Новата управляваща коалиция не е способна да излъчи нито едно смислено послание. Винаги когато става въпрос за политика, представителите на подкрепящите правителството партии започват с голямото шикалкавене. Конституира се една манипулативна интерпретация на политическата реалност, която борави с широк набор от внушения. Политиците артикулират в медиите различни твърдения, които стоят по-близо до демагогията, отколкото до истината. Сред посланията бихме могли да откроим следните тези: кабинетите на Кирил Петков и на акад. Николай Денков ни оставиха изключително тежко наследство; състоянието на държавните финанси е толкова драматично, че едва ли е възможно да се намери полезен ход; въпреки това мнозинството ще подходи с разум, диалог и отговорност, четирите партии ще преодолеят различията помежду си и ще направят всичко възможно, за да се преодолее критичната ситуация. Лидиращите говорители на тези партии заливат публичното пространство с логорея, която на моменти е неубедителна до степен, която създава усещане, че остава недооценено нивото на политическата култура на българското общество. В следващите редове ще насочим вниманието към необходимостта от критическа рефлексия върху опорките на правителствената пропагандна машина.
Разбира се, цялата полемика е концентрирана върху митологемата за грамадната дупка в бюджета. Затова този текст няма да се занимава с финансовата страна на проблема, а ще отправи поглед към част от ирационалните конотации в доминиращия политически наратив. В интервю за предаването на БНР „Неделя 150“ Делян Добрев се опита да внесе някаква яснота относно позицията на ГЕРБ. Оказа се, че точният размер на дупката е около 17,5 млрд. лв., от които 10 млрд. са неразплатени средства от миналата година, които са прехвърлени от служебното правителство към бюджета за тази, за да може чрез счетоводен трик за 2024 г. да се постигне трипроцентов дефицит. Същевременно за 2025 г. са предвидени капиталови разходи в размер на 15 млрд. лв., а по принцип половината от тази сума е еквивалентна на трипроцентовия дефицит. Казано с прости думи, ако капиталовата програма се ореже до и без това трудно изпълнимите 7 млрд. лв., както беше миналата година, дупката става 10,5 млрд. Ако се приемат предложенията на ПП-ДБ да се ограничи увеличението на заплатите на полицаите и да не се купуват нов правителствен самолет и хеликоптер, сигурно може да се спести още поне един милиард. Ако правителството беше проявило политическа твърдост да устои на първоначалната заявка и да увеличи пенсиите само с 5%, това щеше да означава допълнителна икономия от 400 млн. лв. Едва ли е необходимо човек да притежава експертиза в областта на публичните финанси, за да долови, че зад жонглирането с цифри стои пропагандната машина на всяка една от партиите, които пренасят темата на терена на политиката, без да могат да калкулират достатъчно рационално ползите и загубите от така избраната пиар стратегия.
Именно волята за провеждане на смели и непопулярни реформи е conditio sine qua non за изход от кризата, чиито реални и имагинерни граници не са достатъчно добре маркирани. С риск да допуснем известно отклонение от темата, ще дадем пример как чрез административна реформа могат да се постигнат значителни бюджетни икономии. В държавната администрация открай време съществува една огромна несправедливост, която остава извън полезрението на широката публика. В нормативната уредба е въведено разграничение между експертни длъжности с ръководни или аналитични функции и експертни длъжности със спомагателни функции. Към първата група спадат експертите и инспекторите. Те се назначават чрез конкурс, изисква се да притежават висше образование и имат право на безплатно социално и здравно осигуряване. С техните права се ползват и полицаите и военните. Втората група е изключително интересна, за нея се знае малко, а това на практика са най-дискриминираните чиновници. Към нея принадлежат специалистите и техническите сътрудници. Под „технически сътрудници“ се разбира секретарките на министрите, заместник-министрите и на ръководителите на всички останали органи на изпълнителната власт. За заемането на експертни длъжности със спомагателни функции назначението е по трудово правоотношение, не се провежда конкурс и формално се изисква средно образование, но то не е достатъчно, тъй като и на тази част от чиновниците се поставят експертни задачи, а и служителят си плаща на общо основание социалните и здравните осигуровки. Оттук следва, че най-разумната мярка за овладяване на нарастващия дефицит на НОИ и на НЗОК е да се премахне правото на безплатно здравно и социално осигуряване на държавните служители, с което на практика ще се преустанови и тенденцията на неравнопоставеност спрямо заемащите експертни длъжности със спомагателни функции от гледна точка на предоставените социални права. Редно е да опровергаем още една спекулация, която битува в публичното пространство: ако отпаднат привилегиите с осигуровките, държавните служители щели да поискат да им се вдигнат заплатите. Законът обаче им забранява да стачкуват ефективно, но точно заради тези осигуровки те вземат доста повече пари от специалистите. Ако решат да напуснат масово, а те не могат да направят нищо друго в знак на протест в рамките на съществуващата нормативна уредба, ще се разреши много лесно проблемът с раздутия щат в администрацията, доколкото няма да се наложи да се правят допълнителни съкращения и да се плащат обезщетенията за тях. Така държавният бюджет ще бъде освободен от едно тежко финансово бреме.
