0
1032

Съдбата като покер

„Комарджията“

„Комарджията“ не е филм за игралните зали в духа на ТВ сериала „Лас Вегас“ или „21“ (2008, реж. Робърт Лукетич) и не би трябвало да очаквате забавление. Все пак става дума за Пол Шрейдър, а суровата лична драма с елементи на трилър е жанрът, който най-много му допада. Мрачната, провокираща тревожност атмосфера е сред запазените му марки и тази хроника за разкаяние и изкупление не прави изключение.

Бившият военен следовател в Ирак Уилям Тел е прекарал близо десет години в затвора, заради участие в американските издевателства в затвора Абу Граиб. След като е възстановил отчасти душевното си равновесие и се е научил да брои карти, той започва да имитира неангажирано съществуване, пътувайки от казино на казино, използвайки умението си в игри на блекджек и покер, печелейки малки суми, за да не привлича излишно внимание. Един ден при него идва младежът Кърк и го моли за помощ, за да отмъсти на военния, отговорен за самоубийството на баща му. Набелязаната жертва е Джон Гордо, командващ офицер и на Уилям, негов обучител в тактиката на разпита и садист, който се е изплъзнал от отговорност, докато подчинените, му са били осъдени…

С две думи – чиста проба Пол Шрейдър (режисьор на филми като „Американско жиголо“ (1980), „Безсъние“ (1992), „Мъчение“ (1997); сценарист на „Шофьор на такси“ (1976), „Разяреният бик“ (1980), „Последното изкушение на Христос“ (1988)), специалист по съсипаните хора, страдащи от угризения заради своето минало, залутани в търсенето на възмездие. Киното на Шрейдър изследва една завладяваща за наблюдение човечност, притисната от обстоятелствата на живота в наситена с трагизъм ситуация. Новият му опус блести с особен блясък и като въплъщение на една Америка, преследвана от своите „бесове“, между жаждата за световна хегемония и стръвта към печалба на всяка цена.

„Комарджията“

„Комарджията“ е портрет на човек на ръба на бездната, който търси убежище в рутината на всекидневието и желязната дисциплина, за да не попадне в плен на демоните, населяващи спомените му. Копродуциран от Мартин Скорсезе, филмът целенасочено се отъждествява с поведението на своя герой, играейки с монотонността на повтарящия се декор от казина, мотелски стаи и среднощни пътища. И само образите на младия Кърк и на мениджърката на покер играчи Ла Линда, с която Уилям постепенно установява истинска приятелска връзка,  изваждат фабулата от самоналожената летаргия.

Особеността на режисурата на Шрейдър се състои в заобикалянето на клопката на ефикасността, на бясното темпо, стилистичните ефекти и технологичното изхвърляне, характерни за съвременното филмопроизводство. Той отделя време, за да разгърне всяка сцена, да улови духа ѝ, да позволи на всеки залог да бъде почувстван, което прави особено осезаеми вътрешните терзания. Открояват се елегантността при заснемането, умението да се изгражда декорът и приглушената атмосфера „при закрити врати“, в която четиримата персонажи са решаващият фактор за придвижването на действието. Плавността на водене на разказа грабва вниманието и придава на „Комарджията“ изискан ретро чар, като пътуване извън времето.

В редките екстериорни кадри камерата наблюдава персонажите отвисоко, лишавайки ги от небе, пространство за дишане и опрощение. Паралелно с режисурата, новият филм на Пол Шрейдър грабва с прецизния сценарий и ювелирната актьорска интерпретация. Премерен в жестовете, думите и приходите си, Уилям запазва анонимност и пътува по пътя си, без да оставя следа, носейки в себе си целият мрак на света, цялата лудост и човешка жестокост. Методичен, отчужден, без да е антипатичен, той е като черно слънце, застинало в празнота. Харизматичен, доколкото е възможно, с безпристрастен поглед, комарджията взема Кърк под крилото си, за да го принуди чрез симулация на мъчение да изостави идеята за отмъщение и да се върне в правия път, като му предлага достатъчно пари, за да изплати дълговете си. Уилям знае, че самият той никога няма да бъде спасен, да му бъде простено и ще носи кръста си до гроба, но все още търси форма на изкупление, опитвайки се на всяка цена да спаси Кърк… За да пресъздаде този образ на стаено отчаяние и мълчаливо страдание, режисьорът се доверява на Оскар Айзък, който ни покорява с превъплъщението си като непроницаем самотник, разкриващ играта си едва в самия край, неочаквано и безпощадно…

„Комарджията“

При сюжет, който съвместява цивилната стерилност на живота в Америка с ретроспекции от кошмарната обстановка на иракския затвор, и с режисура, която умело наслагва впечатлението за стаена заплаха, Пол Шрейдър се справя съвършено със създаването на  усещане за насилие, без фактическото му присъствие в кадъра. Смущаващ, едновременно мрачен и брилянтен, „Комарджията“ няма да привлече многобройни почитатели, но затвърждава мястото на Шрейдър в галерията на именитите американски режисьори.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияБлизка среща с трол
Следваща статия9 септември като тебеширен кръг