Традицията да се филмира откриването на Народното събрание (1903–1946)

На 2 ноември 1903 г. англичанинът Чарлс Райдър Нобъл (Charles Rider Noble, 1854–1914) заснема репортажа „Откриването на Българското народно събрание от княз Фердинанд Български, в София на 15-и ноември 1903 [по Григорианския календар]“ [виж в Портал Култура статията „Първият заснет в София филм. „Откриването на Българското народно събрание от княз Фердинанд Български, в София на 2 ноември 1903“. Инициативата му скоро намира последователи сред българските кинооператори и благодарение на тях с течение на времето прераства в „парламентарно-целулоидна“ традиция, продължаваща до наши дни…

1910: По желанието на царя

На 17.Х.1910 г. софийският в. „Реч“ публикува съобщението „Царя в кинематограф“, гласящо: „По желанието на царя вчера при откриването на Народното Събрание [15 октомври] е бил поставен киниматографически апарат, за да бъде снета целата церемония и разпратена из целия свят, за да се види как царя на българите открива своя парламент“. На другия ден същото издание информира посредством няколко реда, озаглавени „Двореца и кинематографа“, че „днес за обедното представление в Модерния театр, от двореца са ангажирани две ложи. Говори се, че царя изказал желание да види макар на кинематографа Португалската революция“. Възможно ли е покрай „Португалската революция“ (държавен преврат, извършен на 5.X.1910 и довел до замяната на монархията с република) на цар Фердинанд I да е бил показан и репортаж, отразил „откриването на Народното Събрание“? Приготвен за прожекция 48 часа след заснемането му! Подир двадесет дни текстът „Царя в кинематограф“ бива препечатана от в. „Русенско ехо“, но по всяка вероятност и софиянци, и русенци са си останали само с очакванията, разминали са се с „удоволствието“ да видят „как царя на българите открива своя парламент“.

Всъщност на 15.Х.1910 (петък) „с подобающа тържественност“ бива открита „третата редовна“ (зимната) сесия на ХІV обикновено народно събрание (ОНС), след като през лятото (на 11 юни) се провеждат „вторите допълнителни избори“, с които се попълват шест, освободени по различни причини, мандата. Още същия ден (15 октомври) за председател е избран д-р Петър Ораховац, който замества на поста Христо Славейков. Иначе ХІV ОНС е „отворено“ на 15.VІ.1908 и „затворено“ на 15.ІІ.1911 г. Неговите депутати приемат Закона за изменение на конституцията, с който се узаконява царската титла на българския монарх и се създават няколко нови министерства – на търговията, промишлеността и труда; на земеделието и държавните имоти; на обществените сгради, пътищата и благоустройството и на железниците, пощите и телеграфите.

Инициативата за филмирането на събитието ще да е била на управата на софийския „Модерен театър“ – първото стационарно кино в България, разтворило врати в края на 1908 г. и много скоро превърнало се в стабилно филмопроизводствено предприятие. По силите на което е било и заснемането на репортажа, и обработването (лабораторно и монтажно) на филмовия материал в рамките на два дни. Защо тогава той не е бил включен в програмата на „Модерен театър“? А може и да е бил, но не като самостоятелно заглавие, а като част от кинопрегледа „Модерен вестник“ (побългареното заглавие на френския „Патé журнал“), който по това време вече редовно (всекидневно) присъства в репертоара на киното.

Предположението се потвърждава от факта, че именно „фотографът“ на „Модерен театър“ успява да материализира идеята през следващата 1911 г., оказала се година на две народни събрания (велико и обикновено), на усилена законодателна дейност – промени в конституцията, утвърждаващи царската титла и разширяващи правомощията на монарха; чувствителното намаляване на данъците; въвеждането на забраната за създаване на извънредни съдилища; легализирането на някои застраховки и дори на неделната почивка; на технологични новости – сформирането на аеропланно отделение, провеждането на рекламно автомобилно турне… Но най-вече година на очаквания, свързани с началото на въоръжения сблъсък с Турция – тъкмо в нейния край биват извършени т.нар. Магарешки атентати, породили Щипското клане и ответните му демонстрации в София (все поводи, довели до избухването на Балканската война).

1911: Откриването на V ВНС във Велико Търново

Повечето от „казусите“ биват решени по време на V Велко народно събрание (ВНС), просъществувало точно един месец – от 9 юни 1911 (четвъртък) до 9 юли 1911 г. Изборите за него се провеждат на 5 юни. На 7-и резултатите от тях са обявени – победата печелят Народната и Прогресивно-либералната партии, чието е и тогавашното правителство с министър-председател Иван Евстратиев Гешов.

