Начало Идеи Гледна точка Сурвакариадата успя
Гледна точка

Сурвакариадата успя

4199

И тази година националните медии отделиха особено внимание на фестивала „Сурва” в Перник. Подчертан интерес показа една от големите национални телевизии, която ежевечерно в края на централните новини в обширни репортажи ни запознаваше с откриването му, на което естествено присъстваше президентът Радев като патрон на Сурвакариадата, след това с протичането, с броя на участниците, с чуждестранните гости, със стълпотворението от хора, дошли специално да се потопят в магията на 29-тото издание на маскарадното дефиле, с вековните традиции на фестивала, с буйното настроение по време на танците, с броя на хората, ангажирани с изработването на маските, с метафизичните идеи, въплътени в страховитите образи, показваха ни зачервените лица на тъпанджиите, защото биенето на тъпан е от първостепенна важност и неизменно съпровожда гоненето на злото и по тази причина е в основа на българщината и на националната ни гордост, която пък от своя страна се изразява най-добре в многообразието на маските, в тяхната многоликост, пъстроцветност и многопластовост. Зашеметяваща палитра от дългокосмести кукери с извити рога, чанове, хлопки, звънци, волски и кози глави, тъпани, огнени клади и факли, шествия, дефилета и конкурси по пернишките площади и улици заразяват и публиката със своята всеотдайна решимост и юнашка неустрашимост да изгонят злото. Националното ни самочувствие се концентрира в този фестивал на веселието, пречистването, просветлението и возвисяването. Злото е така наплашено, така надалеч прогонено, че то няма да посмее да стъпи на нашата територия цяла година. Ще обикаля по чуждите територии и там ще прави зулумите си. Там, в Европа, ще срива икономиките и ще сваля жизнения им стандарт, там ще подстрекава войнолюбците да пращат оръжия на Украйна, там ще подклажда гей браковете и гей парадите, там ще прави демокрацията декоративна и свободата фасадна, там ще подрива семействата и ще подкопава традиционните ценности. А пък ние тук ще бдим и пазим нашите си традиции, кукерите, коледарите, лазарките, нестинарките, богомилите, от които са произлезли катарите, тричането на кучета, от което са произлезли гладиаторските битки, леденото хоро с ракиена подгрявка, еньовските билки, розовото масло, шкембе чорбата, киселото зеле, саламуреното сирене, войната срещу буквите, максимийстърните за Левски и Ботев, народната пиарка за права и свободи, с бяла роза ще закичим стопанката на Господ, ще браним с голи гърди и българския лев. И няма да допуснем Мадарския конник да се възкачи на еврото. Защото конникът пронизва българския лъв. И ако той се изобрази на еврото, това ще е символ, че България е унизена, унищожена и пронизана. Няма да допуснем да даваме помощ на Украйна повече от един генератор. Един генератор правителството вече изпрати и повече не е нужно, защото войнолюбците трябва решително да бъдат спрени! Ако искаме войната по-скоро да свърши, нека да не се намесваме, никакви оръжия, никакви генератори, нека да се примирим, глава да преклоним и мъжествено да заявим, че „Крим е руски, какъв да е!“

Обаче колко маски се измайсториха, колко тъпани биха, колко хорà се извиха, а редовно правителство не сглобиха. Не могат да се разберат. Не могат да разделят баницата. Ами като не могат да се разберат вече за не знам кой път, нещо трябва да се промени, овехтялото да се обнови, системата да се смени. На държавното устройство да се направи преустройство. Да се премахнат партиите. Да станем президентска република или поне полу такава. По-просто и по-народно. Може и съветска, но по-късно – когато има нов референдум от Няма такава държава. Те отговарят за референдумите. Тези кресльовци, дето само получават огромните си заплати и нищо не правят, няма да ги има най-после. И всичко ще си дойде на мястото. Ще се откъснем най-сетне от коварната Европа. Не ѝ щем фалшивата демокрация, която толкова много ни отне, а не ни направи богати. Ще отидем при своите братушки, на които само севернокорейците им останаха приятели. Както беларусите си имат Лукашенко, така ние си имаме Лукойл, затова трябва да си имаме вечна дружба между прогресивните народи, които са прогонили злото. Ние го гоним с кукерски маски, Кремъл с танкове и ракети, а Лукашенко с президентски мандати и вярна служба. Ние също се борим за повече мандати, но това не го правим с биене на тъпана, а с възторжено коленичене пред вдигнатия президентски юмрук и мятане на развалена риба по посока, посочена от него.

Имаше полза от биенето на тъпаните – ето, парламентът се разпусна. По вина на слабата политическата класа, силно президентско правителство ще ни управлява отново. То не е ново, въпреки че има един нов министър. Старият не излезе крачка напред в нужния момент, но в следващото може пак да го наемат, защото нему се полага честта да пререже лентата на обновената бузлуджанска чиния.

Кукерската фиеста изпревари карнавала в Рио по всички показатели. Най-ярко кукерската сила се прояви в немедленото разпускане на парламента. В напрегнато очакване сме юбилейното издание догодина да бъде открито от патрона му с кукерска маска, за да му вдъхне още по-голяма сила.

На Народното събрание му направиха плакат като на Учредителното, значи нещо ново се е учредило, макар засега да остава незабелязано какво е то. Но имаме подозрения.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора