Началото е положено на 1 юли 1925 г. със спектакъла „Гергана“ от маестро Георги Атанасов под ръководството на Златан Станчев. Разговор с Огнян Драганов, директор на Операта в Стара Загора
Започнаха вече честванията за 100-годишнината на Старозагорската опера. Направихте оперна и балетна премиери, както и концерти.
Цялата 2025 е посветена на тази голяма годишнина, както за Операта, така и за целия град. Защото този оперен театър е създаден от града, от хората в него и това е един успешен проект. Както знаете, през 20-те години на миналия век доста градове са се опитвали да представят оперни спектакли и след това да създадат трупа. Единственият град, който успява, е Стара Загора – благодарение на ентусиазма на всички онези, които създават първите спектакли. Първият спектакъл е „Гергана“ от маестро Георги Атанасов под ръководството на Златан Станчев на 1 юли 1925 г. Всъщност творците, подкрепени от населението, с огромен ентусиазъм поддържат трупа, която продължава да прави спектакли. Зад нея застава, разбира се, и Общината, която и в момента стои много сериозно зад нашия оперен театър. През 1946 г. по нейно настояване и с решение на Министерския съвет той става Държавна опера Стара Загора.
Това е годишнина, която носи в себе си огромен заряд за всички музиканти, отдали живота и творческата си енергия на оперното и балетното дело в Стара Загора. Огромна е отговорността пък на тези, които в момента работим в този театър, да съхраним паметта, енергията, волята да се прави опера и балет, за да можем да преминем през трудния период, в който се намира изкуството ни не само в България, и да го изведем към един по-добър момент, когато ще продължи своето развитие и ще има бъдеще.
Честването започна с премиера на „Риголето“ от Верди под диригентството на Хосе Кура. Направихме изключителен спектакъл. Безкрайно съм щастлив, че хората, ансамблите в Операта изпитват желание да покажат всичко онова, което е натрупано през годините. След това направихме и балетна премиера. Донвена Пандурски, добре позната наша хореографка, който от дълги години живее и работи в Германия, както и в Мариинския театър, създаде „Парижки нощи“, изключително интересно, заредено с енергия класическо балетно представление. Крайъгълният момент беше гала концертът на 1 юли на сцената на Античния форум „Августа Траяна“, с който отбелязваме юбилея на Старозагорската опера. На диригентския пулт се редуваха главният диригент на Старозагорската опера Ивайло Кринчев и младият диригент Виктор Крумов. Поканихме гости – Кирил Манолов, Красимира Стоянова, Надя Кръстева, Иван Димитров. Емоционален концерт с много изненади за публиката. Искахме да го превърнем в една мистерия, откъдето преди повече от 300 години тръгва операта, наред с другите изкуства – комедия дел арте, кукленото изкуство, танцът. В този концерт искахме да обединим всички тях и да извлечем енергиен заряд за публиката и гостите. Имаше послание от Анна Томова-Синтова, което беше излъчено, тъй като за съжаление тя не можеше да присъства. Присъстваха бивши членове на нашия оперен театър.
Беше открита и една панорамна изложба „100 години в 100 кадъра“, която проследява развитието и важните акценти в историята на театъра, какво е дал той на оперното и балетното дело в България. Селекцията ѝ се крепи на няколко основни критерия: награди за постановки; гостувания в чужбина; най-доброто от Фестивала на оперното и балетното изкуство; публикации в български и чуждестранни медии. От близо 450 постановки, реализирани през стоте години, са избрани 100. Държавна опера Стара Загора проведе кампания за събиране на материали, която продължава, тъй като заради пожара в сградата част от архива е унищожена.
Тази изложба след това ще можем да видим и в София?
Да, тази изложба ще представим и в София, по време на нашето представление в Музикалния театър на „Парижки нощи“ на 2 октомври 2025 г. Разбира се, тя ще бъде пътуваща. Ще бъде и на хълма Царевец, където ще изиграем „Цар Калоян“. Това е всъщност централната опера, на която обръщаме особено внимание в това честване, едно огромно българско платно от Панчо Владигеров. В ролята на Калоян ще бъде Кирил Манолов. Представянето ѝ на Форума в Стара Загора ще бъде на 17 и 18 юли, а на Царевец – на 20 юли, след това и На брега на древния Севтополис, на 28 август. За тази годишнина сме подготвили и нашия специалитет – „Опера на стадиона“. Заглавието е „Набуко“ с румънския баритон Йонуц Паску като Набуко и Йоана Железчева – Абигаиле. Ще направим ретроспекция на всички спектакли, които сме изиграли на този стадион, започвайки от 2016 г. с „Аида“, следват „Кармен“, „Трубадур“, отново „Аида“ и сега се връщаме на „Набуко“.
