Политическата криза в Македония продължава, макар големият митинг на опозицията и мащабният контрамитинг на властта да са вече в миналото. Какво се случва днес в Македония?
Ситуацията в Македония е вече доста по-спокойна. Има палатков лагер пред сградата на правителството. В него има представители както на опозиционния Социалдемократически съюз (СДСМ), така и представили на някои леви младежки крила, които не задължително подкрепят СДСМ. Не може да се каже какво е съотношението между двете. Вероятно партийният апарат на СДСМ е структуроопределящ, но тъкмо тези нови протестиращи граждани ще бъдат основният фактор за развръзката на македонската криза. Въпросът е колко дълго те ще имат желание да останат на палатки и дали, ако бъдат неудовлетворени, ще са готови да ескалират ситуацията. Доста се подценяват именно тези граждански протестиращи, но те за първи път имат значение в македонската политика. И те са разнообразни по етнос и религия – това ми се струва много важно. Макар призракът на етническото разделение да съществува, кризата в Македония на този етап е само политическа.
Има ли шанс премиерът Никола Груевски да подаде оставка и да се сформира преходно правителство? Виждате ли сигнали в тази посока?
Никоя от политическите партии в Македония не планира избори сега, по различни причини. Опозицията, защото смята, че самият изборен процес не е достатъчно честен, но и защото изследванията на общественото мнение показват, че то е зад ВМРО-ДПМНЕ. Изнасянето на скандалните записи с разкрития, т.нар „бомби”, подкопа доверието в правителството, но това е валидно за и доверието в целия политически елит. Партията на Али Ахмети „Демократичен съюз за интеграция” (ДСИ), албанският коалиционен партньор на Груевски, също са загубили доверие сред избирателите си. Ето защо ДСИ по-скоро предпочитат да водят преговори в рамките на правителството, отколкото да вървят на избори. Така че в скоро време не виждам причина да се стигне до избори.
Що се отнася до оставката на премиера Груевски, тя е номер едно сред исканията на опозицията. Но опозицията има и други искания. Те са свързани с работата на прокуратурата, с избирателния закон. Това, което опозицията си представя, е коалиционно правителство по възможност оглавено от фигура, различна от Никола Груевски, макар че приемат, че тази фигура може да е отново от ВМРО-ДПМНЕ. На този етап това изглежда доста трудно, да не кажа невъзможно. Никола Груевски има сравнително висока лична подкрепа и очевидно няма намерение да направи подобен компромис.
В следващите седмици ще има два критични момента: посещението на еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан на втори юни, което да сложи началото на преговори и доведе до някакво споразумение. Ако това споразумение не е удовлетворяващо за част от протестиращите, можем да видим подновяване на протестите. Вторият критичен момент ще е когато ЕК публикува доклада си за напредъка на Македония и трябва да даде поредната препоръка за започване на преговори. Всеки път от години ЕК дава такава препоръка, Гърция налага вето и така нещата продължават. Въпросът е дали този път Комисията ще даде такава препоръка. Ако не се стигне до нея, възможно е това да предизвика голямо недоволство в Македония и да възобнови протеста в най-силната му фаза.
Тоест надеждата е в преговорите „под европейска шапка”, но какви все пак са възможните сценарии пред Македония?
Единият сценарий е да се стигне до коалиционно правителство, в което ВМРО-ДПМНЕ ще има превес. Другият сценарий е модифициране на статуквото с някои административни размествания вътре в правителството, може би с разширяване правата на някои етнически групи и дори с допускане на опозицията до подготвянето на изборните закони. Най-тревожният сценарий е, ако една от силите реши да използва етническата карта.
Възможен ли е сценарият на споразумение между албанците и опозиционния Социалдемократически съюз, тоест без ВМРО-ДПМНЕ?
Зависи за кои албанци става дума. В момента най-голямата албанска партия ДСИ смята за най-естествено да бъде в коалиция с най-голямата партия в Македония – ВМРО-ДПМНЕ. Нейна коалиция с опозиционния СДСМ на този етап може да мине само през избори. Разбира се, ДСИ играе ролята на посредник и тази роля за тях е много изгодна. Ако се стигне до някаква коалиция между двете големи македонски партии, ДСИ ще запази ролята си на арбитър. Няма причина тя да прави някакви резки политически движения. Освен това втората по големина албанска партия ДПА също седи в резерва. И споменът за 2006 г., когато ВМРО-ДПМНЕ управляваше с ДПА, всъщност е предупреждение за Али Ахмети. Затова на този етап той не смята да предава правителството на ВМРО.
А очертава си се на хоризонта съвсем черен сценарий – блокиране на властта, фрагментиране на Македония и нейното разделяне на албанска и македонска част?