Дни преди откриването към Търново се отправят тренове, „натъпкани с гости“ (само народните представители са 414 на брой). В старопрестолния град цари небивало оживление, хотелите са препълнени, кметството и гражданството „развиват голяма деятелност“ за настаняването на пристигащите. Ситуацията принуждава местните общинари да вземат нестандартни решения – за „нощна квартира“ на присъстващите дипломати е определен тунелът до моста над река Янтра при Света гора, който дава подслон на специални железопътни вагони, в които корпусът отмаря на хлад.

Самото „отваряне“ е повече от тържествено. За да няма фалове, маршалът на двореца полк. Драганов изготвя по заповед на Негово Величество (НВ) програма: „В 9 ¾ часа сутринта залп от 21 топовни гърмежа обявява потеглянето на НВ от Царската резиденция. В 10 часа НВ пристига в НС при следния церемониал: Отряд от жандармеристи на коне. Две роти от полка на царската гвардия. Каляските на Двора. НВ с автомобил. До дясната врата на автомобила на НВ е командирът на търновския гарнизон на кон. До лявата врата е началникът на царската гвардия на кон. Две роти от полка на Царската гвардия. Търновският гарнизон с знамена и музика правят шпалир от Царската резиденция до входа на НС. Официалните лица очакват НВ на входа на НС. Съветът на министрите посреща НВ на входа на НС… След церемонията НВ се връща в Царската резиденция при същия церемониал, както на идване. На излизане НВ е приветстван от втори залп от 21 топовни изстрела. Оркестрите свирят националния химн“.

Тази протоколна програма неочаквано се превръща в сценарий за филм. Такъв не само бива заснет на 9 юни 1911 г., но съществува и днес. Оказва се, че лентата (с дължина 157 м и времетраене 5 мин.) е най-ранната продукция на „Модерен театър“, оцеляла до наши дни. Поради това тя се съхранява като реликва в Българската национална филмотека (БНФ), но може да се види и в YouTube.

Знае се и заглавието на филма – „Откриване на Великото народно събрание във Велико Търново на 9.VІ.1911“. Но не от неговите титулни надписи (каквито той не притежава, затова пък има два междукадрови такива), а от появилите се от 14 до 18 юни 1911 г. в софийските вестници „Вечерна поща“, „Воля“ и „Реч“ рекламни обявления, указващи заглавията на филмите (обикновено 5–6 на брой), включени в програмата на „Модерен театър“ за съответния ден. Тъкмо тази иначе скромна информация свидетелства, че репортажът е „собствена снимка“. Което ще рече, че е на „Модерен театър“, заснет от негов кинооператор, вероятно изпроводен за целта в Търново. По това време прожекционист в киното, но същевременно и оператор снимач на филмопроизводствения център „Модерен театър“ е Хуго. За съжаление, само с това име (навярно личното, собственото) остава в историята на родното кино този „немец от Будапеща“ или „италианец“, заснел и обработил първите български хроникално-документални филми!

Като всяка „българска работа“ и педантичната програма на полк. Драганов търпи изменения – още в самото начало церемониалът закъснява с половин час. Залповете, известяващи тръгването на Фердинанд, долитат откъм хълма Света гора чак в 10.15. Сетне царският кортеж прекосява централната част на града. Макар че там се е стекло „всичко живо“, нещата са под контрол – улиците са опасани от кордона на „тукашната войска“, зад който наднича народът. Балконите на къщите (окичени с националния трибагреник) също преливат от хора, през прозорците са се надвесили стотици любопитни търновци. Цялата тази празнична суматоха присъства в първата част на оцелелия до наши дни филм. При това е възпроизведена великолепно – навярно защото самата амфитеатрална структура на града е „фотогенична“ и предполага необичайни ракурси…

