Повече от 300 са експонатите в изложбата „Българска археология – 2025“ в НАИМ, но директорът доц. Христо Попов твърди: „Програмата за планирани проучвания при Министерството на културата отново бе съсипана“
Изкусно изработена цветна стъклена чаша – рог на изобилието (III–IV в.), и златен медальон (II–III в.) от античния обект при село Блъсково, общ. Провадия; плоска римска тегула с врязан надпис, „рекламиращ“ уменията на майстора на „хубави“ керемиди в „село Ро…“ (V–VI в.) от землището на Якоруда; златен аристократичен пръстен с вграден гранат (ХV в.) и сгъваем олтар от калаено-оловна сплав с медальон на евангелист Лука с украса в западно-европейски готически стил (ХV в.) от Трапезица, Велико Търново… Артефактите от традиционната годишна изложба „Българска археология“ в залата за временни експозиции на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН са повече от 300 и представят проучванията на 31 обекта през 2025 г.
Разположени в хронологичен ред и според мястото на тяхното откриване на фона на бели и землисти цветове от изложбеното пространство, експонатите представят доказателства за живота по днешните български земи от неолита до Средновековието. По тях експертите „четат“ историята на императори и обикновени хора, на бойни снаряжения, погребални обреди и всекидневния бит на предците ни. Вдъхновяващо е да видиш за пореден път, че изкусната изработка на предмети с различно предназначение през вековете не е предимство на съвременниците ни, а че всяка цивилизация е търсела съвършенство, оставяйки образци не само на накити, монети и религиозна утвар, а и на строителството и архитектурата.
Защо обаче невидимо недоволство в гилдията хвърли сянка над професионалния празник на археолозите – 14 февруари (в чест на бога на виното Дионис и почитта към св. Константин-Кирил Философ, чието успение се отбелязва на тази дата)? Покрай поздравите и наздравиците дори беглото разглеждане на каталога към изложба подсказва, че много от находките са разкрити не при планирани проучвания, а по време на спасителни разкопки на терени, попадащи в трасетата на бъдещи газопроводи, ж.п. линии и прочее строителни обекти.
За пръв път, откакто зае директорския пост в НАИМ през 2019 г., доц. д-р Христо Попов изразява емоционално настроенията в гилдията в официалния си текст по повод традиционната изложба. В уводните думи към каталога на „Българска археология – 2025“, където обикновено има поздрави за успехите и добри пожелания за бъдещи такива, той пише: „Добре че поне тук можем да се радваме на някаква приемственост и устойчивост в професионалните изяви на специалистите, които са приели за свое кредо борбата за опазване и популяризиране на хилядолетната история на нашите земи. Не така стоят нещата с държавната подкрепа. Честите смени в изпълнителната власт през последните няколко години доведоха до постепенното съсипване на някои от най-важните административни финансови инструменти за подкрепа на археологията в България, вместо да помогнат те да бъдат усъвършенствани и надградени. Индивидуалната държавна подкрепа за няколко избрани обекта не може да скрие факта, че в преобладаващата си част археологическото наследство е неглижирано. Постоянното прехвърляне на отговорност от едни на други „кандидати за слава“, задържащи се за кратко на проветривите столове на властта, не оправдава никого от тях. Думите са много, а действията и резултатите са малко. Няма дълготрайни решения. (…) Големият потърпевш са планираните археологически разкопки в страната. Те просто не се състояха. Това се дължи на тъжния факт, че програмата за планирани археологически проучвания при Министерството на културата бе съсипана за трета поредна година. Причините са много – грешки, недоглеждане, високомерие, арогантност. Какво пък? В нашата професия работим с векове и хилядолетия. Научили сме се да гледаме надалеч във времето. (…) Когато специалистите и професионалистите станат по-важни от политиците (и политиканите), тогава ще можем да кажем, че има надежда за развитието на всяка една професия, включително и нашата“.
Защо един директор на национална културна институция стига дотам да превръща предговор в каталог в поле за гнева на цяла една гилдия? Първо, защото 19-ата поред годишна изложба „Българска археология“ е именно общ форум за всички експерти в тази сфера на науката. Второ, защото думите му са отчаян опит да бъде чут призивът на археолозите към властимащите, че трудът им зависи от годишните сезони и че заради забавеното финансиране вместо да са през юли/август, разкопките са компромисни – през ноември/декември. И трето, защото доц. Попов повтаря това, макар и в по-мек тон, от 2021/2022 г. насам (вкл. пред Портал Култура), но нито едно правителство, нито един министър на културата и на финансите не го чува. Никоя институция, ангажирана с проучването и опазването на културно-историческото ни наследство, не се вслуша в думите му, че „хипербюрокрацията и презастраховането от страна на чиновници в различните министерства“ са проблем; че е правилно проучването на даден обект да се планира не „на парче“, а с продължителен хоризонт, което да дава на екипите спокойствие и усещане, че работата им няма да остане недовършена.
Да се върнем обаче на „Българска археология – 2025“, която заслужава вниманието на публиката. Експозицията, организирана от 20 музея от цялата страна (включително домакина НАИМ), ще бъде отворена за посетители до 7 юни. Можете да се любувате на изящни накити от различни епохи и обекти: златни елементи и полускъпоценни камъчета от огърлица на жена от късния халколит (втора половина на V хил. пр.Хр.) в некропола при село Търнак, общ. Руен; изящни златни обици и брошка-аграфа (I–II в.) от некропола край тополовградското село Капитан Петко войвода; масивен златен пръстен (II в.) от римския град Бонония край днешен Видин; бронзов пръстен с врязана украса (II–III в.) от римското селище край село Вълково, общ. Сандански; накити от сребро с позлата (ХIV в.) от Националния археологически и природен резерват „Калиакра“.
