Интервю на Ирена ГЪДЕЛЕВА със знаменития тенор, който на 14 февруари ще изнесе концерт в София.
Учили са ме да внимавам с определенията, когато говоря и пиша за изкуство. Изхабяват се думите и човек започва да свиква с тях: този е крал, онзи е №1, цели орди от „изключителни” артисти ни спохождат почти всекидневно през медиите. И какво се случва, когато дойде моментът да съобщим, че Пласидо Доминго ще посети за първи път България и ще изнесе концерт? „Кралят на операта”, „Великият тенор”, той е най, най, най…
Този път всичко е подходящо. Той е една от най-влиятелните фигури на оперната сцена. И на 73 години може с превъплъщенията си да просълзи публиката. Уважаван диригент и всеотдаен ментор за онези, които си е избрал да въведе в професията на оперния певец. От дълги години е директор – първо на Вашингтонската, после и на Лосанджелиската опера. Същевременно е президент на организацията Europa Nostra, която се грижи за опазването на културното наследство на стария континент.
Не са много държавите по света, където Пласидо Доминго не е бил. България, за съжаление, е една от тях, а по неговите собствени думи отдавна е искал да поправи това, защото културата на страната ни заслужава уважение и защото „в България толкова обичат музиката”.
Разговорът ни по телефона, проведен само ден след 73-ия рожден ден на маестрото, започна точно с изразеното от него искрено уважение към големите български оперни певци, които е познавал и познава:
Те са много. Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Димитър Петков, Орлин Анастасов, който спечели моя конкурс „Опералия”, също така Красимира Стоянова и другата победителка в „Опералия” от България – Соня Йончева. Имам и още много познати – Светла Василева, Надя Кръстева, която пее много във Виена. Ценя много певци, дори и да не съм пял с тях, като Димитър Узунов. Списъкът е наистина голям.
Маестро Доминго изрази съжаление, че никой от българските му колеги няма да участва в концерта му в София на 14 февруари. Затова той ще доведе със себе си освен младия испански диригент Жорди Бернасер, с когото работи в Лос Анджелис и Валенсия, сопраните Вирджиния Тола и Микаела Оесте, които са участвали в конкурса „Опералия”, основан от маестрото, и се обучават в студията му за млади оперни певци.
Програмата ще бъде изцяло оперна в първата част – предимно Верди и музика от веризма, както и френска музика. А после ще изпеем по нещо от жанровете сарсуела, оперета и мюзикъл. Постарали сме се да направим програмата подходяща за тази голяма зала – Арена Армеец – и да се хареса на всички. Започваме с опера, завършваме с по-популярна музика.
В дългата си звездна кариера Пласидо Доминго е изпял 144 роли на 6 езика, а този списък може и да продължи, защото и сценичните му участия не спират. След София например той ще се отправи към Ню Йорк, където го очакват в Метрополитън опера за спектакли на „Омагьосаният остров”, следват „Симоне Боканегра”, „Таис”, Реквием от Регер. Спектаклите на „Трубадур” на Залцбургския фестивал през август вече са разпродадени.
А всичко започва със… сарсуела.
Този жанр, типичен за Испания и Латинска Америка, е много популярен – това е испанската оперета. Родителите на Пласидо Доминго ръководят своя трупа за сарсуела през 50-те години и още 8-годишен го отвеждат в Мексико, където всъщност започва и сериозното му обучение по музика. Първите му роли са в тази трупа. Попитах го какво мисли сега за това –добро начало ли е за певческа кариера или създава трудности?
Не, защото всъщност аз пях много малко сарсуела. Моите родители имаха трупа и заминахме за Мексико. Но много скоро получих възможност да се явя на прослушване за операта в Мексико и там подписах първия си контракт – първоначално за няколко второстепенни роли, но после направих 2-3 водещи партии и заминах за Израел, където пях в продължение на две години и половина. Така че моята кариера като оперен певец на практика започна там.
Казвали сте, че сам искате да създадете театър за сарсуела.
Тъй като съм много ангажиран в Лос Анджелис като директор на операта, бих искал да създам театър, в който да поставяме сарсуела, защото има много испаноговорящи в Лос Анджелис и би било чудесно да имат нещо, с което да се идентифицират и да го посещават по-често. Така че се надявам да мога да го направя някой ден.
Като генерален директор на операта в Лос Анджелис сте много влиятелна фигура, но все пак усети ли се и при вас тежката финансова криза, заради която някои американските оркестри и оперни театри бяха закрити?
Беше ни трудно и на нас. Имахме затруднения, от които постепенно излизаме, но трябва да ви кажа, че правехме близо 65 представления през 2008 г., а сега това число спадна до 44-45, защото кризата застигна всички ни.
Като ментор на много млади певци, кое е най-важното, което смятате, че те трябва да научат от вас?
Аз мисля, че най-важното е преди всичко да ги предпазим – да не се впускат да пеят грешния репертоар. Опитвам се да им помагам да си намерят подходящите преподаватели и място, където да имат възможност да развиват таланта си. Затова в момента имам три студиа за млади оперни певци – във Вашингтон, в Лос Анджелис и във Валенсия. Така откривам и млади певци, които участват в моя конкурс „Опералия”, който се провежда вече 20 години. След като го спечели, Соня Йончева например сега прави феноменална кариера.

Много може да се научи от Пласидо Доминго: за ролите и от теноровия, а напоследък и от баритоновия репертоар, за отношението към публиката, за търсенето на начини операта не само да оцелява, но и да запази необходимия блясък. За това как да се опазиш задълго на сцената…
Маестро Доминго, сигурна съм, че всички ви питат, но каква е тайната на вашата толкова дълга и бляскава кариера?
Мисля, че тайната е в голямата ми страст. Винаги чувствам същия ентусиазъм, както в началото на моята кариера.
Като повечето големи артисти и Пласидо Доминго се ангажира с благотворителност. През 2010 г. маестрото поема поста президент на Europa Nostra – организация, която се занимава със защитата на културното и природното наследство на стария континент.
Много е значимо наследството на Европа – в някои страни то се нуждае от реставрация, от консервация, дори от опазване, защото културното наследство на Европа е много голямо. Някои паметници за застрашени от това да бъдат унищожени и заличени. В някои случаи е въпрос на необходимост от образование, да се създадат училища, а понякога говорим за здравеопазване и повече болници. Каквото има нужда да се направи в различните европейски страни и сме го открили като проблем – обръщаме внимание на правителствата и благодарение на Europa Nostra можем да свършим големи и важни дела.
Маестро Пласидо Доминго е икона за много хора по света, в Мексико сити вече са му издигнали и паметник. Дали това го притеснява или по-скоро го радва?
Някои неща ги вършиш просто защото искаш да помогнеш и понякога хората признават тези твои заслуги. Те имат различни представи как трябва да ти се отблагодарят – понякога рисуват картина, друг път издигат паметник. Не бих могъл да ги спра – и нямам нужда от статуя, но все пак съм благодарен, че са я направили и са изразили така благодарността си.
Пласидо Доминго ще пристигне в София на 11 февруари. На 14-и ще го аплодираме в Арена Армеец и най-после ще преживеем удоволствието от срещата с този велик артист на нашето време.
Интервюто е излъчено по БНР.