0
1802

Съпричастност

 

Станалото вчера вечерта в парламента на Република Македония показа, че моментът наистина е решаващ за бъдещето на тази страна и че е дошло време, в което всяка следваща стъпка може да бъде фатална за стабилността и мира там. Днешният ден ще покаже много неща, които ще станат ясни от срещата на политическите лидери при президента Георге Иванов. Още поне толкова нови въпроси и още толкова неизвестност ще произведе тази среща. Защото дори не се знае кои политически фигури ще уважат поканата на президента. На този етап всяка по-амбициозна прогноза би била много рискована и прекалено спекулативна. А може би и не достатъчно отговорна. 

Затова в този си текст няма да си позволя коментар на последните драматични събития в Скопие, а ще засегна нещо, което е свързано с темата за ставащото в Македония, но което се отнася по-скоро до България и до българо-македонските отношения.

Още на 21 май 2015 г. Сергей Лавров изненадващо подхвърли в публичното пространство информацията, че съществували планове Македония да бъде разчленена и поделена между Албания и България. Доста по-скоро, в началото на февруари 2017 г., и един-двама американски конгресмени се появиха отнякъде си, за да се разприказват публично в същия дух. Да се произнесат даже, че може би най-доброто и „естествено“ решение на все по-задълбочаващия се проблем с „изкуствената държава Македония“ би било това – тя да престане да съществува и да бъде разделена с участието на Косово и България. Така щяло да бъде най-добре и за двата основни етноса в „дуалистичната“ република. Поне такива по смисъл бяха думите, които наговори Дейна Рорабейкър в ефира на една албанска телевизия. Наистина господин Рорабейкър добави, че етническите македонци биха могли да предпочетат да станат част от някоя друга съседна на Македония страна, „с която те се чувстват близки“, а не непременно от България, но така или иначе назова поименно като вариант единствено и само нашата страна!

Въпросът е защо зачестиха тези споменавания на България в центъра на приказки за разпарчетосване на днешната македонска държава и какво стои зад внезапните присещания за историческата и културна близост на македонците с българите и нейните евентуални политически измерения в наши дни? Когато се разбра, че споменатият депутат в Конгреса на Съединените щати е направил такова изказване, мнозина в България побързаха да го изтълкуват като важно и ключово признаване на съществуващото между македонците и българите родство, както и за това, че в критичен за тях момент хората с македонска етническа идентичност биха приели да се интегрират в българската нация.  

Работата е там, че интенцията и при Лавров, и при американските конгресмени беше съвсем друга и всъщност нечестна. Защото не е особено трудно в такова едно говорене, включващо и името на България в някакви перспективи за подялба на Македония, да бъде идентифициран не просто съмнителен, а направо смущаващ мотив. Мотив, който ще си позволя да определя като антибългарски. Прочее, Рорабейкър е известен с близките си, дружески отношения с Владимир Путин.

Трябва да сме наясно, че става дума за целенасочено прокарване с помощта на едри „експертни“ приказки от този род на внушението, съгласно което и България е свързана със ставащото сега в Македония. Трябва да сме наясно, че по този начин се промотира идеята, че и „българите“ вземат някакво активно участие в процесите на дестабилизация в Република Македония и на евентуална дезинтеграция на днешната македонска държава. Защото България си има своите егоистични интереси, тя се надява да се възползва от положението и работи активно за това да получи част от плячката.

Не бива да сме параноични, но очевидно е налице основание да се опасяваме, че шумното изсипване в информационното поле на футурологични визии, че и на програми даже за разрешаване проблемите на Македония, в които името на България фигурира в такъв контекст, имат обикновено за цел това име да бъде замесено в работи, от които България с основание страни. И декларира постоянно, че страни. Вижда се с просто око, че това са опити да се създаде впечатлението, че България има много общо с процесите, протичащи сега в Македония. А това до голяма степен се прави, за да бъде уподобена политиката на България спрямо Македония на политиката от последно време на албанската държава и на нейни високопоставени политици спрямо македонската държава. Правят се такива изказвания, за да излезе, че не само Албания, но и други, ще рече България, са пряко свързани по едва ли не аналогичен начин с онова, което виждаме да става сега в Република Македония.        

Много неприятно е, че подхвърляния от такова естество, облечени в тежестта на мнението на познавачи, произвеждат или подхранват внушенията, че страната ни – или най-малкото влиятелни политически среди в България – са замесени в тайни планове за ликвидирането на македонската държавност. Очевидно не са останали окончателно в миналото схемите, в които се разчита на това българската държава да бъде представена като активен участник в игри и сметки, насочени към подялбата на Република Македония. Или поне да се постигне това – а то съвсем не е малко! – и България да бъде асоциирана с несигурността и проблемите, които все още се свързват със Западните Балкани.   

Без да се драматизира силата на манипулативни ходове от такова естество, не бива да се подценява и фактът, че те отзвучават силно в македонското общество и че ефектът им върху образа на България и върху отношенията между двете страни съвсем разбираемо е не друг, а негативен. Същото важи, както вече беше казано, и за резонанса от това говорене в международен план.      

Изводът, който следва да се направи, е, че сега българската подкрепа за европейската и евроатлантическата интеграция на Република Македония трябва да бъде изразявана по-често и по-активно от всякога. Затова си заслужава да бъде посочено, че активността, проявена от Бойко Борисов в малките часове на нощта след вчерашните събития в македонския парламент, може само да ни радва. Бързата реакция на Борисов в социалните мрежи и проведените по негова инициатива телефонни разговори с президента на Република Македония, както и със Зоран Заев, и Никола Груевски, са доказателство, че бъдещият министър-председател на България разбира правилно значението на това да се действа проактивно в създалата се ситуация, както и важността и силата на ясното, бързо и категорично препотвърждаване на принципната и константна политика на България спрямо Република Македония. Именно бързината в момента е много важна, защото няма да е чудно, ако в най-скоро време приказките за участие на България в дестабилизирането на Македония се умножат и засилят значително, и то в синхронизирано производство от повече от един център. 

Както се разбира от публикуваната в сайта на Бойко Борисов информация, в разговора си с него Георге Иванов е изразил „благодарност за съпричастността на българския народ“. Самият израз, използван от президента Иванов, говори достатъчно ясно за това, че незабавното и адекватно търсене на комуникация от страна на Борисов, както и изразената от него позиция, са били оценени по достойнство от македонския държавен глава.

В заключение бих искал да кажа и това: в сегашния момент всякакви, пък било то и завоалирани или изфинени реакции в българското общество в стил: „е, видяха накрая къде зимуват раците“, биха били освен всичко друго и непатриотични.   

Надявам се хората в Македония да разрешат благополучно и възможно най-бързо ситуацията в мир и разбирателство. За доброто на страната си.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияГолемият регрес
Следваща статияРазказ за тленността на живота