Смятам, че операта в България има бъдеще, желанието на хората да бъдат различни и да имат право на избор изпълва оперните салони. За голямо щастие, ние не правим компромис. За мен качеството на продукта, който създаваме, не само като визуален, а и като сонорен ефект, е много важно. Не знам дали визуалното днес надделява над така наречената традиция на музикалната част на един оперен спектакъл, но за мен винаги желанието е било и двата ефекта да се контролират. Не смятам, че операта се намира в регрес. Напротив, смятам, че всеки оперен театър като нашия в Стара Загора има бъдеще. Винаги съм казвал, че най-значимият оперен театър в света не се намира в столица, той се намира в Милано. Когато кажем Миланската Скала, всички знаят, че става въпрос за опера. Разбира се, това е една мечта, но човек трябва да си поставя високи цели, за да може да ги постига. Мечтата е полет и ние всички трябва да имаме този полет.
Ансамбълът ни в момента наброява 300 души, имаме и чуждестранно присъствие, въпреки че в България, но и не само тук, музикантският занаят се превръща в нещо неатрактивно, в по-голямата си част хоби. Доста чуждестранни музиканти, млади хора, се вляха в нашите ансамбли – в хора, оркестъра, балета.
В програмата на тържествата през годината е заложено осъществяването на десет оперни и балетни премиери, премиери на Детско-юношеската студия за опера и балет, емблематични репертоарни заглавия с имена от световния оперен и балетен афиш, гостувания, атрактивни инициативи, изложби, авторски ТВ и радио предавания и дискусионни форуми, чествания в страната и в чужбина. В ход е изготвянето на юбилейна пощенска марка „100 години Старозагорска опера“, която ще бъде валидирана по време на Фестивала на оперното и балетното изкуство лично от министъра на транспорта.
Вие самият сте свързан от детството си с Операта. Какво помните от онова време?
Операта беше една от най-големите атракции в нашия град. Няма да забравя никога как в една и съща година откриха пеещия фонтан в Градската градина и новата сграда на Операта. Какво да ви кажа, тази сграда и звуците, които издават певците и които тогава в малкото момче предизвикваха ирония и смях, всъщност се превърнаха в моя професия и съдба. В този оперен театър аз за първи път свирих в оркестъра, след като завърших Музикалното училище с тромпет, диригент беше легендарният директор на Операта Димитър Димитров. Никога няма да забравя спектаклите, в които свирих, а тогава за мен това беше голяма привилегия. Всички артисти, които тогава виждах, бяха изключителни. Беше тайнство, което всъщност аз оцених с очите на юноша, на когото предстоеше да се занимава с музика. След това моят живот продължи в Софийската опера, където се изградих като творческа личност и като администратор. Но онова време лично за мен беше златното време за Операта. Почти нямаше старозагорец, който да не е посещавал поне веднъж в годината оперния театър. Ако попитате и днес кое е първото нещо, с което се гордеят хората от Стара Загора, винаги ще ви кажат: „Операта“. Много от тези хора си остават вкъщи пред телевизора и слушат по друг начин музика, но имат съзнанието, че в града има опера и че този град се отличава от всички останали с това, че тук е първата извънстолична опера, която още е жива. Лично за мен това не е достатъчно, но такива са предизвикателствата на времето.
Вие приемате тези предизвикателства, защото разчупвате стереотипа. Сам казахте за новите места. Поставяте не само опери, но и мюзикъл, детски спектакли.
Да, правим мюзикъли и оперета, това е задължително, имаме и симфоничен сезон. Скоро гостувахме с една програма с творби на Гершуин в Софийската филхармония. Аз съм категорично против така наречените кросоувъри или пърформанси. Дирекциите трябва да погледнат по-сериозно на своя предмет на дейност, защото реализирането на мечтите на естрадните изпълнители да пеят с оркестър не е достатъчно, за да се развива един ансамбъл. В подпомагането на поп музиката няма нищо лошо, разбира се, но това трябва да бъде в умерени граници. Да се превърне в основна дейност на един културен институт за мен е пагубно. Затова трябва да бъдем безкомпромисни към това, което поставяме на сцената и представяме на хората. Нашата публика в по-голяма степен обича традиционните спектакли. Правим и спектакли, които са написани в наше време, камерни и оперни спектакли. През тези десет години направихме около двайсет оперни заглавя на различни композитори, включително и на български. Преди две години направихме камерната опера на Любомир Денев-баща „Стон или Трагедията на Яворов“, едно изключително произведение. Според мен предизвикателствата, които стоят пред оперните театри, са свързани с това те да изпълняват своята социална функция. Социалната функция на един оперен театър в град като Стара Загора, провинциален, малък, хубав и топъл град, е много важна. Именно затова ние имаме и детска студия с повече от сто деца. Преди четири години спечелихме с един проект финансиране от организацията „Федора“, която подпомага иновативни решения и спектакли в областта на операта и танца. Това е „Ние сме музиканти“, проект за работа с деца със специални образователни потребности. Така че социалната дейност, която един оперен театър развива, също е много важна. Трябва да вървим по-директно към нашата цел – действителното оцеляване на това прекрасно изкуство, от което, между другото, тръгват много други изкуства.
