0
3722

Съзвучия

Портрет на Андраде от Карлуш Бутелю, 2010 г.

Еуженио де Андраде, „Бяло върху бяло“, Издателство за поезия ДА, 2021 г., превод от португалски Мария Георгиева и Цочо Бояджиев

След прекрасната книга със съвременна португалска поезия „В тъжните дни не говорим за птици“ Мария Георгиева, Цочо Бояджиев и издателство ДА ни представят поезията на Еуженио де Андраде (литературен псевдоним на Жозе Фонтиняш) – един от най-известните четени и превеждани португалски поети. Андраде е носител на много литературни награди, автор е на 27 тома поезия, пише и проза.

Стихосбирката „Бяло върху бяло“ всъщност среща българския читател с много представителен подбор от около 60 стихотворения от различни творчески периоди на поета. В тях можем да открием неговите любими теми и мотиви, да усетим особения финес и мелодичност на стиховете му, да изпитаме истинско удивление от образността в този поетически свят.

Когато прочетем тази книга, разбираме защо Еуженио де Андраде е толкова обичан, а и признаван поет. Любовта, желанието, съприкосновението, сливането на телата и душите – всички те са вълнували и вълнуват, важни са за всяко човешко същество. Поетът ги изобразява и изразява с чувственост и красив еротизъм. И с чистота. Ако може да се изрази в цвят – вероятно ще е бяло. „Любовта/е пърхаща птица/в шепите на дете“. Има възторг и опиянение от самата любов, от чувстването ѝ. Андраде е бил почитател на Сафо и Вергилий и това личи в стиховете му. А отношението му към източната поезия можем да видим в простотата, краткостта, но и особената сгъстеност, наситеност на образите в тях. Друг негов любим поет е Уитман, който съвсем нескрито е назован.

Много съществен момент в тази поезия е и отношението към езика – звукът, сричката, думата са важни. „Роди се думата:/блести, искри, просветва.“ Поезията е способна не просто да изобрази света, тя го преобразува. Материалността му е важна – водата, въздухът, земята, огънят са елементите и в поетическия свят на Андраде, те „живеят“ в него, надарени са с човешка одухотвореност. Разбира се, можем да наречем голяма част от лириката на португалския поет пейзажна, но „картините“ в нея са и вътрешни състояния на душата. Символизират нейните плавни движения и фини вибрации. Има и една особена „есенност“ в стихотворенията, макар и другите сезони да не са пренебрегнати. Но някак есента, елегичното чувство ми се струват преобладаващи. Може би и защото тя е сезонът на преминалата младост.

Поезията на Еуженио де Андраде е красива в способността да открива синхрона между вътрешно и външно. Тя прави възможни преливанията между тях, но те са някак неуловими. В нея има много повече съзвучия, отколкото контрасти, тя е и израз на желание за чистота, за откриване на красота, на светлина във всичко, което животът ни дава. В нея думите ухаят, светят и звучат. Тя е спасение, „остров“, на който човекът може да се приюти и да почувства радостта, опиянението от живота.

Първите дъждове

Първите дъждове бяха тъй близо
до музиката,
че забравихме за края на лятото:
внезапна радост,
внезапна и варварска, се надигна и увенча
земята с вода,
и бог, който толкова се беше забавил,
запламтя в сърцевината на думата.

Най-близкото място

Тялото никога не тъгува; тялото е
най-близкото място, където светлината пее.
Душата е тази, в която се задомява смъртта.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статия„Sonata’57“ на Милчо Левиев
Следваща статияХаотични намерения за промени във висшето образование