0
2737

Стоян Радев, който живее в театъра

Стоян Радев

Актьорът Стоян Радев от Варненския драматичен театър тези дни отпразнува 50-ия си рожден ден. Какво мисли той за юбилея, изкуството, живота – разказва Ориета Антова в сайта Въпреки.

За 10 часа сутринта е уговорката ми за телефонния разговор с актьора Стоян Радев. Поздравявам го с „добро утро“, но той през смях обяснява, че вече е „добър ден“. Ведрото настроение на събеседника ми е заразително.

Колкото до корекцията в поздрава, вече зная защо – предния ден той е обяснил, а и неговият преподавател от времето на следването си в НАТФИЗ, чл. кор. проф. Пламен Марков, с когото отново репетира във Варненския театър, е потвърдил: „Стоян Радев е артист. Артист и в червата. Той се събужда много рано, някъде към 5 часа сутринта, за да бъде артист през целия ден. За него нищо от деня не е важно, ако не е свързано с битието му на артист. Стоян Радев не работи в театъра, той живее в театъра. А напоследък и в телевизора. Стоян Радев е идеалният пример за това, че актьорът трябва да съхрани детското в себе си, че трябва винаги да гледа на света с вяра и наивност. За него това не е трудно, неговата природа е такава. Ако искате да кажете нещо истински хубаво за Стоян Радев, то е, че той е като дете, запазил е детското в себе си. Ако искате да кажете нещо лошо, то е, че той е като дете, непорасло дете, за което всичко е забавление. Нищо, че е вече на 50. Стоян Радев има пронизващ син поглед. Стоян Радев има заразителен смях. Стоян Радев е пронизващ заразителен Артист“. Така мисли за него учителят му в театъра Пламен Марков.

„Хенри IV“ от Пирандело, реж. Л. Абаджиева, ДТ „Стоян Бъчваров“

Стоян Радев: „Не смятам, че 50 години са преломна възраст и не отдавам специално внимание на този рожден ден, на тази възраст. С две думи мога да резюмирам – животът ми за тези 50 години беше прекрасен, аз съм голям късметлия заради всичко, което ми се случи досега, и съм убеден, че още по-хубавите неща ми предстоят, следващите минимум 50 години. Февруари месец беше, давах едно интервю и момичето ме попита, как ще отбележите своя рожден ден. Погледнах я учуден: „Моля?“ – този въпрос дори не ми е хрумнал. Тогава тя каза, че той е по-специален ден и нали е кръгъл юбилей. Аз отговорих: „Боже, това не ми е минало през ума“. Защото нищо специално не планирам…“

Предизвикателствата на ролята

„Опитвам всяка роля да бъде предизвикателство за мен, защото иначе не знам как бих се справял. За да изляза на сцената, трябва да ми бъде интересно, провокативно, много предизвикателно. Аз дори в най-познати роли, теми, дори тези, които първоначално могат да ми се сторят скучни, банални, досадни, се опитвам да открия нещо, което лично да ме предизвиква. То може да бъде в различен контекст. По друг начин не мога да си представя работата. И честно казано, не знам защо трябва да бъда актьор, ако не търся особените предизвикателства на онова, които иначе е професията ми. Аз съм късметлия, че режисьорите не са ме профилирали – само лоши да играя или само добри. И едните, и другите ме привличат – в добрия трябва да потърсиш кое е лошото, кое е препъни камъчето, в лошите трябва да търсиш положителните черти, качества и проявления. Човекът ми е интересен по принцип, така че и в единия, и в другия тип могат да се търсят интересни особености.“

Смятат, че е „един от основните двигатели на театралното изкуство във Варна“

„Честно казано, не съм го чувал, а камо ли да си го мисля. Не знам как може такова твърдение да се коментира. Театърът е изкуство, в което вярвам и изповядвам само в множественото число. Смятам, че театърът се прави от отбор от единомишленици, хора, които се събират заедно за едно представление или за по-дълъг период, както е с щатните групи, в каквато реалност ние живеем и работим. Така че индивидуалността трябва да се развива и да се качи до степен такава, че да може, без да ти мигне окото, после да я смачкаш и да я претопиш в общото живеене на театралното изкуство. Така мисля за себе си, така живея и не се смятам за двигател, нито за каквото и да е друго.“

„Измяна“, Харолд Пинтър, постановка Пламен Марков, ДТ „Стоян Бъчваров“

Правилата в изкуството и живота

„Имам правила, които спазвам, и такива, които нарушавам. Някои ги нарушавам, без да искам, някои ги нарушавам с голямо удоволствие. Защото има правила, които са глупави, и не искам с тях да се съобразявам, както в живота, така и в театъра. Но в театъра правилата от живота сме длъжни да ги нарушаваме, иначе ще бъде безинтересно и скучно. Театърът не може и не бива да бъде индиго на живота.“

Персонажите на театралната сцена и на екрана

„Нямам любим персонаж. Старая се всичките да бъдат мои. Има роли, разбира се, които са ми донесли по-голямо удовлетворение и някак са били по-близки до мен като същност. Те ми импонират, но това не означава, че са ми по-близки или по-любими на всяка цена. Защото, за други, които не са се приемали добре като роли или представления, аз също съм болеел и съм се опитал да вложа всичко възможно от себе си в тях. Нямам предпочитани избори и роли, които да са останали повече у мен.“