Подобен сценарий, разбира се, съществува, ако се стигне до такава патова ситуация, в която всички македонски партии виждат себе си като губещи. Ако всички партии, които участват във властта, виждат себе си като губещи, тогава може да се стигне до етнизиране на кризата. Виждаме, че външни играчи като Русия залагат на това. Дръзката декларация на руския външен министър Лавров за възможното разделение на Македония всъщност казва, че етнизирането на конфликта е следващата стъпка и че то може да доведе до прекрояването на граници. А това е съвсем в стила на руската визия за света.
Има ли някаква намеса отвън в събитията в Македония? На Балканите, а и не само тук, обичат да търсят конспирации. Към тях явно се присъедини и Москва, която съзря в случващото се в Македония опит да се попречи на „Турски поток” и да се разпредели Македония между Албания и България?
Русия смята, че зад всеки ъгъл дебне по една цветна революция. От гледна точка на Москва всеки граждански протест изглежда неавтентичен, с инженерство отвън и се възприема като косвена заплаха за режима в Русия. Затова Русия настоява, че всички страни в периферията, които са достатъчно слаби, за да могат да бъдат обект на руски натиск, трябва да си останат отворени за външно влияние, тоест в никакъв случай да не влизат в орбитата на ЕС и НАТО.
Украинската криза как се съотнася с процесите в Македония? Като модел или контрамодел?
Украйна е тъкмо моделът, върху който се гради цялата теза на руската политика. Взимат се обаче само онези примери, които са удобни за Москва. Ако някой албанец поиска федерализацията на Македония, Русия няма да я подкрепи, макар че подкрепя федерализацията на Украйна. Тук паралелите са други. По адрес на Македония Москва говори за „смяна на правителството с нетрадиционни средства по украински модел”. Но се прокрадва и тезата, че прекрояването на границите е нещо нормално и ще бъде нещо нормално в Европа през XXI в.
Има ли някакви български паралели, които могат да се направят с днешната ситуация в Македония. С февруарските или юнските протести през 2013 покрай оставката на Борисов и правителството на Орешарски?
Има известни прилики с нашите скандали с бръмбари и изтекли записи – тази история със записите върви в Македония също отдавна. Има паралели и по отношение на медийната среда, но в Македония тя е много партизирана. Информацията и дезинформацията в Македония са на принципа на една партийна групировка срещу друга. Поляризацията в обществото е много силна. В този смисъл всичко това може да бъде сравнено с 2013 г. в България. Но веднага трябва да кажа, че протестите срещу Орешарски бяха много по-интензивни, отколкото онова, което видях преди дни в Македония. От друга страна, опозиционната партия, която предвожда тези протести и ги организира, не успява да дойде на власт чрез избори от дълги години насам. Което не е случаят на Борисов, който освен това не предвождаше протестите и ГЕРБ не беше основният носител на тази гражданска енергия. И третото, може би най-важното, е, че изявилата се в кризата гражданска енергия е решаваща за това, което ще се случи в следващите месеци.
И накрая, какви са обществените нагласи в Македония? Към какво са обърнали поглед хората там, какво ги вълнува и тревожи – славното „антично минало”, националният проект на македонизма, или несигурното бъдеще?
Хората на Балканите се тревожат от едни и същи неща. Те не се тревожат толкова от историята, нито от голямата политика, а се тревожат от това, че животът им не е много щастлив, че децата им напускат държавите, че перифериите на тези държави са буквално изпразнени от хора. В Македония голямата част от населението на практика живее в два-три по-големи града и останалата част пустее. Това въздейства много силно на представите на хората и техните очаквания за бъдещето. Много се говори за здравеопазване, социални мерки и пр. – това са проблемите на едно застаряващо общество. Единствената енергия може да се усети в албанската общност, която демографски изглежда по съвсем различен начин.
От друга страна, не мога да кажа, че Македония е по-зле от другите страни в Западните Балкани. Икономическите показатели на Македония са дори малко по-добри. Икономически ръст има и според статистиката той е малко повече от 3%. Икономисти го обясняват с бума на свободните икономически зони, където има много привилегировани условия за инвеститорите. Особеното на тези икономически зони обаче е, че те не носят постъпления в държавния бюджет. Така че очакванията на хората в никакъв случай не са оптимистични. Не мога да кажа и че по някакъв радикален начин тяхното доверие в институциите се различава от доверието в институциите на хората от съседните държави.
Весела Чернева е политолог, магистър по политически науки от Университета в Бон, Германия. Тя е директор на програма „Европа и съседи” в Европейския съвет за външна политика. От февруари 2010 до март 2013 г. e говорител на Министерството на външните работи. Преди това е директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика (ecfr.eu) от 2008 г. и програмен директор в ЦЛС от 2003 г. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато (www.balkan-commission.org); наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България” от неговото създаване през април 2005.