Действието на втората част се развива пред „парламента“ – местното читалище „Надежда“, приютило през годините три ВНС – ІІІ (1886), ІV (1893) и V (във връзка с провеждането на което върху фасадата му бива изписан девизът „Съединението прави силата“). Сградата е особено близка до сърцето на Фердинанд І – тъкмо там през 1887 г. той полага клетва пред Търновската конституция и става княз на България. И тук операторът на „Модерен театър“ си свършва работата професионално, запечатвайки за потомците пристигането (в 10.30 ч.) първо на дворцовата свита (Добрович, Чапрашиков и Драганов), а малко след това и на царската каляска (предвиденият в програмата автомобил изобщо не се мярва във филма), в която са цар Фердинанд, царица Елеонора и княз (принц) Кирил (седнал срещу двамата). Монархът е в униформа на пехотен генерал, втората му съпруга е обгърната в бяло наметало с дълъг шлейф, „обшит със скъпоценни камъни и маргарити“ (според в. „Дневник“), в ръцете си държи бяло чадърче (денят е слънчев), а на главата си носи диадема („отрупана с едри бисери“), от която се спуща бял воал. Кирил (тогава 15-годишен) е с военна пелерина и фуражка на главата…

Пред входа на читалището царската двойка е посрещната от министрите („наредени по старшинство“), които са „в гала облекло с фрак, цилиндри и с ордени“. Фердинанд се ръкува най-напред с министър-председателя Гешов, сетне с останалите членове на кабинета („по ред“), а накрая всички вкупом влизат в пленарната зала…

„Откриване на Великото народно събрание във Велико Търново на 9.VІ.1911“ показва още пристигането на депутатите (едни идват с файтони, други пеша), на чуждестранните представители (посланици) и военните аташета (в традиционните си пищни униформи), на висшите български духовници (сред които е и търновският митрополит Антим, който извършва молебена, водосвета и клетвополагането).

Макар и кратка, третата част на филма започва с междукадров надпис – „Излизане от Събранието“, който напълно отговаря на съдържанието на картината…

Последната (четвъртата) част пренася зрителя на Марино поле (местността е известна още и като Марно поле), където дефилират частите на търновския гарнизон – така, както е било и на 2 август 1887, и на същата дата през 1907, когато пък бива тържествено чествана 20-годишнината от Фердинандовото възшествие на престола. Освен местната пехота и артилерия във военния парад през 1911 участва още „ескадрона на Н. В. Царя“. Запазените кинокадри не показват „августейшите“ гости, но от тогавашната преса се знае, че на Марино поле присъстват Кобургът (дошъл пеша до мястото), царицата и княз Кирил (пристигнали с файтон). Последният приема парада „при дефилирането по дружини“. „Царът изказа голямото си възхищение от търновския гарнизон – съобщава „Дневник“ – и е заповядал на бригадния командир полковник Кирков да увеличи порциите на войниците и да им раздаде за негова сметка сладки. Полковник Кирков съобщи царското желание на войниците, които го посрещнаха с громко „ура“ и ръкопляскане“.

Това е филмът, друго няма… Всъщност има, но то се случва същия ден в пленарната зала. Там Фердинанд влиза под ръка с Елеонора, заема мястото си (под аплодисментите на мнозинството) и се готви да прочете тронното слово. Тогава от мястото си скача земеделецът Александър Стамболийски, който оспорва правото на монарха да открива велико народно събрание… Избухва скандал! На един от дружбашите дори му прилошава. Сетне депутатите утихват. А сред тях са личности като либералите Васил Радославов и Марко Балабанов (който като най-възрастен води заседанието до определянето на нов председател), демократа Александър Малинов, радикалдемократите Тодор Влайков и Найчо Цанов, народняка и банкер Атанас Буров, широкия социалист Янко Сакъзов, Димитър Страшимиров… Въпреки „протестите“ и „демонстрациите“ на опозицията (земеделци, социалисти и радикали) за председател на V ВНС с 321 гласа бива избран д-р Стоян Данев, а за подпредседател – Михаил Маджаров от Народната партия.

1911: Откриването на XV ОНС в София

Водачът на Прогресивно-либералната партия д-р Данев оглавява и следващото (този път обикновено) народно събрание, разтворило врати на 15.Х.1911 (събота). Като се изключат някои дребни подробности – ХV ОНС се открива и провежда в София при участието само на 213 депутати, може да се каже, че „търновската суматоха“ се повтаря. Почти. Началото този път е насрочено за 10.45 ч., програмата за церемонията отново включва 21 топовни салюта, шествие с участието на едно отделение конни стражари, два взвода от Лейбгвардейския полк, придворен екипаж, царската каляска (този път ескортирана от софийския градоначалник и командира на гвардейците – и двамата на коне)… Отново има шпалир – по „Царя“ (от Двореца до Парламента) са разставени войници от Софийския гарнизон („с знамена и музики“). Има и почетен караул, очакващ владетеля пред сградата на Народното събрание, ведно с членовете на Министерския съвет… Отново има тронно слово, излизане, залпове (пак 21 на брой) и музики, които свирят „народния химн“…

