гербаджийката Корнелия Нинова? Или може би най-сетне се възмутиха от окупирането на България от феодали и мутри „патриотичните“ партии? Не. Извърши го Христо Иванов с последователната серия от Фейсбук включвания „на живо“ – с един телефон, с един-двама помощници и с неуморимо пътуване из „топосите“ на олигархичната окупация. Извърши го един политик извън парламента, без осигурена трибуна, без медия, без държавен автомобил и охрана. Няма да преувелича, ако кажа дори, че за два месеца той буквално изобрети ново политическо направление, което бих нарекъл „екологичен (в най-широкия смисъл на това понятие) патриотизъм“. Патриотизъм не на патетичните крясъци и историческите фобии, а на волята за отвоюване и „почистване“ на земята ни от „сараи“, „феоди“, „руски тръби“ и олигархични „империи“. Символ на стартирането на този „екологичен патриотизъм“ бе забиването на националния флаг на приватизирания от Доган бряг на Росенец. Защото именно този символичен акт даде старт и на протестите на „триото“, и на „втвърдяването“ на Радев, и на пробуждането на спящите „нови политически проекти“ на този и онзи. Питат каква е „позитивната програма“ на Христо Иванов? Не е ли ясно: освобождаването на българската територия от олигархичната окупация. България за гражданите ѝ, а не за „феодалите“ на ГЕРБ, ДПС и пр. И ще кажа, че въпросният „екологичен патриотизъм“ е именно патриотизъм, а не „либерален глобализъм“ и „космополитизъм“, какъвто a priori му приписваха дежурните политолози. А следователно, дори да не е съвсем „десен“, все пак изобщо не е „ляв“.
Мисълта ми тук обаче е и друга. Какво правеше през изтеклите три години и половина разполагащата и с парламентарната трибуна, и с медийното пространство официална опозиция на управляващите – БСП? Не знаеше ли за всичко това, което ни показа с телефона и с неколцината си помощници Христо Иванов? Ако не е знаела, значи през цялото време не е била квалифицирана опозиция (а следователно и евентуална „алтернатива“ на това управление). Ако ли пък е знаела, но не го е огласявала, значи изобщо не е била (и не е) същинска опозиция (и значи не е била и днес не е никаква „управленска алтернатива“). Риторическите „упражнения“ на Нинова и хората ѝ срещу Борисов за три години и половина не предизвикаха никакъв обществен отзвук, не отрониха и късче от твърдата „аура“ на премиера. Направо ще кажа, че никой не им обръщаше внимание, и днес БСП се ползва от срива на ГЕРБ като същински (незаслужен) подарък, поднесен ѝ от една извънпарламентарна партия. Ще дръзна да кажа дори, че за известни кръгове в тази партия (които се борят за стола на Нинова) този срив на ГЕРБ е даже непредвидена неприятност, защото те отдавна обмислят бъдещо „сближаване“ на БСП с Борисов („в името на националното единство пред предизвикателството на Covid-19 и икономическата криза, която ни очаквала“).
Какво правеха пък „патриотите“ през тези три години и половина? Забелязваха ли въобще „сараите“ на Доган? А „Руския поток“? А олигарха на олигарсите от ДПС Пеевски? В какво собствено се изразяваше „патриотизмът“ в техните политически действия? Ще припомня. В разправиите с Република Северна Македония за „историческото наследство“, в предлагането на фашизоидни мерки за ограничаване на ромската раждаемост, във внушаване на фобии за „световен ЛГБТ заговор“, в борба с НПО-тата и глупости за връщане на наборната военна служба. С две думи – с декламаторски и фобиен „патриотизъм“. Забелязвате ли как всичко това се разлетя след акциите на Христо Иванов? Забелязвате ли как почти никой вече не се интересува от националистическите глупости на тези партии, което особено вбесява както тях, така и различните нашенски „консерватори“, които се надяваха да напредват чрез тях? А искащите оставката на управляващата коалиция все по-резултатно днес се самоидентифицират като българските патриоти.
Което накрай означава: алтернатива на сегашното управление има и нито една моментна социологическа „снимка“ на обществените настроения не е фатална. Тя – нека се изразя така – не е като прогнозата за времето през месец септември, която, ако ни казва примерно, че той ще бъде дъждовен, да ни накара да се откажем от почивка на морето. Нейното развитие зависи от нас, от свободата и ума ни, а не от някакви природни процеси. Днес, видите ли, падането на Борисов и ГЕРБ означавали изравняването с тях на БСП, масивно присъствие на Слави Трифонов и „невъзможност да се състави управляващо мнозинство“. Така че не мърдайте, не разваляйте статуквото. Пак ще попитам – а как само за два месеца правителството на Борисов се срина до 70–75% недоверие (което три години и половина БСП не можа да постигне дори с една десета)? Как от някакви си 3–3,5% за един месец формацията на Христо Иванов израсна до цели 9,3% (според сондажа на „Алфа Рисърч“)? Ще отговоря – с политическа воля и действие. Е, следователно не е ли възможно, поради продължаващата си политическа импотентност БСП да изостане през следващите месеци, Слави Трифонов да си остане със същото количество избиратели, защото безсистемните и по същество аполитични любители на шоуто в политиката са общо взето константна величина и днес са толкова, колкото ще бъдат и утре, а пък „Демократична България“ да продължи да расте паралелно със сриването на ГЕРБ? След като с един телефон, с една лодка и с инвазия във Фейсбук за два месеца картината в страната ни можа да се обърне почти на 180°, защо това да не може да продължи?
Да, ако се изкушим от политическия фатализъм и започнем да мъдруваме: след ГЕРБ идват „комунистите“, Слави Трифонов, невъзможността за управленска коалиция и „вечно“ служебно правителство на Радев, всичко това би могло да се случи. Но за това ще сме си виновни ние, които не сме успели да видим – буквално да видим как „алтернативата“ се е родила пред очите ни. И не сме я осъществили, залутвайки се в мъдрувания кой колко „ляв“ или „десен“ бил, „прогресист“ ли бил, или „традиционалист“. И колко била нова „новата конституция“, с която окупацията на България се готви да продължи.
