Апартаментът се намираше на шестия етаж в новопостроения блок. Нямаше балкони, само на кухненската врата имаше малък балкон, колкото да се каже, че апартаментът има балкон, наистина с красив кован парапет, но дълбок само една стъпка. Явно архитектът беше карал стажа си в Барселона. Ставаше единствено за това да отвориш кухненската врата, да се облегнеш на парапета и да изпушиш една цигара. Мариана така и правеше, когато сутрин мама и тате отиваха на работа, а Явор на училище. Мариана беше втора смяна.
Когато взеха котето, всички много му се радваха, и майката, и таткото, и десетгодишният Явор, и четиринайсетгодишната Мариана, която тази година отиде да учи в скъпия лицей. Събираха се край котето вечер, след напрегнатия ден, като край весело пламъче. Най-добрата приятелка на майката беше психотерапевтка, която каза, че за децата в семейството е полезно да има домашен любимец. Котето растеше и дивееше, но за беда не се научи да ходи в котешката тоалетна в банята. То, кой знае защо, обичаше да върши тази работа в коридора върху обувките на Мариана.
Един ден кифлата Надя от нейния клас изведнъж я попита:
– Абе ти на какво миришеш?
Дойде лятото, дойде ваканцията и семейството замина на море. Чак когато спряха с колата да хапнат на „Хепито” преди Пловдив, Мариана се сети, че беше изнесла сутринта котето на балкона и беше затворила вратата. Бяха му сипали достатъчно храна и вода в кухнята за цялата седмица, но за да го накаже, че отново й беше напикало любимите еспадрили с цветчетата, Мариана го изнесе на балкона сутринта, преди да тръгнат, затвори балконската врата и го забрави там.
Мариана реши да не казва, защото ако беше казала, трябваше да се върнат и щяха да пропуснат плажа следобед. А тя толкова искаше да почернее, да стане какаова. Реши, че за една седмица на котето нищо няма да му стане.
Сутрин слънцето пече право в балкончето. В единия ъгъл има забравена саксия с изсъхнал кактус. Котето разглежда с интерес света долу, надвесва се през железните пръчки на парапета. Понякога край него прехвърчат със силно жужене златни бръмбари. То посяга да ги хване. Сетне започва да дъвче кактуса.