„Церемонията, както обикновено, мина бляскаво – отбелязва лаконично на другия ден в. „Воля“ – шпалир от войски, групи от офицери пред входа на Събранието, в бляскави униформи, многобройни любопитни зад военния шпалир и по балконите на къщите, военни команди, топовни гърмежи, сияющо есенно слънце над цялата тая подвижна живописна тържествена картина“. Вестник „Мир“ (№ 3382) пък уверява, че събитието е било уважено и от царица Елеонора. „Нейно Величество Царицата – пише всекидневникът, – придружена от гостенката си принцеса Регина Ройс Кьостриц [племенница на Елеонора, нейна братова дъщеря], и принцесите Евдокия и Надежда пристигнаха в 10.50 ч. и заеха специална ложа срещу царския трон“.

От първия ден започват и политическите „игри“, и политическите назначения. „Всички почти депутати са вече в София – информира „Дневник“ за „приготовленията“. – Коридорите са пълни от депутати и службогонци. Последните влизат безпрепятствено в камарата, защото разсилните не могат да ги отличат от депутатите“. Една от интригите се завърта около „бюрото на камарата“ – бъдещото председателство на събранието. „Окончателно състава му ще бъде определен в частното събрание на болшинството – пророкува същото издание. – Между народняшките кръгове се носят слухове, че Маджаров няма да влезе в състава на бюрото и вместо него ще бъде избран отличилия се в Търново Буров, а за Маджаров ще се намери по-подходящо място“.

Въпреки емоциите, традиционни за първите стъпки на всеки парламент, този път очевидно разумът надделява. „Новата физиономия, която имаме сега – анализира ситуацията в. „Вечерна поща“, визирайки откриването на първата сесия на ХV ОНС, – рязко се отличава от оная на миналата демократическа камара. Липсва нервозността  и незрелия ентусиязъм, липсва и дебнящата гримаса на прикритата демагогия“.

По-важно е, че цялата тази дандания отново ражда филм. Доскоро смятан за изгубен. Сведения за него предлагат отново трите (вече упоменати) софийски вестника, продължаващи регулярно да отпечатват всекидневните програми на „Модерен театър“. Според съдържанието на които „Откриването на Народното събрание в София на 15 октомври 1911 година“ е прожектиран в киното от 17 до 19 октомври (от понеделник до сряда включително). В рекламните карета заглавието е поставено най-отгоре – на първо, челно място, определено е жанрово като „изглед“, но пък липсва характеристиката „собствена снимка“. Въпреки това и в този случай най-вероятно иде реч за продукция на „Модерен театър“, а и на Хуго.

Любопитна подробност е фактът, че репортажът, показващ пристигането на цар Фердинанд I пред сградата на Народното събрание за първия работен ден на XV ОНС, бива включен година по-късно, когато избухва Балканската война, в сборната кинохроника „Балканските владетели“.

Филмът „Балканските владетели“ („King Peter I of Serbia, the Tsar of Bulgaria Ferdinand I and King Carol I of Romania“, 1912) бива разпространен от френската кинокомпания „Патé фрер“ по целия свят. Поради това оцелява до наши дни и дори може да се види в интернет.

1923: Парламентарни избори след Деветоюнския преврат и Септемврийския метеж

На 6.II.1919 неколцина предприемчиви „жители на гр. София“ се събират в Търговската депозитна банка и „след размяна на мисли и обсъждания“ решават да основат „акционерно дружество под името „Луна“, чиято цел е „да се занимава с уреждането, застройката и експлоатацията на всякакъв вид театри, кинематографи, фотография и фонографи, летни и подвижни театри“. Първоначално „Луна“ АД подхваща „филмонаемна търговия“, впоследствие започва да снима кинохроники, превръщайки се по този начин в „първата и единствена“ у нас продуцентска „кино-къща“. В края на 1925 дружеството обявява своята несъстоятелност и неговите ликвидатори предлагат част от продукцията му за продажба на Държавния ученически кинематограф (ДУК). Ето защо Министерството на народното просвещение (МНП) сформира петчленна комисия, чиято задача е да изгледа, оцени и евентуално одобри закупуването на предоставените хроникално-документални филми. Крайният резултат от двудневната дейност (18 и 19 ноември 1925) на „петчленката“ е суховат протокол, в който фигурират цели 24 заглавия, едно от които е „Откриване народното събрание от Царя през месец ноемврий 1923 г.“.

