Много смешки могат да се прочетат във фейсбук, но има и неща, които да те натъжат. И дори да те отчаят. В Деня на будителите попаднах на снимка, която мигом споделих – страница от вестника на Университета по библиотекознание, който е подновеното издание на вестник „За буквите“, започнал да излиза по времето на Людмила Живкова. На последната страница на луксозното издание под рубриката „Будителите са с нас” с едър старобългарски шрифт са изписани над 100 имена на съвременните будители. В селекцията са включени Людмила Живкова, Ирина Бокова, Петьо Блъсков, Валерия Велева, Тошо Тошев…, разбира се и ректорът на университета Стоян Денчев, както и голяма част от преподавателите.
За съжаление в списъка четем и имената на истински будители и истински достойни хора като дядо Добри, отец Иван, Радой Ралин, Стефан Цанев, Михаил Неделчев. Когато имената на достойните се смесят с недостойните се опозорява самата идея. Добре разбирам целта на съставителите на този списък – покрай имената на достойните да се впишат и другите, които в конкретния списък са мнозинство. Това се правеше често по времето на комунизма – награждаваха се и истински заслужили хора, та покрай тях да се легитимират имената на партийните глашатаи. Както се казва – нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено. Старата песен на нов глас. И то точно в Деня на будителите. И то точно във време, когато имаме нужда от истински будители. „Тъжен“ е най-меката дума за този списък.
Тъжна е картината на днешна България и още по-тъжното е, че голяма част от виновниците са в този списък. Ето на каква статистика попаднах: „За последните 15 години в България са закрити 923 училища. Детските градини за последните 15 години са намалели от 3 249 на 1 991, което е спад с 40%. Българските учители са най-бедни в Европа. Средното европейско възнаграждение на учителите е около осем пъти по-голямо от българското. България е първа по неграмотност в ЕС. По официални данни 41% от лицата до 16 години са неграмотни. По данни на Центъра за демографска политика през последните 20 години между 350 000-400 000 български граждани и голям брой чужденци са придобили фалшиви дипломи за образование и фалшиви документи за квалификация. В момента България отделя за образование 2,9% на сто от БВП. През военната 1942 г. парите са били 10% от БВП.“
И колко по-голяма беше радостта ми от номинациите на слушателите на програма „Христо Ботев” на БНР за Будител на годината! Осемчленното жури присъди голямата награда на проф. Минко Балкански. Достоен и безспорен избор. Едва 17-годишен Минко Балкански напуска България, когато тук се установява комунистически режим, животът му е изпълнен с премеждия и изпитания, той ги преодолява с воля и ум, не престава да носи в сърцето си любовта към България, връща се тук след четири десетилетия, за да сподели със сънародниците си онова, което е придобил във Франция.
Номинацията на професор Минко Балкански е ценна по две причини. Първо, защото с щедрата си дарителска и просветителска дейност той е безспорен будител. И второ защото личността му се откроява ярко на фона на днешното време на егоизъм, нихилизъм и фалш. Значи съществуват истински хора, родолюбци и човеколюбци, хора, надскочили местното тесногръдие и станали граждани на света. Те стават за нас пример за родолюбие, което не може да се измерва с нашите трафаретни мащаби и шаблони. Професор Минко Балкански като че ли е дошъл при нас от Възраждането – светли и чисти са думите и делата му. Наистина светла личност. Наистина съвременен будител.
Съвременното будителство е различно от това на будителите от възрожденската епоха, с които сме свикнали да отъждествяваме понятието будителство. Техните характери, ценности, идеи, постъпки са изиграли огромна роля за събуждането и въздигането на нашия род. Но колкото и да са били напредничави, трудно бихме могли да си ги представим в днешния ден. Това се отнася за всички исторически личности – ние не бихме могли да отгатнем каква би била съдбата на Левски и Ботев, ако бяха доживели Освобождението.
И историческите личности, и обикновените хора – всеки се вписва във времето, в което живее. Все ни се струва, че днешното време не е време на будители. Но ето – будители може да има, и то истински – не номинирани по угодничество, пропагандно и политикански.
Щеше да е печално за България, ако Минко Балкански не беше получил тази награда. Щеше да е доказателство, че наистина няма надежда за нас, ако не бяхме забелязали и отличили неговата светла личност. Щеше да ни убеди за последно, че наистина заслужаваме онзи тюрлюгювечен списък, ако не бяхме откроили и оценили истински достойния.
В интервю за „Панорама“ проф. Минко Балкански каза: „Животът е да бъдеш полезен на другите. Животът е най-ценното нещо. Когато е благороден, когато даваш, когато даряваш“. Ясни, прости думи, които придобиват сила, защото са претворени в дела. Същото прочетох в проповед на митрополит Антоний Сурожки по притчата за богаташа и бедния Лазар – след смъртта си богаташът имал тежка участ не защото бил богат, „не просто заради всичко, което получил през хубавия си живот, а заради нещо толкова жалко: защото всичко хубаво, което имал, той алчно пазел и не споделял с никого“.
И ето Минко Балкански ни показва на дело какво означава да споделяш, да даряваш, да бъдеш будител. И най-важното – показани, че това е възможно и днес.
