Начало Книги Странник, пропит от лунна светлина 
Книги

Странник, пропит от лунна светлина 

Мая Горчева
20.03.2023
2844
Снимка от архива на писателя

Настъпването на астрономическата пролет е повод да отбележим 102-годишнината от рождението на писателя Борис Априлов. Денят на равноденствието с малко предхожда и датата на житейския му край, сякаш в първите пролетни дни са събрани ведно живот и смърт.

„Чудак, пропит от лунна светлина“ е един от енигматичните образи символи и самопознание на писателя – така се самоназовава пазителят на заливчето в разказа „Нежните скални мушици“ (1982), но и осъденият на смърт епиграмист Плинт от социално-философска драма „1002“ (1977), поставена само един сезон 1998/1999 г. в театър „Гео Милев“, Стара Загора, под режисурата на Асен Шопов.

Днес вглеждането в творчеството на Борис Априлов е като впускане по следите на свят (също често употребявана категория в Борис-Априловите разкази), който е изчезнал – с диханието на „огромното световно море“ и делфините, които приближават по зова на странника („Да спим на открито“), с отхвърлянето на всичко онова, което възпира единението на човешките същества с хармонията на света, а това е както фалшът на идеологическите лозунги, така и екологичната разруха. Когато през 1982 г. писателят отново минава пешком от Аркутино до устието на Ропотамо по маршрута на едновремешните му походи със съучениците, светът е опустял: сега […] ме порази ужасът, че съм пък съвършено сам: нямаше пеперуди, нямаше бръмбари, нито веднъж не шавна гущерче, нито една змия във водата, само комари в листата на дъбчетата. Как мислите, какво ще стане по-нататък, какво ни предстои?“ („Плаващата мансарда“, 1988, с датировка 1984). А през 1990 г. за готвеното за 70-годишнината издание на сборник разкази писателят променя заглавието на цитирания по-горе разказ като „Трябва да спим на открито“. Променя и случката: странникът вика делфините, но само в болната му фантазия те идват.

Библиографията на писателя е достатъчно изобилна, със сборници фейлетони или разкази, повести, с редица поставени пиеси и три сценария на игрални филми. Но в тази библиография влизат и много неиздадени заглавия: юбилейният сборник разкази и повести не излиза; в архив остават още много негови бележки, наченати ръкописи, хрумвания, планирани издания. Струва ми се обаче, че в хоризонта на знанието ни за новата българска литература още по-болезнена е липсата от интуитивно доловената мяра на повествованието му между рефлексия и елегантна небрежност на сарказма. От цялото това провокативно и експериментално за съвременността си творчество е останала само известността му като „автора на Лиско“, създателя на редица популярни произведения за деца – приказки или повести, представени и в адаптации на сцена. Иначе освен изобилните тиражи на книгите професионалната биография на писателя е почти празна. След над десетгодишната си работа в редакцията на „Стършел“ (1947–1959), която трябва бързо да напусне, за да не се разрази скандал заради пътуването му до Западна Европа, той работи четири години като литературен редактор в главна дирекция „Български циркове“ (1959–1963) и две като драматург в Сливенския театър (1978–1981). В годините на соцрежима той е професионален писател, който издържа семейството си от хонорарите, но може да заяви в автобиография от 1991 г.: „Борис Априлов не е написал нито ред в полза на комунистическия режим, не е изразил нито едно хвалебствие към изтъкнатите хора на властта. […]“. В автобиографията обаче не отронва и дума за пропадналите замисли или за трудния път на ръкописите му до издаване в книга. Повестта „Овъркил“, която излиза в сборник през 1988 г., е датирана от 1974 г. Архивът му пази както различните варианти и ръкописи с редактирането, както и една от рецензиите, с която повестта за пореден път е отхвърлена. Романът „Великата суета“, публикуван през 1990 г. в редактираното от Христо Фотев сп. „Море“ (кн. 1, с. 94–172), има датировка „1979 г.“. Ала във водовъртежа след падането на соцрежима никой не забелязва новината за извадено „от чекмеджето“ произведение на българската литература – шедьовър, издържан по кафкианската мяра за стилистична яснота и абсурден сюжет. С един единствен герой – аз съзнанието на твореца, преди да застане пред бялото „чисто“ платно.

Тук предлагаме няколко фрагмента от ръкопис на книга с афоризми, епиграми и крилати мисли, съхраняван в архива на писателя. В тях ще доловим интелигентната ирония на ранния „Стършел“, макар по съдържание някои сочат към времето след 1989 г.

Публикацията бе възможна с любезното съдействие на г-жа Джина Василева, която поддържа сайт на издаваните и останалите в архив творби на автора.

Автобиографии на Борис Априлов, вж. тук.