Оказва се, че оператори на „Луна“ АД са документирали откриването на първата редовна сесия на XXI ОНС, състояло се не „през месец ноемврий“, а на 9 декември 1923 (неделя). Събитието бива предшествано от предсрочни парламентарни избори, проведени на 18 ноември поради преждевременното разпускане на XX ОНС след Деветоюнския преврат [виж в Портал Култура статията „Национална революция“ или „сгромолясване“? За кинохрониките, отразили преврата от 9 юни 1923 г.“.

Интересът към „отварянето“ на първата сесия на XXI ОНС е голям, за което свидетелства „присъствието на хиляден народ“ пред сградата на парламента. Където скоро се появява цар Борис III – пристигнал от Двореца в „открит автомобил“, „облечен в обикновена офицерска форма“ и посрещнат от министър-председателя проф. Александър Цанков. В 15.00 часа владетелят започва „с тих глас“ произнасянето на тронното слово. За първи път „след войните“ то бива прочетено лично от държавния глава – цар Борис III. Този факт обяснява очевидно неслучайното подчертаване в заглавието на репортажа, че откриването е станало „от Царя“. Негово е било и желанието церемонията да протече „скромно“ – липсват дори традиционните топовни гърмежи. След като царят напуска пленарната зала, Софийският митрополит Стефан отслужва водосвет, а народните избраници полагат клетва. За председател на събранието бива избран юристът проф. д-р Тодор Кулев – от Демократическия сговор, а за подпредседатели – Никола Найденов и д-р Борис Вазов (най-малкият брат на народния поет Иван Вазов). Депутатите в XXI ОНС, 267 на брой, заседават в столицата до 15 април 1927.

1931: Последните демократични многопартийни парламентарни избори у нас

На 20 август 1931 „при обичайния церемониал“ се открива Първата извънредна сесия на XXIII ОНС. Заседателната зала е „великолепно декорирана с зеленина“ (в. „Мир“). В 10.30 ч. премиерът Александър Малинов посреща във „вестибюла“ цар Борис III, „облечен в лятна генералска униформа“. „Един измежду комунистическите депутати“ извиква: „Долу фашистката диктатура, да живее Съветска Русия“. Тази „демонстрация“ бива заглушена от мощното „ура“ на „народното представителство и цялата публика“ (в. „Слово“). Това очевидно не удовлетворява крайно левите народни представители и те напускат залата. Царят прочита тронното слово и излиза от залата, озовавайки се на площада, където поздравява войсковите части (почетната рота) и се отправя с автомобил за Двореца. В 11.00 ч. Софийският митрополит Стефан извършва водосвет, по време на който биват поръсени главите и на комунистите. Всички народни представители полагат клетва, православните пред митрополит Стефан, мюсюлманите пред ходжа, протестантите – пред пастор. За председател на НС е избран индустриалецът и царски съветник Стефан Стефанов – от Демократическата партия.

След два дни, на 22.VIII.1931, в. „Утро“ известява: „Центр[алният]. ученически кинематограф наред с шумния и масово посещаван филм „Отровния газ“, ще прожектира и тържественото откриване извънредната сесия на XXIII Народно Събрание“. По това време Централният ученически кинематограф в София се ръководи от МНП, чийто отдел „Кинематографическо производство“ разполага с филмова лаборатория, завеждана от Христо Константинов – първия професионално подготвен (в Лайпциг) български кинооператор. Той най-вероятно, подпомаган от своя асистент Ангел Темелков-Анжело („втория оператор“ на Централния ученически кинематограф), е заснел и приготвил за показване репортажа, отразил „тържественото откриване извънредната сесия на XXIII Народно Събрание“.

На 25.VIII.1931 лентата вече е в Пловдив, където бива прожектирана в продължение на три дни в тамошното лятно кино „Орион“. Така пловдивчани виждат „всички нови министри, царя войската, хиляден народ“. Според местните вестници „Победа“ и „Юг“ филмът „Откриването на XXIII народно събрание“ е заснет в София „преди няколко дни“. В „Орион“ той е показан редом с „втория руски филм на гениалния съветски режисьор“ Всеволод Пудовкин – „Капитанската дъщеря“ („Кървавият Пугачовски бунт“) – екранизация на „Совкино“ по „безсмъртния всеизвестен роман на Пушкин“.