Младите хора и съветите към тях

„В школата, която ръководя, това, което правим, е да се забавляваме, създавайки театър, и това е единственото. Смятам, че младите хора нямат нужда от съвети, насоки, още повече от някакъв, който има 50-годишен опит, какъвто е случаят с мен. Човекът, така или иначе, сам избира своя път, сам тръгва по него и има правото и привилегията да направи своите грешки от изборите си, да се опари от тях, да падне, да се изправи. Да влезеш в театъра е нужен кураж, нужно е себеотдаване, страст, отричане от много неща. Това не са лишения, въпреки че често тези неща биват наричани лишения. Театърът може да те лиши от нещо, но това е въпрос на твой собствен избор, защото ще ти даде толкова много и може би повече от това, което би ти отнел. Смятам, че съвети не трябва изобщо да се дават. Младите хора имат своя ум, своята страст. Те са безкрайно напредничави, свободни, отворени индивиди, умни. Така че те много добре знаят и могат да преценят какво искат да правят със себе си.“

За режисьорите – чужди и български

„От чуждестранните режисьори бих работил с този, който иска да работи с мен. Харесвам много, но въпросът е, че той също трябва да ме харесва, за да можем да се съберем и да работим заедно. Отговорът не ми е подчинен на някакъв безкраен егоцентризъм или някаква моя самовлюбеност. Както казах по-рано, вярвам в множественото число – това означава аз и ти да се съберем и да бъдем ние и само тогава се получава добре, както трябва да бъде в нашето изкуство. И в това отношение съм късметлия, защото с голяма част от нашите топ режисьори съм имал късмет да работя, с някои от тях неведнъж. Много са ми интересни младите режисьори, тези, които сега завършват, тези, които сега започват. Всеки път ми е любопитно. Късметлия съм и защото с много млади режисьори съм работил, дори в първите им театрални работи. Всеки режисьор може да отправи предизвикателство и то да бъде интересно по един или друг начин.“

„Събирач на трупове“, реж. Димитър Димитров, 2016 г.

Професионализъм, етика и морал

„Не смятам, че е трудно за съчетаване, то дори не е въпрос на избор, то е въпрос на собствен мироглед, дори би трябвало да бъде задължително човешките качества да се развиват така, че на сцената зрителят да види това, което се очаква от нас да направим. Важна е честността на сцената. Когато излезеш на сцената, да си откровен със зрителите, да не ги лъжеш, да не се опитваш да ги мамиш. Трябва да ги поведеш в един илюзорен свят, който дори не съществува. И каквато и да е историята, даже, тя да е безкрайно позната, трябва да я създадеш отново, трябва да бъдеш откровен в това създаване, в това повеждане на публиката. А когато си откровен с нея, дори да показваш слабостите, негативите на твоя герой или твоите собствени човешки, тогава зрителят ще ти вярва и може да е съпричастен с героя, дори героят да е от така наречените отрицателни персонажи.“

Друга професия, Варна, планината, морето

„Ако не бях актьор, щях да стана продавач в магазин. Като бях малък, тази професия много ми харесваше. За мен Варна е моят град, моят избор за живеене, за работа, за всичко. Това е моето място, моят уют, моят дом в най-широкия смисъл. Може би е странно, че Варна е моят град, морски град, но планината е мястото, което ме зарежда, което ме вдъхновява за новото, където релаксирам. Всеки път, когато мога, ходя в планината, дори за два-три дни само. Отпуските и ваканциите си предпочитам да ги прекарвам в планината. Но море или планина – и двете най-добре.“

„Брак по принуда/Рогоносец без рога“, Ж. Б. Молиер, постановка Пламен Марков, ДТ „Стоян Бъчваров“

Нашата българска съвременност като жанр

„Сегашният живот в България съчетава всички жанрове – не е само комедия или само трагедия. Има много гротеска, много шарж, има даже анимация. Има в много голяма степен в него и скулптура. Има доста жанрове, доста е шарен животът, който водим. Би било добре, ако могат да се координират тези жанрове, защото понякога абсурдният театър често взема превес и това не е на добре. Можем поне да се опитваме да не лъкатушим безкрайно много от едно в друго, защото ако стоим дълго време в една разкрачена позиция, няма да е добре.

