Николай Майсторов представя в галерия „Райко Алексиев“ живописни платна и рисунки по любовната лирика на Пабло Неруда. Интервю на Портал Култура с художника (вж. видеото).
Под заглавието „100 икони х 100 сонета“ са събрани нови произведения на Николай Майсторов, които нямат илюстративен характер, те интерпретират извън наративността вечните състояния на любовта. Изложбата е осъществена със съдействието на СБХ и галерия „Лоранъ“.
„Беше много вдъхновен момент, защото си позволих удоволствието всеки ден да завършвам по една картината – сто картини върху всички любовни сонети от Пабло Неруда“, споделя художникът пред Портал Култура. „Не съм повтарял нищо, затова те носят силна непосредственост, много голямо удоволствие от работата, свежест, никаква психична, нито професионална умора. И така за около 10 месеца успях да приключа с този огромен труд. Това не са илюстрации, по-скоро е усвоена атмосферата на този голям поет, изключително сетивен, страхотно обичащ живота, с много силни пластични образи, с много земна чувствителност. Връзката между поета и мен беше много спонтанна.“
Художникът Станислав Памукчиев пише в каталога към изложбата: „Чувствено разтворен в своята човешка определеност, Николай Майсторов в новата си поредица от стотици рисунки и живописни картини, вдъхновени от поезията на Пабло Неруда, отключва еротична сетивност, преоткрива любовно-чувственото, интимността на допира и взаимността, но и трагизма на самотата, загубата и смъртта. Изключителната чувствена словесност на Неруда е само повод и отправна точка за разгръщане на завладяващата пластическа поетика на художника. В работните страници със сонетите на поета Майсторов е подчертал думи, отделни фрази, поетични образи: „ти тъмна глина си за мен“, „жадувам“, „любов от кулата небесна“, „и те обичам, даже да не те обичам“, „добре дошла сянка, непостоянна приятелко“, „ти цялата си от хляб“, „намерих тъмния мед“, „аз, заедно с теб, живея с пръстта“… са извлечения маркери, отключващи трескаво екзалтираното, творящо въображение на художника, родило стотици образи“.
Изложбата в галерия „Райко Алексиев“ продължава до 25 март 2016 г.
Приложение
Публикуваме един интересен документ от 1984 г.: как „компетентните органи“ тогава оценяват творчеството на Николай Майсторов. (Запазен е оригиналът на правописа.)
Справка
Относно: самостоятелната изложба на художника Николай Майсторов.
На 2 февруари 1984 г. на ул. „Шипка“ №6 бе открита самостоятелна изложба на художника Николай Майсторов. Салонът бе препълнен от предимно млади художници. Тържеството ръководеше секретарят на секция „Живопис“ при СБХ з.х. Бисера Прахова, която изтъкна, че изложбата е „изключително интересна“. Слово по случай откриването на изложбата произнесе заслужилият деятел на изкуството Максимилиан Киров. Той също охарактеризира изложбата като „изключително явление, излъчваща силно чувство на тревога за човешкото битие, едно търсене на истината и в крайна сметка път към красотата“. Авторът според М. Киров чрез монолитно споени мисъл, чувства и образи, които не са взети назаем и не се откриват у никой друг наш художник, не ни натрапва своя възглед, но всяка една творба ни убеждава, защото нямало случайно получен резултат. М. Киров смята, че изложбата носи дълбок философски размисъл за потайните човешки пороци, че тя е една дълбока изповед, която ни кара да се почувстваме пречистени и едно желание да изживеем живота си по-истински. Той причислява изкуството на Н. Майсторов към експресионизма на Шагал, без да стига до заемки от него, а по дълбоко вътрешен емоционален път. Чрез мощния си интелект, посочи М. Киров, авторът е неповторимо индивидуален.
Изкуствоведката Аксиния Джурова в телевизионното предаване „Всяка неделя“ от 5.II.1984 г. представи Н. Майсторов едва ли не като борец за мир, че изкуството му разкрива ужасите на една бъдеща война. Тези идеи от Н. Майсторов според А. Джурова са поднесени с едно високопрофесионално изкуство, от един автор с много оригинална мисъл и художествени образи.