XXIII ОНС заседавало до 19 май 1934 г., след което поради преврата, извършен на тази дата, е разпуснато за четири години, като през този период ролята на законодателен орган се поема от Министерския съвет. Така парламентарните избори през 1931 се оказват последните демократични многопартийни в България. Чак до лятото на 1990!

1941: Историческото заседание на XXV ОНС, по време на което премиерът Богдан Филов дава отчет за „осъществяването на националните идеали“

На 1 септември 1939 войските на Германия нахлуват в Полша – избухва Втората световна война (1939–1945). В началото на конфликта Царство България пази неутралитет и наши войски не вземат пряко участие в бойните действия, но на 20 януари 1941 българското правителство решава страната ни да се включи в Тристранния пакт (военно-политически съюз на Германия, Италия и Япония). На 1 март във виенския дворец „Белведере“ министър-председателят на България проф. д-р Богдан Филов подписва протокол за присъединяването на София към Оста Берлин-Рим-Токио.

На 31 март 1941 е учредена (с нотариален акт № 189, том V, регистър 980) пропагандната институция Фондация „Българско дело“, в рамките на която бива обособен отдел „Филми“, започнал незабавно същинската си работа – производството на хроникално-документални ленти и кинопрегледи. Един от първите (№ 3 от 1941) показва (в рамките на 2 мин. и 45 сек.) част от тържественото заседание от II редовна сесия (28 октомври 1940–28 май 1941) на XXV ОНС (24 февруари 1940–23 август 1944). Заседанието, проведено на 14 май 1941 г., се оказва не само „тържествено“, но и „историческо“. Защото на него премиерът Богдан Филов прави „изложение“ пред парламентаристите във връзка с „осъществяването на националните идеали“. Факт е, че след присъединяването на страната ни към Пакта, България доста се поразширява – с възвърнатата по мирен път Южна Добруджа (още през септември 1940), анексираната Източна Сърбия – Западните покрайнини и Поморавието, „освободената“ Македония и контролираната гръцка част на Беломорска Тракия…

На 14 май 1941 пленарната зала на Народното събрание е препълнена. Присъстват всички министри, предвождани от своя премиер. Отсъства цар Борис III, който обаче се е „отчел“ с няколко изпратени телеграми. След като произнася кратко встъпително слово, председателят на XXV ОНС Никола Логофетов дава думата на Богдан Филов. В своята реч („изложение“) той подчертава, че със създаването на „мощна и обединена България от Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море“, са осъществени „вековните идеали на българския народ“. Чиято „дълбока признателност към Хитлер и Мусолини“ министър-председателят не пропуска да изкаже, а и да очертае „задачите, които предстоят за уреждането на освободените земи“… Всички присъстващи, естествено, бурно аплодират думите на г. Филов…

На другия ден в. „Утро“ (№ 9537) отпечатва цялата реч, като я онагледява с няколко фотографии, една от които бива съпроводена с текст, уверяващ: „заседанието снето на филм“. Е, снето не като голям (цялостен) филм, но като кратък репортаж, включен в кинопреглед № 3 от 1941 на Фондация „Българско дело“. Обектът бива последван от друг, проследяващ „тържествената церемония“ и „тържествения парад на българските войски край брега на Охридското езеро“, проведени на 14 май в Охрид по повод „предаването на града на българските войски от германския генерал“. Кинопреглед, оцелял по друмищата на неумолимото време, който и днес може да се види.

1942: Парламентарна сесия в разгара на войната

На 28 октомври 1942 г. е открита IV редовна сесия на XXV ОНС, продължила до 28 март 1943. И този път кинооператор на Фондацията заснема 2 минути от церемонията, с които започва кинопреглед № 67 от 1942. И този път кинокамерата остава извън пленарната зала – на площада между сградата на парламента и паметника на Цар Освободител, където е строена войскова част, зад която са се струпали любопитни граждани. В 11.30 ч. там пристига лек автомобил, от който слизат цар Борис III и брат му княз Кирил. Двамата заедно с придружаващите ги висши военни и цивилни лица влизат в сградата на Народното събрание… След като произнася тронното си слово, царят напуска зданието, военният оркестър засвирва марш, фоторепортерите пускат в ход апаратите си… Владетелят поздравява командирите на очакващата го почетна дружина, минава пред строя и се качва в лек автомобил. Министрите остават на стъпалата пред главния вход на Народното събрание. Автомобилът с царя и княз Кирил потегля, за да се види в последния кадър, че влиза в двора на Двореца.