Старозагорската опера свързваме и с Фестивала за оперното и балетното изкуство. Сигурно вече сте помислили за изданието, което ще бъде в юбилейната година.
Да, това е единственото ежегодно събитие, което от преглед на оперните театри през 70-те години се превърна във фестивал, своеобразна витрина на това, какво се произвежда в България. Откакто аз съм директор, винаги съм имал голямо желание той да бъде международен. Тази година отново сме поканили Полската опера в Лодз. Ние ще открием с едно изключително произведение, „Андре Шение“ от Умберто Джордано на 20 и 21 ноември 2025 г. Ще ни гостува и Софийската филхармония. За трета поредна година ще гостува и Софийската опера, която ще закрие фестивала на 7 декември.
Душата на един фестивал е така наречената съпътстваща програма. В нея има доста събития, срещи, работилници, изложби, представяне на книги, възможности артистите да се срещат с други артисти, да обменят идеи и да вървят напред. За мен е важно този фестивал да представя оперни заглавия, които не са толкова често срещани в афишите на нашите театри. С ограничени средства се опитваме да покажем най-новите тенденции в областта на операта и танца в България. Радвам се, че Общината като организатор стои сериозно зад него.
„Цар Калоян“ ще го играете ли и в залата?
Нашата надежда е през 2026 г. да представим това заглавие на хората, които обичат да гледат спектаклите на Старозагорската опера в нейната зала. Планираме и други интересни събития. Нека тази 100-годишнина бъде добро начало за следващите 100.
Историята в дати
1860 г. Създава се градски оркестър.
1897 г. Създава се музикалното дружество „Кавал“.
1898–1912 г. Създават се военен духов оркестър, училищни хорове, оркестри и музикално-театрални състави.
1925 г. С премиерата на операта „Гергана“ от Георги Атанасов се основава единствената просъществувала и постоянно действаща извънстолична оперна трупа в България.
1928 г. Театърът прераства в Районна опера – Стара Загора с район за обхождане от Пловдив до Бургас и от Велико Търново до Хасково.
1931 г. Театърът е преименуван в Южнобългарска районна опера.
1934 г. Трупата е преименувана на Старозагорска общинска опера.
1942 г. Общината предоставя за репетиции на Операта бившата сграда на Радио Стара Загора, срещу Градската градина (днес Универсален магазин).
1946 г. Театърът се обособява като държавен културен институт, Народна опера – Стара Загора, под прякото ръководство и финансиране на Министерството на информацията и изкуствата.
1949 г. Обособява се балетна трупа, която изпълнява и самостоятелни творби.
1967 г. Поставя се началото на Декемврийските музикални дни.
1971 г. Открита e новата модерна сграда, строена специално за опера.
1974 г. Декемврийските музикални дни прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство, като на всеки пет години в неговите рамки се провежда Национален преглед на българските оперни театри.
1991 г. Пожар изпепелява зрителната зала и голяма част от фоайетата на Операта.
1991–2010 г. Спектаклите се пренасят на сцените на съседни градове и в залата на Синдикалния дом, в Дома на транспортните работници, в ремонтираната зала на Драматичния театър.
1999 г. Със спектакъла на операта „Ернани“ от Верди се открива новата сцена на открито – Античният форум „Августа Траяна“.
5 октомври 2010 г. В Деня на Стара Загора с премиерата на операта „Кармен“ от Жорж Бизе възстановената оперна сграда отново отваря врати.
2016 г. Съвместно с Футболен клуб „Берое“ се поставя началото на фестивала „Опера на стадиона“ с постановка на „Аида“ от Джузепе Верди.
2018 г. Съвместно с Академичен цирк „Балкански“ се поставя началото на „Опера в цирка“ с постановка на „Палячи“ от Руджиеро Леонкавало. Съвместно с Куклен театър – Стара Загора е поставено началото на „Опера с кукли“ с постановка на „Турандот“ от Джакомо Пучини.
Огнян Драганов завършва Средното музикално училище „Христина Морфова“ в Стара Загора с тромпет. Изучава оперна режисура в НБУ в класа на проф. Ваня Бъчварова. Завършва курс по оперна режисура в Opéra national du Rhin Страсбург, Франция, като асистент-режисьор на световно известния оперен режисьор Албер-Андре Льорю. Дипломира се в Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ – специалност оперна режисура в класа на проф. Павел Герджиков. Своя професионален опит натрупва в Софийската опера, където последователно е помощник-режисьор, асистент-режисьор, режисьор и заместник-директор през периода 1998–2002 г. Самостоятелната му кариера на оперен режисьор започва от 2002 г. с успешни постановки в България, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Холандия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия. Преподава актьорско майсторство в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. От август 2016 г. до днес е директор на Държавна опера – Стара Загора. 2013–2015 г. – главен режисьор на Държавна опера – Русе, 2006–2011 – главен режисьор на Оперния театър в Сараево, Босна и Херцеговина.