Щастието и „извън релсите“

„Аз съм щастлив сутрин, когато се събудя. Вечер, когато си лягам, също съм щастлив. Аз съм човек, който може да бъде щастлив от малко, и лесно намирам това, което да ме прави щастлив – като почна от моето семейство и стигна до работата ми. Всичко, свързано с основната част от живота ми изобщо, може да ме прави щастлив. Несправедливостта, мързелът, безпринципността – ето тези неща ме карат да избухвам. В последно време се опитвам да не им обръщам внимание, но те понякога вземат такъв превес, че ме изкарват от релси.“

Магията на живота

„Магия има във всеки отделен човек. Във всеки и не в някакво специално място. В себе си имам моята, във вас имате своята. Магията при мен зависи от различното време в денонощието и не е една. Понякога е детето, понякога е съпругата, понякога е майката, понякога са приятелите, понякога е работата, понякога е книгата, друг път е природата… всичко. Но всичко се крие вътре в човека. Трябва не просто да наблюдаваме. Когато видим и допуснем преживяванията вътре в нас, тогава те се превръщат в магия. Доста поетично стана, едно такова.“

Актьор или режисьор

„Това, че се занимавам от време на време с режисиране, тръгна случайно и все още продължава да се движи по-скоро в случаен канал, отколкото да е като някакво програмиране от моя страна и от чиято и да е друга страна. Няма доминиране. На мен ми харесват и двете неща. Те са хем еднакви, хем различни. По график са различни. Продължава да ми е много интересно да сядам на режисьорски стол, защото има друг тип неща, които актьорството не предполага и не предлага като провокации.“

Значимите хора, места, спомени

„В различни периоди от живота ми са различни – не бих могъл да изброя, смятам, че всичко, което ми се случва, е еднакво важно. Всичко, по-значимо, разбира се, не бих могъл да изброя – срещи, събития, места. Не смятам, че има нещо, което е маловажно в живота. Възможността сутрин човек да вижда изгрева е много важно. Не просто да го погледнеш, а да го видиш. Ето това е важно. Всеки ден ми се случва и действително го смятам за важно.“

Стоян Радев

Извори на неизчерпаемата енергия на Стоян Радев

„Просто съм си такъв. Много обичам това, което правя. Наистина смятам за изключителен късмет това, че съдбата ми помогна да се занимавам с професията, за която съм мечтал. Това е изключителен късмет, на който аз не просто се осланям, а го пазя всекидневно, всеки час, всяка минута. А може би професията ме захранва с енергия и ми помага. А може би съм роден с тази енергия.“

По Михалковски – територията на любовта при Стоян Радев

„Територията на моята любов“ са театърът и семейството, животът, така да се каже.“

За смеха и сълзите

„Всичко ме разсмива. Аз имам чувство за хумор. Готов съм да се веселя във всяка секунда. Натъжават ме най-различни неща – предателствата ме натъжават много, макар че с годините започнах да ги приемам като нещо нормално, дори да ги оправдавам по някакъв начин. Аз съм сантиментален човек – натъжавам се от книги, могат да ме разплачат филми.“

Истина или маска

„Надявам се да е истината, лошото е, че не мога да го гарантирам, защото аз се старая, опитвам се и все си мисля, че съм искрен, откровен, почтен, но не мога да твърдя стопроцентово, че не слагам някаква маска, без да си давам сметка за това. Да, разбира се, понякога слагам маска съвсем умишлено и целенасочено в зависимост от ситуацията, обстоятелствата, но се опитвам да съм искрен и без маска.“

„Пухеният“ от Мартин Макдона, постановка Явор Гърдев, Театър 199

„Снимам, следователно живея“ – пише Микеланджело Антониони. Разговорът с моя събеседник остави усещането – Стоян Радев живее, защото е творец, и е творец, защото живее. Неговата творческата биография би била много дълга – участие в множество театрални постановки, филмови роли, награди, режисирани от него спектакли. Стоян Радев е една вселена от запомнящ се професионализъм и индивидуален почерк: Архиварят в „Драконът“ от Евгений Шварц, реж. Явор Гърдев; Пенчо от „Приключения опасни със герои сладкогласни“ от Недялко Йорданов; Хенри IV в „Хенри IV“ от Луиджи Пирандело, реж. Лилия Абаджиева; Жеронт в „Комичната илюзия“ от Пиер Корней, реж. Васил Дуев; Михаил Ракитин в „Месец на село“ по Иван С. Тургенев, реж. Стилиян Петров; Хенслоу във „Влюбеният Шекспир“, реж. Пламен Марков, Виконт дьо Валмон в „Опасни връзки“ по романа на Лакло, реж. Стилиян Петров; Висенс в „Канкун“ от Ж. Галсеран, реж. Ст. Петров; Ричард III в „Ричард III“ от Шекспир, реж. Пл. Марков; Хеликон в „Калигула“ от Камю, реж. Явор Гърдев… На екрана – Красимир Каров, следовател от Смолян в „Дяволското гърло“; Лилавия в „Господин Х и морето“; Бащата на Лили от „Лили Рибката“; Христо от „Събирач на трупове“; Личката от „Дървото на живота“; Чавдар от „Седем часа разлика“; Пирона от „Дзифт“… Има награда Икар за главна мъжка роля – за ролята на Ричард III. Режисьорският подпис на Стоян Радев е Ге. К. – съкращение на Генерал Киселово – стои под „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников, „Ромео и Жулиета“ по Уилям Шекспир с участието на Студио „Театър“, „Сън“ от Магда Борисова, „Магьосническо езеро“ по „Чайка“ на Антон П. Чехов, тези дни в пространството на Римските терми във Варна беше премиерата и на спектакъла му по Вазовия „Двубой“…

Текстът е от сайта Въпреки, публикуваме го с малки съкращения.