1943: Страната остава без държавен глава

На 28 август 1943 г. от белия свят си тръгва цар Борис III – без да остави завещание, без да посочи дори устно регентите, които да изпълняват временно неговите задължения, да напътстват 6-годишния престолонаследник княз Симеон Търновски и управляват държавата до избора на нов владетел. Във връзка със „създаденото положение“ бива решено в 10.40 часа на 3 септември да се свика VI извънредна сесия на XXV ОНС. В същото време всенародното поклонение пред тленните останки на монарха продължава – до 5 септември, когато цар Борис III бива погребан в Рилския манастир…

След като дискутират шест дни, на 9 септември 1943 от 6.50 часа сутринта депутатите се събират на поредното си заседание. Точно в 9.00 разискванията са прекратени, а решението за избор на регенти – „гласувано с пълно единодушие“. Те се оказват трима на брой: княз Кирил Преславски, министър-председателят Богдан Филов и министърът на войната генерал-лейтенант Никола Михов. Решено бива също регентите да положат клетва на 11 септември (събота).

Тъкмо това „клетвено“ заседание на XXV ОНС, започнало в 11.00 ч. на 11 септември, бива заснето на филмова лента – 150-секунден репортаж, включен като четвърти обект в кинопреглед № 110 от 1943. 

На площада пред Народното събрание пристигат няколко автомобила, от които слизат царица Йоанна, княгините Евдокия и Надежда (вече Вюртембергска херцогиня) и тримата регенти, които влизат в сградата през парадния вход. Скоро залата се изпълва с хора – освен депутатите в нея присъстват министри, сред които са Петър Габровски, Борис Йоцов, Добри Божилов и Никола Захариев, дипломати, генерали, офицери… Председателят на Народното събрание Христо Калфов открива церемонията. Регентите полагат клетва, целувайки кръста, поднесен им от Софийския митрополит Стефан, сетне подписват клетвен лист. През това време народните представители ръкопляскат. Царица Йоанна и двете ѝ зълви наблюдават случващото се от галерията (балкона) на залата. След като излизат от Народното събрание, регентите правят преглед на „почетната рота от ШЗО“ (Школата за запасни офицери). Царицата и княз Кирил се качват в кола, която се отправя по булевард „Цар Освободител“ към Двореца…

1944: Разпускането на XXV ОНС

Христо Калфов закрива VI извънредна сесия на XXV ОНС на 11 септември 1943. След една година, на 9.IX.1944, е извършен преврат, наричан още „въстание“, „буржоазнодемократична революция“, „социалистическа революция“… В същия ден започва дейността си правителството на Отечествения фронт (ОФ) – организация, учредена през лятото на 1942 (в съответствие с политиката на Коминтерна), включваща комунисти (през цялото си съществуване ОФ остава под техния контрол) и социалдемократи, земеделци и членове на политическия кръг „Звено“, необвързани общественици… Тъкмо ръководеният от премиера Кимон Георгиев кабинет разпуска заседавалото до 23 август XXV ОНС – чрез декрет, противоречащ на все още действащата тогава Търновска конституция. 129 от 160-те депутати са съдени от т. н. Народен съд – 67 на смърт, други 23-ма – на доживотен затвор.

1945: Откриването на XXVI ОНС

Минава повече от година, през която България, оставаща си парламентарна монархия, няма парламент! На 18 ноември 1945 г. най-сетне са проведени избори за такъв. На 15 декември народните представители се събират, за да открият новото XXVI ОНС. И този път събитието е документирано от фондация „Българско дело“, чийто седмичен кинопреглед вече се нарича „Отечествен кинопреглед“. Операторите ѝ пък пренасочват обективите на своите кинокамери от лицата на „омразните“ монархо-фашисти, буржоазни политикани и царски офицери към тези на „любимите“ отечественофронтовски ръководители, героите на труда и народните офицери (повечето бивши партизани). Заснетите от тях близо 12 минути изграждат съдържанието на целия „Отечествен кинопреглед“ № 65 от 1945.

Най-любимият от „любимите ръководители“ е „вождът“ и „учителят“ Георги Димитров, завърнал се в навечерието на изборите от Съветския съюз – след 22-годишно изгнание (по време на което живее основно в Москва, откъдето ръководи делата на Коминтерна). Целта на пристигането му в нашата страна е да оглави Българската комунистическа партия (БКП), наричаща се тогава Българска работническа партия (комунисти) – БРП (комунисти), „обречена“ да поеме управлението на държавата.

