Начало Галерия Страх лозе пази
Галерия

Страх лозе пази

Нестор Ковачев
12.10.2013
2821
balon1
Серия „Привързаният балон“ 40, 2013, 15 х 21 см, молив Неро на хартия

Художникът разговоря с Даниела РАДЕВА за самостоятелната си изложба в галерията на хан „Хаджи Николи” във Велико Търново (септември 2013): рисунки, пресъздаващи кадри от филма „Привързаният балон” на Бинка Желязкова.

В изложбата „Страх лозе пази”са представени 71 рисунки с молив върху хартия, пресъздаващи кадри от филма „Привързаният балон” (режисьор Бинка Желязкова); пърформанс по време на откриването, в който баячка лее куршум на доброволци сред посетителите, както и обекти – аморфни оловни форми, получени в процеса на пърформанса.

Рисунките следват сюжета на филма, създаден по мотиви от новелата „Привързаният балон” на Йордан Радичков. Нестор Ковачев променя сценария и го замества с положителен край, в серията рисунки балонът не бива разкъсан и унищожен, а продължава да лети свободно.

Нестор Ковачев не успява да намери сториборд към филма. Той разказва историята в секвенции, изрязани от филма, което преобръща нормалния процес от рисунката към филма. Веднъж написана, след това филмирана и сега под формата на сториборд, новелата приема форма на цялостност. Всички цитати и титри, появяващи се на екрана, са използвани в рисунките, върху тях се акцентира както в нямото кино.

Филмът ли беше повод за изложбата или идеята за изложбата беше първа и балонът се фитна към нея?

Н: Първо беше идеята за изложба върху филма „Ястреби и врабчета” (Uccellacci e Uccellini), 1966 на Пиер Паоло Пазолини. След като бях започнал да рисувам серията, се появи възможност да я покажа в  самостоятелна изложба. (Uccellaci e uccellini, Галерия Хайке Курце, Залцбург, август 2012)

При „Привързаният балон” на Бинка Желязкова първо беше филмът, който бях гледал преди време, и кадрите ми напомниха за филмите на Пазолини и Тарковски. Започнах да рисувам серията без конкретна представа за точния брой на рисунките, начина и мястото, където ще ги изложа, а идеята за изложба се появи, след като вече имах първите рисунки.. Така се подредиха: филм-идея-изложба…

71 кадъра от филма са пресъздадени в рисунки с молив. Как избра точно тези и какъв е принципът на подреждането?

Н: Като начало бях избрал около 110-120 секвенции. По време на работата отпадна една част, но се стараех да запазя наратива и повествователността на историята. Секвенциите ги избирах съвсем интуитивно, на места импровизирах и вмъкнах абстрактни рисунки, които ги няма във филма. И разбира се, края, който е измислен в моята серия…

balon
„Привързаният балон“, реж. Б. Желязкова

Какъв е краят в твоята история?

Н: Положителен, балонът продължава своя полет!

На едно място във филма се казва, че ако някой се изплаши и от това спре да говори, може да се оправи, ако му се лее куршум. Този ритуал също е част от изложбата, изпълнен като пърформанс. Филмът е пълен с народни мъдрости, но в изложбата само този фрагмент е изнесен като основна част. Защо?

Н: Някои от посетителите успяха да се включат в изложбата като си „излеят куршум”, което за тях видимо беше голямо предизвикателство. Нещо съвсем лично се превърна в публична изява. Тъй като ясновидството и врачуването са вкоренени в нашата народопсихология, реших да ги включа в изложбата.

Преследваното момиче във филма е единственият герой, който има личен контакт с балона. Селяните обаче смятат, че тя е тази, която трябва да си „лее куршум”, а те самите всъщност са тези, които се страхуват от балона.

Кажи нещо за поговорката „Страх лозе пази”.

Н: Заглавието беше предложено от моята приятелка Мартина Йорданова, на мен ми хареса и реших да го използвам.

Мартина: „Страх лозе пази” носи в себе си както положителна, така и отрицателна нотка. Но във всеки случай не става дума за преборване и осъзнаване на страховете, а по-скоро за отърваване от тях. Поговорката обединява серията по филма на Бинка Желязкова и пърформанса, като задава една относителна насоченост към идеята на изложбата. И в двете темата се върти около страха, веднъж по-абстрактно, веднъж по-буквално.

Оловните „отливки” също са част от изложбата, как ги възприемаш – като обекти, абстрактни скулптури или документални свидетелства?

Н.: Пърформансът беше нематериалната част на изложбата, от който произлязоха оловните фигури. Получиха се интересни случайни форми, които бяха изложени върху постаменти в първата от трите зали. Така започва експозицията с абстрактно случайни фигури и рисунката „Бързам да се присмея на всичко, иначе ще заплача.”

Nestor copy
Снимка Нестор Ковачев

Нестор Ковачев е роден през 1981 във Велико Търново, живее и работи във Виена. Завършил е Академията за изящни изкуства във Виена, а преди това изобразително изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.

Избрани изложби: 2013 г. Български художници във Виена. Съвременни практики в началото на XXI век, Софийскa градска художествена галерия; Жени на сцената, Галерия Хайке Курце, Виена; Панаир за съвременно изкуство, Брюксел; 2012 г. Голият мъж, Лентос Музей, Линц; За ястребите и врабчетата, Галерия Хaйке Курце, Залцбург (самостоятелна изложба); Културен обмен, художници от Виена посещават фестивала на изкуствата в Испарта, Турция; Защо Дюшан? От обекта до музея и назад (125 години), Софийски арсенал-Музей за съвременно изкуство; 2011 г.  Удоволствието да правиш изкуство, Градска художествена галерия, Залцбург (самостоятелна); Моят автопортрет като произведение на изкуството, Галерия Хайке Курце Берлин (самостоятелна).

Нестор Ковачев
12.10.2013