Начало Галерия Стъклото вече не е екзотика за България
Галерия

Стъклото вече не е екзотика за България

Мариана Първанова
19.10.2023
2747
Константин Вълчев със своята работа

Разговор с Константин Вълчев, артдиректор на Международното биенале на стъклото 2023, за световните школи и за мястото на България 

Международното биенале на стъклото 2023 без съмнение се очертава като едно от културните събития на годината. В това може да се убеди всеки, посетил поне една от трите сцени, на които се е разположил артфорумът, който ще продължи до 3 декември 2023 г. Мащабът на това четвърто издание е впечатляващ, както и участниците в него и показаните работи.

За биеналето на стъклото разговаряме с артдиректора му доц. Константин Вълчев, който през последните години преподава художествено стъкло в департамент „Изящни изкуства“ на НБУ. Той е завършил през 1987 г. специалност „Художествено стъкло“ при проф. Станислав Либенски в Академията за изящно и приложно изкуство в Прага. През 1989 г. специализира в студио „Розентал“ в Хамбург. През 1990–1993 г. работи като главен дизайнер в база за експериментално развитие по стъкло в завод „СТИНД“ в София. През 1993 г. е гост-преподавател в център Пилчук, Сиатъл. Бил е директор на Българския културен институт в Прага. През последните 15 години живее и работи между Чехия и България, но от миналата година се установява в Прага. Има ангажимент към Чешката академия, помага за обмен на студенти.

Като артдиректор на Международното биенале на стъклото може ли да кажете по какво се различава тазгодишното, четвърто издание от предишните? 

Тази година има повече участници. Принципът на участие в биеналето е, че едни автори кандидатстват, други, които са известни в тази област или, просто казано, са професионалисти, ние ги каним. Затова мотото е „Заедно”, тъй като взимат участие популярни имена и млади автори. Тази година кандидатстваха над 500 артисти от цял свят. Ние сме от малкото, които правим биенале за автори от целия свят. Повечето от биеналетата, дори много по-стари от нас и с традиции, прекъснаха тази практика, поради митнически ограничения и ги правят само за участници от Европа. А ние имаме автори от цял свят.

500 души са заявили участие, а колко автори останаха в крайна сметка?

Международната комисия от 12 души, която се състои от изкуствоведи и художници, занимаващи се със стъкло, отся 220 души, но има още 60 поканени, общо от 48 държави. Бяхме се притеснили къде ще разположим толкова работи, но слава богу, успяхме да ги вместим на три места – в Квадрат 500, унгарска изложба има в галерия „Средец“ на Министерството на културата, а по-голямата част от работите на турските автори са в галерия „УниАрт“ на Нов български университет.

Нашето сдружение „Арт Реал К.Л.М.“, което е с идеална цел, не получава никаква държавна субсидия, единственият ни подпомагащ орган е фондация „Тианадера“ от САЩ, която субсидира много културни изяви. Без нея не бихме могли да осъществим това биенале. Тъй като вече имаме доста голяма колекция, „Тианадера“ ще ни подпомогне да направим Музей на стъклото. Той няма да се намира в София и няма да се нарича музей, а Галерия, представяща колекцията на биеналето.

Какви школи представяте на биеналето? Едната ни е добре позната – чешката.

В първото биенале представихме румънската, с център Букурещ. След това доста време не сме запознавали публиката с конкретна държава. Тази година на фокус е Нидерландия със самостоятелна изложба, тя има и куратор, който е участвал многократно в биеналета. По професия той е архитект, който работи със стъкло от много години. В галерия „Средец“ самостоятелно показваме унгарски автори, от които можем само да се учим. Това е пътуваща изложба само от стъкло, която тръгва от България и ще обиколи цяла Европа. Ангажирани са Министерството на външните работи на Унгария, както и посолството на Унгария. Чехите също правят нещо подобно, така че можем да вземем тази идея и нашето Министерство на културата да прави подобни пътуващи изложби. Може да не са непременно за стъкло, но по този начин ще представят българското изкуство, като обиколят европейските столици. Може да гостуват на българските центрове в тези градове или в други галерии. Това помага за популяризиране на културата.

Близките държави също участват – Турция, Гърция, Румъния, Кипър, Сърбия, Хърватия. Всички работи от Турция дойдоха по линия на турското посолство, което означава, че техните държавни организации ги подпомагат.

Какво можете да кажете за нидерландската школа?

Всъщност това е европейската школа. Можем да говорим за школи като Венецианската и Бохемската, втората в края на XVII век е по-популярна, т.е. венецианското стъкло започва да залязва. Французите имат добри традиции, американците, в последните години също и китайците, Япония, скандинавските страни. По принцип европейското стъкло е водещо. То има своите традиции и се развива.