Георги Димитров е и един от първите, които на 15 декември 1945 г. влизат в сградата на Народното събрание, последван от членовете на парламентарните групи на БРП (комунисти), БЗНС, социалдемократите, премиера Кимон Георгиев, министрите Антон Югов (на вътрешните работи), Петко Стайнов (на външните работи), Дамян Велчев (на войната), Димитър Нейков (на търговията, промишлеността и труда), Добри Терпешев (министър без портфейл), регентите Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов, екзарх Стефан, съветския пълномощен министър (посланик) Степан Кирсанов, зам.-председателя на Съюзната контролна комисия Сергей Бирюзов, югославския пълномощен министър Ковачевич…

В залата са още Цола Драгойчева, най-възрастният депутат Йордан Пекарев, който заема временно председателското място, Александър Оббов, Фердинанд Козовски, Иван Кинов, Тодор Тошев, Благой Иванов… И този път заседанието бива открито с тронно слово, прочетено от Венелин Ганев, депутатите полагат клетва, подписват клетвен лист и избират Васил Коларов за председател на XXVI ОНС. Той пък произнася реч. Регентите напускат залата и придружени от военния министър, поздравяват почетната рота, строена срещу официалния вход на Събранието. Скоро площадът пред паметника на Цар Освободител става арена на многолюдно шествие на столичното гражданство, дефилират младежи със знамена и лозунги, преминава духов оркестър… От стъпалата пред парламента Георги Димитров приветства тази ентусиазирана и спонтанна, ала добре подготвена предварително изява на „народната обич“ и „доверие“. Неколцина от манифестантите носят плакат с надпис „Долу монархията, искаме република“. И я получават…

1946: Републико наша, здравей!

След като на 8 септември 1946 бива проведен референдум за народна република, се оказва, че 95.63 % от участниците в него одобряват премахването на монархията. В резултат от това допитване до народа България е обявена за „народна република“ – на 15 септември. Но узаконяването на новата форма на държавно управление може да стори само Велико народно събрание. И изборите за такова се провеждат на 27 октомври – организирани от доминираното от комунистите правителство на ОФ. „По една щастлива случайност“ откриването на VI ВНС става на 7 ноември 1946 – дата, съвпадаща с 29-ата го­диш­ни­на от Ок­том­в­рийс­ка­та ре­во­лю­ция!

Ки­ноп­рег­лед № 111 от 1946 пра­ви своите зрители сви­де­те­ли на това събитие – дори и днес, след като бива запазен в хранилищата на БНФ. Репортажът започва с прис­ти­гането на членовете на пар­ла­мен­тар­ни­те гру­пи и влизането им в сградата. Начело са Георги Ди­мит­ров, Васил Ко­ла­ров, Вълко Чер­вен­ков, Антон Югов, Трайчо Костов, Георги Чан­ков, Георги Да­мя­нов, Цола Дра­гой­че­ва, Тодор Пав­лов, Райко Дамянов, Георги Трай­ков, Александър Об­бов, ек­зарх Сте­фан… Сво­и­те мес­та за­е­ма и опо­зи­ци­я­та, на­че­ло с Никола Пет­ков. Ско­ро де­пу­та­ти­те прис­тъп­ват към из­бор на предсе­да­тел на VI ВНС. Д-р Рачо Ан­ге­лов обя­вя­ва ре­зул­та­ти­те. Най-мно­го гла­со­ве полу­чава Ва­сил Ко­ла­ров. Но­ви­ят пред­се­да­тел по­ла­га клет­ва и про­из­на­ся реч. Пред сграда­та на На­род­но­то съб­ра­ние са се стълпили хо­ра. За­поч­ва ми­тинг. То­пов­ни са­лю­ти въз­вес­тя­ват от­к­ри­ва­не­то на се­си­я­та. Над мно­жес­т­во­то гор­до се из­ви­ся­ва над­пи­сът „Съе­ди­не­ни­е­то прави си­ла­та“…

VI ВНС заседава до 21 октомври 1949. Основната му задача е окончателното премахване на Търновската конституция и юридическото утвърждаване на комунистическия режим чрез нов основен закон на държавата. И форумът изпълнява тази „повеля на времето“ успешно – на 4 декември 1947 г. бива приета конституцията на Народна република България, известна още като Димитровска. Още по-важно е, че тъкмо през тези три години бива окончателно ликвидирана парламентарната опозиция у нас. Страната ни тръгва уверено по „светлия път“ на социализма!