Начало Идеи Гледна точка Странният диалог между майка и син
Гледна точка

Странният диалог между майка и син

1696
Сватбата в Кана Галилейска, фреска от Дионисий в храма „Рождество на Пресвета Богородица“ в Терапонтовия манастир

Вино нямат, казва майката на Сина си на сватбата в Кана. На иконата Богородица е изобразена как се приближава тихо зад гърба на Сина си, докосва Го леко по рамото, навежда се над Него и Му прошепва тайнствените думи – вино нямат. Тя е сигурна в Неговата чудотворна сила още от тайнствената ѝ среща с архангел Гавриил, който ѝ казва, че роденият от нея Син „ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния“. Още от ангелската песен, която пастирите чуват в звездната нощ и бързат да намерят лежащия в ясли Младенец и да споделят с майка Му думите на небесното хваление. Още от влъхвите, които, водени от звездата, ги намират в пещерата и поднасят драгоценните си дарове. Още от чудната им среща със стареца Симеон, който ги посреща в храма за обрязването. Сигурна е в Неговата чудесна сила, затова и доверчиво Му прошепва – вино нямат. Подтекстът на тези странни думи е – направи нещо за тях, да не прекъсва веселбата им, да не си тръгнат огорчени сватбарите, да не изтълкуват като лоша поличба, че е свършило виното, преди да е свършила сватбата, вино нямат.

Отговорът Му прозвучава неочаквано и може дори да ни се стори грубо: „Какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми“. Сякаш иска да покаже на майка си, че между нея и Него трябва да има дистанция, която тя не трябва да се опитва да прекрачва, че идването на Неговия час не може да знае дори собствената Му майка.

На нас може така да ни изглежда, но тя не усеща грубост в думите Му, не усеща налагане на дистанция, не се намесва в идването на Неговия час, тя не настоява за нищо – всичко онова, което за нас е непонятно, минава покрай ушите ѝ, без да я засегне. Напротив, тя е спокойна и продължава да е сигурна в Неговото милосърдие, сигурна е, че Той ще помогне на сватбарите да продължат празненството си, сякаш Той не ѝ е казал, че часът Му не е дошъл, а точно обратното, затова и казва на слугите: „Каквото ви каже, сторете“.

Мариам ли не е разбрала и усетила това, което ние виждаме в непонятната размяна на реплики между майка и Син, или за нас нещо остава скрито? Ние изпитваме смут от думите Му, но тя – не. Ние долавяме в тях отказ, а тя ги възприема като потвърждение на молбата ѝ да помогне на сватбарите. Ако трябва да бъдем още по-ясни – ние смятаме, че Той едва ли не казва – Аз съм дошъл тук да извърша спасението на човешкия род, а не да правя вино! Ние ли не разбираме този диалог, или Мариам?

Очевидно ние. Защото Той претворява във вино водата в шестте каменни делви. Това е голямо количество вино. Затова сватбата в Кана често е наричана сватбен пир.

Но нали Марииният Син все пак не е дошъл на земята да прави вино. И въпреки че още не е дошъл часът Му, Той прави вино. И то без да засажда лозе, без да го копае и бере, без да го мачка и да чака да ферментира. Създателят на времето е сгъстил годините в мигове. Чудото е очевидно, но сякаш всичко не е така, както на нас ни се струва, че трябва да бъде. Това е първото чудо. Нямаше ли да е по-редно първо да изцели някой болен например? Или да дари светлина на слепородения? А извършва чудото на сватба, дето евангелистът казва, че някои се „понапиват“, дето сватбарите изпили всичкото вино, приготвено от домакините. Нали Христос трябва да насърчава аскезата, а не пиенето! А в Кана се понапили и Той им прави още вино.

Когато подобни въпроси ни смущават, ние обикновено ги подминаваме. А когато ги подминаваме, ние не намираме отговор на най-важното и вярата се превръща в стереотипни клишета, шаблони и щампи. И в нещо откъснато от живота.

Спасението не става само чрез аскеза. Дори животът на най-строгите аскети не е само молитва и четене на свещени книги. Иисус също не прекара целия Си живот на земята в борба с изкусителя в пустинята. Спасението изисква да превръщаш обикновените житейски неща в спасителни, водата във вино – спасението е в най-голямото, но и в най-малкото.

Аскезата не отрича радостта. Ако спасението не носи радост, какъв е неговият смисъл? Какво отличава рая от ада, ако не радостта? Иисус извърши първото Си чудо именно на сватба, за да покаже, че е дошъл да донесе божествена радост на земята. Сватбата е триумф на любовта и радостта, затова Христос е там. На сватбата се събират стотици хора, за да споделят любовта и радостта, затова Христос е там. Там е, за да покаже, че където нещо не ни достига или не е в нашите възможности, Той винаги може да се намеси и да ни помогне, дори още да не е дошъл часът Му.

Той казва, че още не е дошъл часът Му, за да ни напомня, че и на нас, когато Го молим за нещо, често ще ни се струва, че Той ни отказва, че не обръща внимание на молбата ни. Но стига да постъпим както ни препоръча Неговата майка: „Каквото ви каже, сторете“, то каменните делви на нашите каменни сърца ще бъдат пълни и препълнени с виното на радостта и благодарността.

За да добием представа какво ни дава Христос, нека да си представим как щеше да премине сватбата в Кана, ако Той не присъстваше там. Сватбарите щяха да прекарат весело, накрая, когато виното свърши, щяха да се натъжат, защото това щеше да стане в разгара на веселбата, после щяха да си тръгнат, уж весели, но малко тъжни. Щеше да е една сватба като хилядите други. Присъствието на Христос я прави единствена и неповторима. Виното не свършвало и радостта не свършвала. Освен това новото вино било по-хубаво. От уста на уста сватбарите навярно са разказвали как слугите са напълнили каменните делви с вода и как Иисус я превърнал във вино, сигурно са били изумени и са го запомнили за цял живот. А когато по-късно Иисус извършил още много чудеса и името Му се разчуло, те с трепет са си спомняли, че са присъствали на първото чудо и са пили от първото неземно вино на земята. Заради присъствието на Иисус на сватбата се случва нещо много повече от най-пищния сватбен пир.

А Иисус и майка Му присъстват, защото са поканени. Град Кана се намира близо до Назарет и те сигурно са поканени по роднинска линия. Думите на Мариам „каквото ви каже, сторете“ показват, че тя се чувства като у дома си, че е сред много близки хора. Но важното е, че са поканени, не присъстват случайно. Ние от опит знаем, че непоискан съвет и непоискано добро не биват приети. Иисус също се отнася деликатно с нас и не се натрапва, но когато бъде поканен, дарява изобилна щедрост. Също толкова тактично и внимателно е отношението на Неговата майка – тя е забелязала смущението у домакините, когато виното свършило, и ненатрапчиво е прошепнала на Сина си „вино нямат“. В този момент сватбата става нещо повече от сватба. Иисус я превръща в нещо ново. Неговото присъствие в света превръща мрака в светлина, скръбта в радост, обикновеното в необикновено, както превърна водата във вино.

Така, както в Евхаристията Той претворява плодовете на земята и на нашия труд в Своя плът и кръв.

Така, както в покаянието и изповедта възлагаме на Него най-голямата си болка и Той я превръща в утеха.

Така, както в молитвата си отправяме към Него най-големия си копнеж и Той го преобразява в дар.

Неговата майка стои до Него и е готова да му прошепне нашата тревога. А Той е готов да превърне блудкавата ни вода във вино и сивите ни дни в сватбено пиршество.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора