В този град птиците сутрин чуруликат тъй, сякаш пеят псалми.
Луната стои на небето дълго, след като е съмнало, и прилича на старинна сребърна монета.
Когато няма облаци, небето е толкова синьо, че за този цвят дори няма измислено име.
Тук кората на дърветата в парковете прилича на слонска кожа.
През зимата няма сняг.
Но духа силен пронизващ вятър.
По улицата, водеща към пристанището, растат кипариси и палми.
За парковете се грижат тъй, сякаш парковете са произведения на изкуството.
Градът функционира като часовник, който няма как да се развали.
Кварталните магазини принадлежат на китайци или на пакистанци.
Тук се намира онази катедрала, която сякаш е направена от дете, което си е играло със струйки мокър пясък. Кафето в заведенията около катедралата струва тройно по-скъпо от кафето в обикновените заведения.
Кафенетата също са притежание на китайци.
В този град бездомни кучета няма, но е пълно с домашни кучета. Всяко второ домашно куче е от породата мопс.
Хората са облечени леко, дори когато духа пронизващият вятър.
Светофарите не се развалят. Задръствания няма. Такситата са жълто-черни и приличат на оси. Тук таксиметровите шофьори не лъжат в сметката.
В стария град улиците са тесни по два разкрача. Вятърът издува прането, провесено над улиците в стария град, като платна на кораб.
По тротоарите няма нито една разместена плоча. Навсякъде има алеи за велосипедистите.
На витрината на рибния ресторант, пред който винаги се извива опашка, има аквариум, в който живее най-големият рак на света. Царят на раците. Ако ти се реди на опашката, можеш да влезеш и да поръчаш да ти го сготвят. Но ракът е толкова голям, толкова могъщ, толкова величав, толкова жив, толкова оранжев, че отминаваш. Та това е царят на раците.
Ако вдигнеш поглед към гълъбовото небе над летището, ще видиш, че там всяка минута излитат и кацат самолети.
Всеки ден има директни полети от София. Всеки ден тук кацат стотици българи.
Но аз срещнах един-единствен сънародник. Седеше на пейка в някаква квартална градинка и се топлеше на следобедното слънце. Познах, че е българин по това, че слушаше на транзистора си българска станция. Така разбрах, че в центъра на София, пред Съдебната палата, е имало нова стрелба. Спрях и се приближих към човека на пейката.
– Кого са гръмнали?
Човекът махна с ръка:
– Тия майката ни разгониха.
Изобщо не уточнихме кои са тия „тия”.
– Верно – казах. – Майката ни разгониха.
Разбира се, и той, и аз не използвахме думата „разгониха”. Използвахме друга дума.