Ние имаме предимство, което трябва да използваме, имаме суровините – содата и кварцовия пясък. Произвеждаме най-много стъклен амбалаж на глава от населението, намираме се някъде в първата тройка. Но правим малко артстъкло. Затова организираме тези биеналета.

Кои са световноизвестните имена, които участват в биеналето?

Чехите Станислав Либенски и Ярослава Брихтова. Те са съпрузи и творчески тандем, нещо като Жан-Клод и Кристо. Цял живот са работили заедно. Проф. Либенски е мой учител, дълги години съм работил в неговото ателие. Чехите го наричат „бащата на стъклото“, т.е. той е разработил технологията, която на български се казва в буквален превод „затопено стъкло“. Той я е развил в големи, монументални размери. Има скулптури от стъкло, високи 10–15 метра, много сложна технология, която те двамата са успели да осъществят. В биеналето е участвал американецът Марвин Либовски, който е страшно известен, направо класика. Тази година другите прочути имена са италианецът Лучо Бубако, съпрузите Франтишек Янак и Мартина Янакова от Чехия. Има и много млади автори като чеха Милан Краечек, представени са автори от Египет.

Стъклото е много популярно, защото открива четвъртото измерение. Вижда се сърцевината на материала, т.е. има още едно измерение. Така ни учеха в Чехия. Освен това стъклото е универсален материал. С него може да се прави скулптура, графика, живопис, инсталации. Затова много световни класици в изкуството, които главно са се занимавали с живопис или скулптура, са се опитвали да работят с този материал, той ги е привличал. Затова хората, които посещават галериите и се интересуват от изкуство, много се впечатляват от стъклото.

Можем ли да говорим за мода в този вид изкуство?

Преди години се обръщаше повече внимание на плътното, масивно стъкло. Сега все по-популярно става издуханото стъкло. В САЩ, близо до Сиатъл, има школа, която притиска стъклото и го прави във формата на плоча за отпечатък. Стъклото се гравира и така се прави отпечатък върху хартия. Много използван е хелиографът – вкарването на образ вътре в стъклото, някои китайци много го употребяват. Тоест авторите си служат със съвременните технологии, за да имат по-различен изказ.  

Точно такава е работата на Чучен Сонг от Китай – „Вътрешно/Външно“, която прилича на графика. Много ме впечатли творбата на германката Елке Манк, която представлява триптих „Цената на войната“, заради идейния смисъл, вложен в нея.

Елке Манк участваше и в предишни издания и там беше направила история на българските пари. Тук тя третира темата за използването на отровния газ и бомбардировките над София по време на Втората световна война.

От работите на нидерландските автори една прави особено впечатление и с нея се открива изложбата. Това е инсталацията  „’14 –’18. Голямата война“ на Ян Хейн ван Стипхаут. Разкажете повече за вложената в нея идея.

В края на Първата световна война една част от Холандия е била тотално унищожена. Първите цветя, които са поникнали на тази земя, са били маковете. В инсталацията броят на маковете е толкова, колкото е бил броят на загиналите холандци на тази територия по време на войната, и заради това има и телена мрежа. Тук има тема, някаква история.

Към какво ще се стремите в следващото биенале?

Всяко биенале ни дава някакви сигнали какво трябва да развиваме. Отсега започваме работата по следващото, а между двете биеналета правим изложби на нашата колекция, която наброява вече над 1500 произведения. Много от нещата са ни дарени от авторите.

Къде се намират българските автори спрямо останалите. Можем ли да се съизмерваме с тях?

Спрямо природния ресурс, с който разполагаме, твърде малко са хората, които се занимават с това. В България вече няма българска фабрика за стъкло. Има турски, португалски или гръцки фирми. Много от фабриките затвориха. Най-старата, която се намираше в Белослав, Варненско, приключи. А ето, турците направиха от нашата фабрика за промишлено стъкло „Дружба“ в Търговище една от най-големите в света. В момента тя е трета по големина. Турците я наричат „Шишеджам“. Те си направиха и фабрика за сода, тази суровина също я има в България, и така затвориха цикъла. „Шишеджам“ вече почти няма производство в Турция, всичко е изнесено в България и в други европейски държави като Русия, Полша.  

Стъпка по стъпка популяризираме стъклото и се стараем да привлечем повече млади хора. Стъклото вече не е екзотика за България. В Художествената академия в София се преподава стъкло, обучението в Търново е на добро ниво, има и във Варна и в Нов български университет. Радостно е, че има млади хора, които излизат от тази специалност и най-важното – работят в тази област.

Мариана Първанова
19.10.2023