0
1273

Схеми

На 29 септември в Австрия ще се проведат предсрочни парламентарни избори, избори за Националрат. Около шест милиона и четиристотин хиляди души имат право на глас в общо деветте провинции на тази федерална република. Поне съгласно последните данни за броя на гласоподавателите, обявени от австрийската Централна избирателна комисия.

Защо се стигна до тези предсрочни избори за национален парламент в Австрия? Защо стана така, че правителството, оглавявано от Себастиан Курц, не можа да издържи повече от година и половина, при положение че не само заявените амбиции, но и силното начало, решителността, показана през първата година на управлението, както и реформаторските стъпки вещаеха друг ход, друго развитие?

Защото на 17 май 2019 г. „Зюддойче цайтунг“ и „Шпигел“ публикуваха заснет тайно  видеоматериал, от който стана неопровержимо и неотклонимо известно, че Хайнц Кристиан Щрахе и Йохан Гуденус са се срещали на остров Ибиса с племенница на руски олигарх и че по време на тази среща са предлагали на същата (в почти проституиращ стил) себе си, австрийската политика, най-големия всекидневник в страната, както и отвореност за партийно финансиране, което нарушава законите на австрийската република и се подиграва с нейната Сметна палата.

И ако племенницата на руския олигарх Макаров се оказа мнима негова родственица, то господата Щрахе и Гуденус, както е всеизвестно, не са мними австрийски политици. Не, те бяха за около година и половина коалиционните партньори на най-младия министър-председател в Европа, на изумително младия за поста си Себастиан Курц.

Разбира се, че още при съставянето на въпросното правителство сериозните кръгове в Австрийската народна партия възнегодуваха от неестествения съюз с хора, които хронично изпускат по някое и друго изречение в неонацистки стил, поддържат връзки с откровени неонацисти, играещи на ръба на закона като ловки въжеиграчи, и се забавляват с антисемитски подмятания.

Да, но тези сериозни хора в средите на Народната партия се оказаха твърде малко пред лицето на всички онези, които възприеха като своя позата на защитници на нацията от мигрантската вълна и които привидяха в безбрадото лице на Себастиан Курц и неговата склонност за сближаване с Партията на свободата образа на нова Австрия. Още при сключването на коалиционното споразумение критиките към Себастиан Курц, както вътрешни, така и външни, бяха много и основателни. На свое разположение като оправдание той имаше респектиращото доверие, получено от Партията на свободата на същите избори.

Резултатът от скандала, разразил се след публикацията от 17 май, беше светкавичен и решаващ за по-сетнешните съдбини на Австрия. Още на следващия ден вицеканцлерът и лидер на Партията на свободата Хайнц Кристиан Щрахе и неговият близък съратник Йохан Гуденус подадоха оставка от всичките заемани от тях политически постове. Така се стигна до разпадане на управляващата коалиция, назначаване на служебен кабинет от страна на президента Александър ван дер Белен и насрочването на избори на 29 септември тази година.

Аферата разтърси Австрия и нямаше как да бъде иначе. Но как стана така и защо, че разобличителният видеозапис се появи в средата на май 2019 година, а не по-рано? Материалът е заснет през юли 2017 г., няколко месеца преди провеждането на парламентарните избори в Австрия. При положение, че автентичността на заснетото беше призната и доведе до всички описани политически последици, не ни остава друго освен да мислим, че в продължение на почти две години е бил изчакван моментът, в който записът да бъде направен обществено достояние.

Не ви ли напомня това на някои наши, български, коалиционни сюжети? Не като съдържание и като детайли, а като схема.

Най-напред Бойко Борисов намери начин през ноември 2018 г. да се раздели с Валери Симеонов, а в края на юли тази година Валери Симеонов и Красимир Каракачанов (съгласувано с Бойко Борисов) намериха начин да отстранят Волен Сидеров. Приликата между австрийския модел на Курц и този на Борисов се състои в освобождаването от станалите необходими, но заедно с това и дискредитиращи националпопулистки елементи, вредящи на образа на управлението в европейски мащаб. Разликата е там, че в нашия случай парламентарната подкрепа на НФСБ беше осигурена, въпреки персоналното отстъпване на Симеонов от кабинета. Докато в Австрия Партията на свободата в съюз със социалистите гласува вот на недоверие към Себастиан Курц, довел до падането на кабинета, назначаването на служебно правителство и насрочването на предсрочни избори.

Но дали разликата е така съществена, както изглежда на пръв поглед? Защото Курц сега е с развързани ръце, като се има предвид, че всички предизборни прогнози сочат дори още по-голям успех за неговия проект. Казвам проект, тъй като Себастиан Курц дори някак неофициално ребрандира партията в предизборната си кампания, ползвайки се от словосъчетанието Die neue Volkspartei.

Рефренът за обновление ще даде пак резултат в Австрия и Курц е уверен в победата си. Но пак съгласно проучванията бившите партньори от Партията на свободата и социалистите ще вземат по около 20 процента от гласовете. Повечето анализатори са склонни да споделят и изразеното от мен мнение, че Курц успешно се е отървал от тежестите на Партията на свободата, но че алтернативната коалиция със социалистите би върнала него и партията му към състоянието на сложно политическо съобразяване и към статуквото, срещу което мнозинството австрийци въстанаха през 2017 г.

Но нима това не е автентичното демократично състояние? А не като у нас, където всяка мисъл за сътрудничество между двете първи политически сили е немислимо, поради факта, че външнополитическата им ориентация е диаметрално противоположна и изборът между двете представлява за мислещия избирател не избор между два съперничещи си модела на социално-икономическо развитие, между които съществуват мостове, а въпрос на спасяване от опасността свободата на избор да бъде иззета в полза на евразийското единство.

Прочее и Себастиан Курц ще има да решава работи около „Северен поток 2“. Ще трябва да избере в коя схема да се впише. Ако все още му е останало правото на избор.  

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияФестивал на съвременната керамика
Следваща статияОткрито писмо на руски свещеници