Без да съм скептик, намирам, че в момента пред книгоиздаването в България назряват съвършено нови реални проблеми. Към традиционно ограничения езиков пазар трябва да добавим западащите библиотеки, липсата на адекватна държавна политика, оставащото високо ДДС за книги, отлагането на Закона за книгата и четенето и др.
Що се отнася до библиотеките, може би не е лошо вместо вечно недостатъчните национални програми да се преразгледат и върнат някои елементи на някогашното Централизирано библиотечно снабдяване. Тази система спестява разходи чрез поръчки на едро, пести време заради общата единична обработка на книгите за всички филиали, освен това осигурява справедливо снабдяване съобразно нуждите на различните общности и региони, като гарантира ритмичност, високо качество на обслужване и редовно обновяване на фондовете.
Редица ограничения пречат на бързото и широко навлизане на електронната книга в България, която не получава легално развитие. Още повече че цената ѝ често остава почти същата като тази на хартиеното издание. Вероятно опитът на развити практики зад граница би бил полезен, както и намаляването на ДДС за електронни книги, строг контрол върху дигиталното пиратство, субсидии за дигитализация за подпомагане на малките и средните издателства (за конвертиране на книги в защитени формати и закупуване на софтуер за защита на авторските права). Разбира се, нищо няма да се промени без модернизация на библиотеките и буквално дигитална революция в образованието, въпрос на друга дискусия. Спешно трябва да се осъзнае фактът, че психологията, мозъците на съвременните деца функционират по друг начин (аутистично, бързо, краткотрайно), но – да си признаем – често много по-ефективно, отколкото при предпочитащите четенето на книги.
Разбира се, ковид истерията, войните, въвеждането на еврото като официална валута, буквалното нахлуване на изкуствения интелект в интернет пространството и във все повече сфери на живота ни изправят пред съвършено нови проблеми – главно заради несигурността, страха, (само)ограничението на редица наши финансови и физически свободи. В резултат на общото поскъпване на стоки, услуги, горива, пътувания и културни развлечения хората масово ограничават разходите си и вече не могат или не смеят да си позволят закупуването на книги.
Нарушеният внос и поскъпването на суровините на световните пазари вдигат цените на материалите и печатните услуги у нас. Нещо повече, вече не може да се разчита на качество, на поддържане на стила на книжните поредици. С въвеждане на еврото поскъпват преводът, дизайнът и куриерските доставки, които са скочили вече двойно). Растат и цените на книгите. Читателят обаче отказва да осъзнае, че книгата е лукс, че формирането на цената и по-конкретно спазването на авторските права е обвързано със законови изисквания. В тази ситуация издателят може единствено да подходи добросъвестно при преизчисляването на цените в евро.
Най-горещият проблем, пред който вече се изправяме всички, е новият „творец“ – изкуственият интелект. Неговите творения са буквално неразличими от написаните от човек. Скоро ще ни бъде трудно да разберем дали един роман е авторски или е „халюциниран“ от ИИ. Тази тенденция все повече застрашава и човешката преводаческа дейност. В договорите на западни и наши издателства вече има клаузи за забрана на превод, а също и дизайн на корици от ИИ. Назряват технологични проблеми, свързани с разработването и усвояването на методики за разпознаване. Но най-сложни ще са юридическите казуси около авторските права.
Внимание към един специфичен феномен: безспорен факт е, че най-успешни са авторите, които са всекидневно активни в социалните медии. Издателите са тези, които трябва да изискват от тях и да ги подтикват към обратна връзка и по-близка комуникация с публиката.
При тези условия е ясно, че оцеляването е въпрос на осъзнатост, гъвкавост и често на импровизация. Вероятно ще се наложи оптимизиране на работните процеси, производствените разходи, персонала и цялостната структура на издателствата. Устойчивостта, последователността, високите критерии и честността към читателя са онези качества на издателското битие, които могат да го направят потенциално „вечно“.
Саня Табакова е собственик и управител на издателство „Леге Артис“
Портал Култура е готов да публикува и други гледни точки по темата с оглед на нейната значимост.
Още по темата:
Мария Коева, Дискусия за книгата
Йонко Йончев, Как да подкрепим българската книга?