Може да се даде пример и с увеличението на пенсиите, но темата беше достатъчно широко дискутирана в публичното пространство. Бойко Борисов явно е решил да се оправдава с партньорите си в коалицията и с наследството на „промяната“ за отказа си да предприеме каквато и да било решителна реформаторска стъпка. Дежурното твърдение на ГЕРБ е, че няма да вдига данъците, защото е дясна партия. Еквилибристиката продължава, тъй като се оказва, че пенсиите се повишават заради исканията на левия партньор в управлението. Така хем „дупката“ в бюджета нараства мистериозно досущ като космическата хлебарка от сериала „Алф“, хем няма полезен ход поради опасността да се счупи и новата сглобка, която Борисов ще търпи до влизането в еврозоната, хем Теменужка Петкова обяснява в Брюксел колко са стабилни публичните финанси. Всъщност истината е, че тази дупка може да се свие много лесно по подобие на шагреновата кожа от едноименния роман на Балзак, но ако търсим аналогия с художествената творба, тогава ще настъпи периодът на страданието. А основното обвинение на ГЕРБ към управлението на ПП винаги е било и продължава да бъде, че с пари от заеми, от Плана за възстановяване и устойчивост и от останалите фондове и програми на Европейския съюз са се покривали безразборно увеличените социални разходи и така е натрупан нов външен дълг. Тезата на Добрев в „Неделя 150“ беше, че илюзията за щастлив живот сега със средства, които не ни принадлежат, е пагубна, защото сметката ще бъде платена от идните поколения. Тук бихме могли да добавим, че Бойко Борисов винаги е говорел за себе си като за смел политически лидер, който разполага със знанията, уменията и способностите да изведе държавата дори и от най-тежките кризи. Да, но сега той не е сам, партньорите в кабинета му пречат да поеме премиерския пост и да реализира политиката на спасението, а и наследството от последните години, през които в интерес на истината неговата партия съвсем не е била изолирана от изпълнителната власт, е толкова тежко, че възможностите на спасителя на практика са поставени под въпрос. Целта на цялата тази демагогия е публично да оправдае отказа от провеждане на реформи. Борисов и неговата формация продължават да шикалкавят и на практика шиканират приемането на законодателните промени, необходими за второто плащане по ПВУ, като същевременно подготвят общественото мнение, че тези пари ще бъдат безвъзвратно изгубени заради неразумните ангажименти, поети от България, когато Асен Василев е бил финансов министър. А и коалиционните партньори не са съгласни с част от реформите. Абсурдът в логиката на посланията, продуцирани от пропагандната машина на ГЕРБ, придобива измеренията на фамозната дупка: българското общество има потенциал за критическа рефлексия върху публичния дебат и звучи резонно въпросът към кого беше насочена цялата истерия на управляващите около бюджетния дефицит, след като изведнъж се появи невижданата досега сума за капиталови разходи. Когато говорим за липсата на мерки срещу изкривяването на пенсионния модел, осъществено от последните няколко правителства, не бива да забравяме последната теза на Борисов, според която, тъй като той не е премиер, Теменужка Петкова не е финансов министър на ГЕРБ. При това положение изглежда резонно да си зададем въпроса кого точно представлява Петкова в кабинета, чии интереси защитава и в крайна сметка кой носи отговорността за управлението на държавните пари. Когато говорим за отказа на ГЕРБ да придвижи приемането от парламента на Пътната карта за енергийна неутралност, не бива да забравяме, че коалиционните партньори в правителството са истинските противници на проекторешението. Примерите за спекулация с обективни факти и събития са многобройни и еднозначно насочват към основния извод по отношение на промяната в публичното поведение на Бойко Борисов:
Борисов вече започва да се изживява като политически актьор, който е променил своята роля – той не е спасителят от миналото, на когото всички вярват. За това стана дума преди малко. Настъпилата трансформация е обяснима посредством стандартни парадигми като коалиционната теория и стратегическия подход към популизма. Целта на лидера е да придобие и да упражнява власт. Лековатата интерпретация на ситуационния контекст, предложена от управляващите, несъмнено е съществена част от пропагандния инструментариум. ГЕРБ се завърна в управлението, сбъдна се старата мечта на партийния лидер. Основният опонент в лицето на ПП-ДБ е поставен в изолация след тежка изборна загуба. Предстои поредното овладяване на постовете в регулаторите. Всичко това прилича много повече на пирова победа, отколкото на триумф, защото строго формално Борисов разполага с легитимните институционални ресурси, чрез които може рационално да максимизира политическите си действия, но на практика тези ресурси са ограничени, защото коалиционните партньори му извиват ръцете. Съвместно управление с втората парламентарна сила щеше да му даде повече възможности за реализация на програмата на ГЕРБ, а и електоралната щета за партията щеше да е по-малка. Сега има временна стабилност, мантрата за силата на диалога съдържа в себе си известна убедителност след поредицата от предсрочни избори. Но остава само една дума, с която можем да дефинираме последствията от съществуването на новото правителство в контекста на отказа от провеждане на реформи. Това е думата „нищо“. Тоест кабинетът не е способен да прави политика, да произведе нещо съществено, да управлява, вместо да вегетира. Той в общи линии поддържа крехкото си съществуване, за да има стабилност, вместо да мотивира съхраняването на стабилността като условие за реализация на смислени идеи за развитие на секторните политики. Така правителството се оказва твърде слабо, постоянно се люлее наляво и надясно, а под него стои дълбоката бюджетна дупка, в която може да падне всеки момент.