Борис Априлов

Капризи на молива

Дори гвоздеят прекъсва мълчанието си, когато го набиват.
*
Рибата е мълчаливо същество. Заради нея говорят рибарите.
*
Мълчанието е злато, но цената на златото пада ежедневно.
*
Тя говореше много за това, че е мълчалива.
*
Клаксонът и пияният си приличат по това, че нарушават тишината.
*
Той чакаше да проговори, след като го пенсионират, но дотогава изгуби навика [да говори].
*
Тихият и скромен певец спечели конкурса и се превърна в един не толкова тих и не толкова скромен певец.
*
Капиталистът си поръча часовник, на който не бе отбелязан дванадесетият час.
*
Романът му имаше много глави и читателят го посрещна като многоглава хидра за спокойствието си.
*
Мислите му никнеха като гъби, но повечето от тях бяха отровни.
*
Човек – това звучи гордо!… Когато има защо.
*
Литературната практика е непрекъснато отвращение от постигнатото.
*
Човек за човека е вълк?… По-скоро лисица.

Из „Моят корабен дневник“

Наведе се и вдигна от земята едно слънчево петно.
*
Прозрачен човек, но не става за прозорец.
*
Природата е зависима от природата на човека.
*
Културна непромокаемост.
*
Не съм самотен – имам си своята драма.
*
Самотата ще спаси света.
*
От цветния телевизор вееше непоносима сивота.
*
Пази ме от мене си, от другите сам ще се пазя.
*
Трябва да бъдеш съвременник на бъдещето.
*
Народът им се подиграва, а мислят, че го управляват.
*
Красива като развалина от древността.
*
Той се оказа по-интересен като мъртъв.
*
Отровата на змията също влиза в хармонията на природата.
*
Комунизмът превърна обикновените и необикновените, умните и не толкоз умните, симпатичните и несимпатичните хора в идиоти, а сега много от тези идиоти продължават да го отстояват по силата на придобития си идиотизъм.

[За книгите]

Книгите са като междупланетните ракети – не бива да носят излишен товар.
*
Книгата е като жената. Трябва да бъде изящна и по възможност по-тънка.
*
Хубавата корица и оформлението на книгата са като грима и облеклото у жената – имат значение само при първото впечатление.
*
Книгите са като приятелите – трябва да ги подбираш.
*
Задачата на писателите е тежка – трябва да се борят за всеобщ мир и за индивидуален стил.
*
Писателят положи нечовешки труд, докато напише книгата. Читателят положи скотски труд – докато я прочете.
*
Писателят се измъчи много, докато напише книгата, но и читателят се измъчи доста, докато я прочете.
*
Книгата бе дебело подвързана, тя бе опасана с титул, върху него и върху корицата бяха насложени няколко здрави бои, а отвътре дебел пласт туткал, освен това бе използван и бронз; по този начин тя бе заприличала на крепост с единствената цел да не може да бъде пронизана от стрелите на критиката.
*
Книга с леки и празни мисли прилича на малка безгрижна платноходка – понася я слабият ветрец, а силният вятър я обръща.
*
Кокошката кудкудяка само след като снесе яйце и по това се отличава от някои автори.
Кокошките, които снасят всеки ден, са породисти, а авторите, които пишат всеки ден по един разказ – пародисти.
*
Мъртвородените герои живеят само в книгите. Писателите, които ги създават, не правят литература, а медицински чудеса.
*
Така е – в момента има няколко автори, които трябва да спрат да пишат и да си отдъхнат, а други трябва да почнат незабавно да пишат, за да напомнят за себе си.
*
Младите боси автори по нищо не приличат на Толстой, който ходеше бос.

Пословици

И разни други изречения, пък и по-други такива

На пеперудата вратът е дебел, защото сама си върши работата.
*
Клин око избива.
*
Който копае гроб другиму, успява да го изкопае.
*
Пренебрегването на истината е нещо, пред което няма да се спрем, и ще продължим да лъжем.
*
Който вади нож другиму, зависи дали го е извадил първи.
*
Направи добро, па го хвърли на Бродуей.
*
Всяко зло – за другия.
*
Закуската изяж сам, обяда раздели с първия срещнат китаец, а вечерята – само с червено вино.
*
Когато атовете се ритат, магаретата измислят поговорки.
*
Гладна кокошка от глад умира.
*
Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, на третия – за ракия.
*
Видяла жабата, че подковават вола и избягала.
*
Всички остаряват, само мъртвите се държат на висота.
*
Всяка жаба да си знае пословицата.
*
Преминавай само на зелен хайвер!
*
Вечността е временно явление.
*
Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли, ако щеш, на Хавайските острови.

[…]

Мая Горчева
20.03.2023