За ценностите на 1989 г.
Хората скачат през прозорците върху спасителните платнища, разпънати от пожарникарите. Други опитват да си пробият път през бодливата тел, за да стигнат до Западен Берлин. Мнозина загиват или остават осакатени.
През 1961 г. на „Бернауерщрасе“ се разиграват драматични сцени. Граждани на диктаторската ГДР бягат на Запад както в деня, когато започва изграждането на Берлинската стена, така и след това, когато стената вече е издигната. Според последни оценки на Свободния университет в Берлин 367 души са загинали по време на изграждането на стената или при опит да преодолеят ивицата на смъртта, намираща се пред нея от източната страна. Електронни пеленгатори, автоматично стрелящи картечници и бодлива тел не им позволяват да преминат в територията на свободата.
Преди 35 години, на 9 ноември 1989 г., Берлинската стена „падна“. Така метафорично се обозначава денят на отхвърлянето на тоталитарната система. Стената обаче не падна сама. Тя бе разрушена от хората, които не искаха да живеят в диктатура.
Множество фактори допринесоха за това историческо събитие. Директорът на Мемориалната фондация „Берлинска стена“ проф. Аксел Клаусмайер отбелязва ролята на полското движение „Солидарност“. Михаил Горбачов и папата имат несъмнено влияние върху историята. И все пак основната заслуга принадлежи на хората, които искат да свалят диктаторските режими в страните от Източна Европа.
„Става дума за люшкането на системите между диктатурата и демокрацията. Именно това изкара хората на улицата през 1989 г. Тогава изведнъж станаха възможни решения, които никой преди това не си беше представял. Падането на стената бе чудо, сътворено от човешки ръце“, казва Аксел Клаусмайер.
Германците се гордеят, че пътят към обединението на разделена Германия е мирен и е проправен от самите хора. Те се гордеят, че след обединението архивите на Щази бяха отворени и все още има свободен достъп до всички документи, съхранявани в сградата на бившата Държавна сигурност. След краха на режима на Хитлер започва работа по анализ на миналото, а след падането на Берлинската стена – по осмисляне на беззаконието на комунистическата диктатура.
Представата за чудодейното „падане на стената“ е погрешна точно толкова, колкото е погрешна тезата, че американците са „денацифицирали“ Германия, като са „изградили“ в нея демокрация. Също толкова погрешна е теорията, че Източна Германия е била „по-малко денацифицирана“. Благодарение на комунистите, които безкомпромисно се борят с останките от фашизма в ГДР, именно в източната част на Германия успяват бързо да се освободят от наследството на хитлеризма. В разговор с Радио Свобода държавният министър и пълномощник за източните региони на Германия Карстен Шнайдер подчерта, че денацификацията в ГДР е дори по-активна, отколкото във ФРГ, преди всичко в областта на правосъдието. В Източна Германия всички служители, които са били членове на Националсоциалистическата партия, са изгонени от легалните институции. Западна Германия стига до това едва след 1968 г. Така например мъж, осъден за хомосексуалност в нацистка Германия, е осъден за втори път в демократична Германия. Една от причините е, че бивши националсоциалисти все още заемат съдийски и прокурорски постове.
В същото време на Изток все още не е укрепнало разбирането, че Холокостът е основното престъпление на националсоциалистите. В ГДР, както и в Съветския съюз, акцентът пада върху преследването на комунистите. Това, което не се вписва в кръга от принципи на комунистическата идеология, е елиминирано от съзнанието, отбелязва Шнайдер.
След обединението на Германия трябваше да се преосмисли наследството на още една диктатура и бяха необходими както опитът за установяване на демократична система в западната част на страната, така и съществуващата вече там култура на паметта. Опитът от осмислянето на нацистката диктатура помогна да се анализира и диктатурата в ГДР.
В Русия, напротив, анализът на миналото не се превърна в рутина и не се издигна до нивото на национална култура на паметта. Зверствата на сталинската диктатура не бяха осмислени и това стана една от причините за готовността на обществото за нови държавни престъпления срещу човечеството. Доброволният отказ от изучаване на безславните страници от руската история парализира обществото и спря неговото развитие. Едно болно общество изтласква от съзнанието си ужасите на новите престъпления – нападението срещу Украйна, убийствата и разрушенията на нейна територия.