Има и други мнения за изложбата на Н. Майсторов, противоположни на посочените по-горе оценки. По повод изказването на Аксиния Джурова нар. худ. Тодор Динов изрази в присъствието на проф. Секул Крумов възмущение от положителната оценка за изложбата на Н. Майсторов. Според Т. Динов това са изображения на един болен човек или болно въображение, в които няма професионално можене и правене на картина. „Такива наброски, каза той, аз всеки ден хвърлям в коша, а той ми ги представя за съвършено изкуство. И кой дава право на Аксиния Джурова да говори с такъв тон пред цял народ за едни несериозни цапаници“. Той изрази тревога от „ширещата се в нашето изкуство безпринципност и замъгляване на идейно-естетическите критерии“. Т. Динов каза, че повече отстъпление няма накъде да се прави, че Роже Гароди беше разобличен заради неговия „безбрежен реализъм“, но „Гароди беше едно малко езерце без брегове, а нашето изкуство днес е океан без брегове. Аз съм дълбоко разтревожен, каза той, аз имам убит брат в борбата против фашизма, аз няма да отстъпя пред трупа на брат си, дотук мога да отстъпвам, повече не мога, ни крачка не мога. Какво прави ЦК, отдел „Култура“ не виждат ли тези неща. Защо не се вземат мерки. Човек почва да се разколебава, да се обърква, какво става, защо „от горе“ не заемат ясни позиции“.
Картините на Н. Майсторов не се приемат и от засл. худ. проф. Александър Терзиев, проф. Секул Крумов.
Какво всъщност представлява изложбата на Н. Майсторов? Изложбата на Н. Майсторов не е абстрактна, това не са формално естетски упражнения, но това е една мрачна изложба. Темите са библейски или съновидения на художника, а други носят съвсем делнични наименования – „Салът“, „Скок“, „Градски подлез“, „Тълпата“, „Баща и син“ и т.н. Ето някои от заглавията на другите картини на Н. Майсторов, твърде неясни и многозначителни: „Страх“, „Мъртвият живот“, „Слепците“, „Обречен“, „Моисей със стадото“, „Молитва“, „Тълпата“, „И дойде смъртта“, „Страшна приказка“, „Чистилище“, „Светецът“, „Недоразвити типове“, „Пророкът“, „Магьосникът“, „Лудият или Дон Кихот“, „Бог и хора“, „Озарението на лудия“, „Пред вратата на смъртта“, „Насаме със смъртта“, „Тълпата“, „Голгота“ и т.н. Макар че някои от посочените критици смятат, че той изобразява страха от войната, но това не е ясно от картините.
Авторът си е поставил една доста амбициозна цел – да развълнува, да прикове мисълта, чувството, съвестта, дори с едни авторови преживявания, тревоги, съмнения за живота на човешката личност, която той не конкретизира нито социално, нито национално. В картините на Н. Майсторов ние виждаме ужасни сцени – хищници разкъсват човека, бият се хора с хора, хора с животни, хора деформирани от страдания, уродливи човешки изображения, дяволи, отчаяние, страдания, мъка, вик за помощ, безизходица. Особено ясно състоянието на отчаяние намира израз в диптиха „Скок“, като в първото платно човешката фигура е изобразена в момент на скок над червената ивица, а в следващото – същата фигура с дигнати ръце потъва в мрак (долната черна част на картината). Само ярките цветни петна, които имат място в колорита на много от големите платна на Майсторов, отслабват тази мрачност.
Авторът печели симпатии със смелостта си да се захване с такива сложни задачи, като изобразяване на човешката душа, нейното страдание, теми, решавани от гениални художници в миналото, само че не е ясно в какво време става това. Добре е, че художникът търси свои теми, образи, решения, личен почерк. Без съмнение той не без успешно се добира до постижения в композирането, цветовото изграждане, организацията на картината.