Много и разнообразни са монетите в експозицията: бронзови и сребърни от античния крайдунавски град Рациария, сечени между I и VI в.; сребърни монети на император Веспасиан (69–79 г.) от землището на село Струма, общ. Сандански; златни солиди на император Юстиниан I (542–565 г.) от крепостта Боженишки Урвич; също златни солиди, сечени от името на императорите Юстиниан I (527–565 г.), Юстин I (518–527 г.) и Анастасий I (498–518 г.) от Националния археологически и природен резерват „Калиакра“.
Впечатляващи са оловният печат с надпис „Богородице, помагай на Коцел, архонт на Панония“ (861–874 г.) и фрагментът от плоча с български надпис на гръцки език (първа половина на IХ в.) от Националния историко-археологически резерват „Плиска“. Във витрините откриваме и различни пластики: теракотена фигура (II–I в. пр.Хр.), използвана вероятно при обредни практики в праисторическия солодобивен и градски център Провадия – Солницата; мраморна надгробна плоча със семейни портрети (II в.) от землището на село Струма, общ. Сандански; бронзова зооморфна фибула (закопчалка) с формата на две сърнички и двойка керамични птици (I в.) от надгробна могила край дупнишкото село Блатница; мраморни пластики с изображения на Аполон и Тракийския конник (II–III в.) от античното светилище на връх Аламура край старозагорското село Ракинтица, както и бронзова статуетка на Фортуна с рог на изобилието (II–III в.) и оловни ампули-кутрувии с изображения на св. Димитър и св. Теодора (ХI–ХIII в.) от Калиакра.
Откриваме и причудливи артефакти, използвани във всекидневния живот на предците ни: антропоморфни костени и керамични фигурки (V хил. пр.Хр.) от селищната могила Юнаците; железен нож с красиви костени апликации (IV в.) и дръжка от рог, оформена като глава на крокодил (IV–V в.) от античния кастел Димум край Белене; фибула с формата на конче и фрагмент от бронзов ключ с бюст на Херакъл (II–III в.) от късноантичната Villa rustica край радомирското село Владимир; бронзова камбана (V–VI в.) от ранновизантийското селище край Блъсково, общ. Провадия и др.
Керамични лампи с украса и съдове (I–II в.) от южния некропол на античния град Хераклея Синтика край Петрич са експонирани заедно с красива глинена лампа с пластично оформена дръжка и човешко лице (VI в.) от Голямата императорска резиденция на римския град Улпия Ескус при плевенското село Гиген.
Пред витрината срещам доц. Гергана Кабакчиева, посветила дълги години от научната си кариера на крайдунавската римска колония. „Тази лампа е от времето, когато най-големият и красив град на провинция Долна Мизия – Улпия Ескус, вече е бил разрушен от аварите – разказва археоложката. – Едва три-четири от този тип са открити в днешна България. Имаме и амфора със запазена част от надпис на латински, от който разбираме, че е внос от остров Делос в Егейско море.“
Доц. Кабакчиева посочва бронзова апликация за колан на римски воин, оформена като амфора (IV в.), и стъклен пул – по думите ѝ, по-скоро за игра, а не жетон за гладиаторски турнири в амфитеатъра, тъй като по него няма никакви знаци. „Най-голямото ни откритие тази година обаче е това, че попаднахме на останките на декоративна колонада от императорската резиденция, която разкриваме. Паралелите свързват този комплекс с императорските резиденции в днешна Италия, но в Улпия Ескус тя е построена за Константин Велики, който посещава града, за да открие мост през Дунава на 9 юли 328 г. Това е времето, когато самият император вече е приел християнската религия, а в негова чест е изработен кръстовиден басейн с фонтан и допълнителни басейнчета. И всичко е облицовано с алабастър, скъп цветен материал, докаран от долината на Нил и от Мала Азия. Откриваме и мрамори от Карара, както и от всички егейски гръцки острови. Имаме вече около 4000 фрагмента и сега изработваме възстановка на тази впечатляваща каменна декорация.“
На информационно табло до витрината виждаме въздушна снимка на императорския басейн и алабастровата облицовка.
Погледът на посетителите няма как да подмине фрагментите от обгорели текстилни останки и музикалния инструмент от кост (III хил. пр.Хр.), намерени при проучванията в пещерата Магура, нито изящните сребърни фибули от късноантичния некропол (V–VI в.) при чирпанското село Свобода – изображението им краси плаката на изложбата.
Тази година българските археолози отбелязаха своя празник на 55-и път, а за някои от тях имаше и награди. С грамота и плакет за значим принос към археологическата наука бяха отличени Елена Божинова, проф. д-р Людмил Вагалински, Даниела Агре, д-р Филип Петрунов и Виолина Кирякова. А Голямата награда – огърлие и почетен знак Златен грифон, бе присъдена на проф. Явор Бояджиев. А дали недоволството на гилдията, изразено от доц. д-р Христо Попов, ще бъде чуто и разбрано тази година? Съмнително е, предвид предстоящия служебен и още по-неизвестния следващ редовен кабинет. Докато поредните нови министри се ориентират в обстановката, археологическото лято най-вероятно ще отлети и на следващата годишна изложба проблемът ще е същият.