Вероятно за западногерманците е било по-лесно да започнат трудната и неприятна работа по анализиране на миналото. Живеейки в страна, която е загубила войната, за тях е било важно да намерят общ език със съседите си и да получат историческа реабилитация.
Тази работа обаче все още не е завършена. Падането на стената не гарантира, че е напълно изключено всяко отклонение от идеалите за свобода и демокрация. Директорът на фондация „Берлинската стена“ унило отбелязва, че „процесите на трансформация, които се характеризират с ксенофобия, атаки срещу хора с мигрантски корени, са картини, които са символични за Германия в момента“. В източните провинции загубите, понесени при смяната на системите, се преживяват трудно. Много източногерманци не успяха да потвърдят университетските си дипломи и загубиха работата си. Спадът в социалния статус, придружен от материални проблеми, доведе до отказ от приемане на демокрацията, която вече не се свързва със свободата и не се възприема като по-добрата система на управление.
Наследството на ГДР е вътрешна съпротива срещу всичко, свързано с понятието „държава“. Този „антиавторитарен консенсус“ кара жителите на източните райони да бъдат предпазливи към политиците и към всякакви решения на изпълнителната власт. Стереотипите на съзнанието, произтичащи от разочарованието, правят хората податливи на привидно прости решения, предлагани от антидемократичните популистки партии „Алтернатива за Германия“ и „Съюзът на Сара Вагенкнехт“: ограничаване на миграцията и спиране на войната в Украйна. Популистите не знаят и не обясняват как да стане това. От 2015 г. „Алтернатива за Германия“ получава дивиденти от раздухването на темата за миграцията – заплаха, която не съществува в Източна Германия, дори само защото броят на мигрантите там е много по-малък, отколкото в Кьолн или Хамбург. Стереотипите, произтичащи от разочарованието, са опасни за демокрацията, подчертава професор Клаусмайер.
Обръщайки се към историята, той заявява: „Свободата и демокрацията не са неща, които трябва да се приемат за даденост. Ценностите, заради които хората излязоха на улицата тогава, са нашият резервоар на енергия и ние трябва да ги защитим от атаките отляво и преди всичко отдясно“.
Германските интелектуалци се опасяват, че с идването на власт на десните популисти ще пострадат именно просветата, образователната политика и културата на паметта. „Алтернатива за Германия“ даде да се разбере преди изборите в Тюрингия, че ще поиска да бъде отстранен от поста си ръководителят на мемориала в Бухенвалд Йенс-Кристиан Вагнер. От години той получава заплахи от десни екстремисти.
Засега демократичните сили във ФРГ са мнозинство. В Германия все още има обществен консенсус по този въпрос. Въпреки това демокрацията, разделението на властите, свободните избори – ценностите от 1989 г., заради които стотици хиляди хора излязоха по улиците на ГДР – са застрашени. Мнозина са готови да се откажат от тях в полза на популистки лозунги.
Уви, разрушаването на стени, разкъсването на окови и обезглавяването на крале не гарантира, че обществото никога повече няма да се съгласи да замени свободата с окови. Не „денацификацията“ отвън или вътрешните „чистки“ водят до трайни резултати, а желанието на обществото да работи върху анализа на миналото и признаване на отговорността за престъпленията. Готовност за защита на ценностите на демокрацията. Показателно е, че не за славните подвизи, а точно за тази отговорност се говореше в Германия в навечерието на 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена. Тази годишнина се използва като повод още веднъж да се подчертае: постоянната работа по изучаване на миналото ще помогне да се избегнат нови катастрофи.
Никой не знае какво и кога ще принуди народа на Русия да анализира престъпната епоха на путинизма. Разбира се, рано или късно ще дойде времето и за този анализ. Основната задача ще бъде да не загубим демократичния компас и да не се отклоним отново от правия път. Примерът на Германия може да ни помогне за това.
Анна Розе е журналистка, кореспондент на Радио Свобода в Германия. Текстът ѝ е публикуван в сайта на Радио Свобода.
Превод от руски Александър Бакалов