Поставя се въпросът – искрен ли е Н. Майсторов в своята живописна изповед? Ако е искрен, той е неубедителен, той дори е безпомощен в много случаи да ни убеди в своята кауза. Не могат такива сложни човешки състояния, такъв върховен драматизъм, душевни колизии да бъдат поднесени така немотивирани, без ясна идейна и художествена логика. Това именно не може да удовлетвори и убеди творци като Т. Динов, С Крумов, Ал. Терзиев и други. Много от зрителите идват до убеждението, че това е един лош театър, един фалш, взети наистина на заем от познатите до втръсване западни течения на експресионизма, изкуството на ужаса и др. Умелата рисунка, конструирането, богатото въображение, познаването на анатомията, жизнения типаж, образите някои изтъкват не без основание като достойнства на Майсторов. Защо обаче защитниците на Н. Майсторов така суперлативно говорят за неговото изкуство. Нима няма какво да му се пожелае, нима наистина е достигнал, ако се съди по оценките на М. Киров и А. Джурова, такива високи върхове в изкуството. Именно безкритичните хвалебствия предизвикват и другата крайност – пълно отричане.
Изложбата на Н. Майсторов в известен аспект има и положителна страна. Един млад творец търси своя път в изкуството, макар той да е много спорен, но все пак е едно по-различно виждане, което говори за достойнствата на атмосферата у нас.
Както предишната изложба на Н. Майсторов, която бе посветена само на библейски сюжети, така и сегашната негова изложба поставят някои сериозни въпроси.
Трябва да се знае, че тази посока в творчеството на Майсторов не е нова в историята на световната живопис. Без да се правят и най-малки сравнения, тя блестящо е развита в късните произведения на Гойа – стенописите в „Дома на глухия“, в творчеството на немските експресионисти – Георг Грос и др.
Н. Майсторов като използва „християнските теми“ и моменти от съвременния живот (наблюдения върху движението на хора в подлезите – деформирани фигури, с уедрени глави и намалени крайници, изобразени фигури в динамика, поместени в добре организирано пространство), не конкретизира нито времето, нито социалната или национална принадлежност на образа, третира всички сюжети твърде еднакво. При Майсторов проличава все още недостатъчно дълбочина в анализа на човешките преживявания, еднопосочност на неговите произведения дори в емоционален план, а от тук и известна маниерност. Може да се съжалява, че един художник, нелишен от сериозни творчески възможности, ориентира творчеството си в неплодотворна насока.
Изложбата на Н. Майсторов, както и на Гр. Бояджиев (в която срещаме една еклектика на различни разновидности на модернизма – абстракционизъм, сюрреализъм, хиперреализъм и пр.), са твърде претенциозни, спорни, самоцелни. Тези изложби не работят по посока на главните изисквания на обществото в областта на изкуството.
Проблемът обаче е в това, че някои такива изложби получават от критиката в средствата за масови информация тотално положителна оценка. Докъде се стига в тези хвалебствия говори и отзивът за изложбата на Н. Майсторов, поместен в културно-информационното издание „Една седмица в София“, където четем: „Майсторов е „сърдит“ творец, рисува не за да се хареса, а за да провокира. Това е провокация с много обширен, общочовешки адрес. Тук продължава философските разсъждения от библейския си цикъл и от клоунадата, познати от предната графична изложба… Грозотата и демонизмът при Майсторов не отблъскват, те привличат с идеите за общочовешките тревоги“.
Смятаме, че следва да се препоръча на Комитета за култура, ръководството на СБХ и другите компетентни органи да вземат мерки за преодоляване на безкритичното отношение към подобни прояви, за изпълнение решенията на пленума на Комитета за култура по критиката и организират по-задълбочена социално-класова оценка на художествените изложби в духа на изискванията, залегнали в решенията на XII конгрес на БКП и на последвалите го нови теоретически разработки на другаря Тодор Живков. Очевидно и ръководството на СБХ следва да повиши своята взискателност при журирането на изложбите, тъй като в комисиите за подбор на картини за посочените изложби участвуват и редица ръководни художници.
15. II. 1984 г. В. Иванова, Хр. Симеонов
