Или защо „Кръгът” ще е от важните книги за времето, в което живеем.
Публиката отново изрева. „Искаме го сега!”, изкрещя някой.
Бейли продължи.
– Вместо да търсите в мрежата, само за да попаднете на някое монтирано клипче с лошо качество, сега отивате във „ВижПромени” и написвате Мианмар. Или написвате името на гаджето си от гимназията. Със сигурност някой е монтирал камера наблизо, нали? Защо любопитството ви към света да не бъде възнаградено? Искате да видите Фиджи, но не можете да отидете? „ВижПромени”. Искате да проверите как е детето ви в училище? „ВижПромени”. Това е окончателната прозрачност. Без филтър. Виждайте всичко. Винаги.
„Кръгът” на Дейв Егерс (The Circle, Dave Eggers) е книга, за която няма да прочетете ревюта, прехласващи се по изящния й език или превъзнасящи невероятните сюжетни линии и обрати. Но това е книга, която трябва да се прочете и осмисли. И всеки да си даде сметка докъде може да стигне в свързаността си с другите. Всичко, което прочетете в „Кръгът”, прилича на опростено обожествяване на интернет. На моменти може дори да се запитате дали авторът всъщност не подкрепя подобна безгранична прозрачност. До момента, в който не се поставя въпросът за прекрачването на граници, от които няма връщане назад – прекратяването на човешки живот. Спорно е дали човечеството ще позволи технологиите да влязат толкова навътре в личния му живот. Притеснителното е, когато хората доброволно стават обект на непрекъснато наблюдение, за да се чувстват свързани и харесвани. Защото колкото по-свързани ставаме, толкова по-отчуждени един от друг живеем.
„Кръгът” е всъщност името на компания – една от най-големите и влиятелни интернет компании в света. Тя дава на хората това, което искат: слива достъпа им до техните профили, електронни пощи, сайтове за плащане в една обща идентичност и една парола. Това е компанията на общуването и свързаността. В нея работят десетки хиляди изключително интелигентни и иновативни млади хора, които разработват хитови онлайн продукти. Компанията разполага с огромен комплекс от модернистични стъклени сгради, игрища за скуош, басейни с олимпийски басейни, сцени за концерти, кино салони, кафенета, ресторанти, медицински център и дори стаи за пренощуване. Които трябва да се запазват предварително, защото напливът от служители, които предпочитат да останат в комплекса, вместо да се приберат у дома, се оказва огромен.
Когато Мей Холанд започва работа в „Кръга”, тя просто не може да повярва на късмета си. Изведнъж се оказва част от всичко, за което нейните връстници си мечтаят. Да бъде сред създателите на най-новите интернет продукти и платформи, да оценява и изпробва марки, които тепърва ще бъдат пускани на пазара, да бъде част от силно сплотена и вдъхновяваща общност. А и какво по-готино от това собствените ти работодатели да ти казват, че е буквално задължително да присъстваш на организираните от компанията седмични партита с най-нашумелите изпълнители и артисти?
Промените в живота й нахлуват толкова бързо, че поставянето на трети и четвърти монитор с различни програми за общуване на бюрото й, почти не й прави впечатление. Толкова е важно да отговори на очакванията, да има средно 100 от 100 точки в рейтинга, с който е оценена работата й, да харесва статуси, да качва снимки, да поства обратна връзка, да отговаря на коментари, да следи профила си за компанията и този за останалия свят, да стане сред първите 2 000 души по популярност в „Кръга”. Все пак какво по-голямо доказателство може да има за това, че си ценен и харесван, от стотици хиляди усмивки и позитивни коментари, пратени по интернет? За нея изказванията на бившето й гадже Мърсър, че всичко това е прекалено и няма нищо общо с реалния живот, са просто смешни. За нея и хилядите й колеги хора като Мърсър са тъжни, самотни и живеят без да познават безкрайните възможности на „Кръга”. Общуването и прозрачността не трябва да имат граници, смятат създателите на компанията.
– Приятели, намираме се в зората на второто Просвещение. И не говоря за името на нова сграда в комплекса. Говоря за ера, в която не позволяваме по-голямата част от човешката мисъл, дейности, постижения и опит да изтекат като вода от пробита кофа. Вече сме направили това веднъж. Казва се Средновековие, тъмните векове. Ако не са били монасите, всичко, което светът е научил, е щяло да бъде загубено. Е, сега живеем в подобно време, защото губим огромна част от това, което правим, виждаме и научаваме. Но няма нужда това да е така. Не и с тези камери, не и с мисията на „Кръга”.
Той се обърна отново към екрана и прочете написаното, подканвайки публиката да го запомни:
ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА, ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ.
Монтирането на камери на всякакви места по света е само първата крачка от затварянето на кръга. Съвсем скоро всички политици, желаещи да докажат своята откритост и честност, започват да носят около врата си олекотени миникамери, които излъчват в реално време всичко, което те виждат, чуват и правят. Край на скритите срещи, край на неясните уговорки. Натискът върху политиците, които не са избрали прозрачността, става огромен. Какво биха могли да крият от собствените си избиратели?
„Кръгът” иска и може да види, чуе и покаже всичко. Може да постави усъвършенствани чипове в децата, за да предотврати отвличанията. Може да дигитализира всички снимки и цялата информация от момента, в който човечеството е започнало да записва и съхранява. Не е ли хубаво всеки да може да проследи историята на семейството си до самото начало, без значение колко болезнено би могло да се окаже? Може да създаде сканиране и разпознаване на лица, при което всеки бивш затворник или човек с досие да бъде моментално разпознат от камерите в кварталите. Може дори да създаде и наложи платформа за задължително онлайн гласуване, защото какво по-хубаво от задължителната демокрация?
Съвсем естествено Мей става лицето на тази всеобхватна прозрачност със своето колие с камера и постоянно излъчване на живота в „Кръга”. Тя живее, диша и съществува заради своите милиони зрители.
Бейли се обърна към публиката.
– Това не е ли един много интересен начин да го кажеш, приятели? „Личният живот е кражба”.
Думите се появиха на екрана зад него, с големи бели букви:
ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ Е КРАЖБА.
Мей се обърна, за да види трите изречения заедно. Усмихна се през сълзите си, когато ги видя. Наистина ли тя самата ги беше измислила?
ТАЙНИТЕ СА ЛЪЖИ
СПОДЕЛЯНЕТО Е ГРИЖА
ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ Е КРАЖБА
Или както казва Иван Кръстев в текста си „Кръгът”[1], публикуван в „Капитал”: Предизвикателството „Кръгът” е, че романът ни плаши не с история, в която побеждават лошите, а с история, в която побеждават добрите, красивите и талантливите – хората с идеали и въображение.
[1] Иван Кръстев. „Кръгът”. Вестник „Капитал”, специален брой „Новите 20”, 8 ноември 2013 г. http://www.capital.bg/specialni_izdaniia/novi_20/2013/11/08/2177405_krugut/