Начало Филми Премиери Съществуване, съсредоточено върху същественото
Премиери

Съществуване, съсредоточено върху същественото

1461
„Прекрасни дни“

Ако говорим за Вим Вендерс, „Прекрасни дни“ е естествено продължение, оттам докъдето е стигнал, в предпочитания му естетически подход. Що се отнася до „Прекрасни дни“ обаче, филмовият наратив е чисто нов поглед към съвършенството на обикновеността. А Коджи Якушо дава криле и желание на един превъзходен мечтател….

С деликатност

„Прекрасни дни“ е фин портрет, изследващ обратите във вътрешния мир на скромен мъж около шейсетте, който е много внимателен към всеки елемент от заобикалящия го свят. Хираяма е хигиенист към фирма за поддръжка на обществени тоалетни в Токио. В тези сложно устроени кабини, чиито стъклени стени стават непрозрачни, когато ключът в ключалката се превърти, той е зает да дезинфекцира и да полира до блясък всяко ъгълче. А на лицето му няма следа от отвращение, нито дори от умора… Хираяма е отворен към света човек, който води строго организиран живот между работните си смени и часовете за почивка, през които слуша музика от ретро аудиокасети, съзерцава дърветата в парка и прави снимки, всекидневно посещава обществена баня, вечеря в едно и също заведение, а вечер, когато си легне, чете Фокнър или Патриша Хайсмит… В ролята на Хираяма Коджи Якушо (награда за мъжка роля от МКФ Кан 2023) говори малко, но душевните му трепети сякаш „прогарят“ екрана.

„Прекрасни дни“

В рутината

Следваме Хираяма във всекидневната повторяемост на разписанието му и пред погледа на публиката постепенно се оформя образът на един начетен, чувствителен мъж, влюбен в дърветата и способен на голяма щедрост в модерния „мразовит“ свят. Той отделя време да наблюдава другите и да се наслаждава на детайлите на съществуването. Строго разграфеният му ден не го отегчава, а му дава възможност да преоткрива многообразието в онова, което на пръв поглед изглежда като скучно повторение – така и през погледа на камерата различните рутинни действия всеки път са погледнати от допълващ се ъгъл. После нахлуването на външни фактори в обичайния ход на всекидневието взривява душевния комфорт на Хираяма: пристигането на племенницата провокира смут, а заминаването ѝ – тъга. След напускането и на колегата му кроткият ритъм на рутината става някак задушаващ и животът вече не изглежда изпълнен със спокойствие (както екранното въвеждане на телефона носи само неприятни новини). Отсъствието кара Хираяма да изпитва нужда от човешко присъствие.

Съзерцание

„Прекрасни дни“ е минималистичен филм, заснет с присъщата за Вендерс поетичност. В този разказ за съществуване, съсредоточено върху същественото, всичко е елегантно, премерено, без агресия и напрежение, сред изобилие от визуално и тематично богатство. Режисьорът отвежда зрителя на деликатно философско пътуване, изчистено от драматургично напрежение, подобно ода за умиротворението, кротка равносметка на изтичащото време и спокойна хроника за едно Токио, което вече не е френетичен мегаполис… Филмът се разкрива на пластове, изпъстрени с малките мании на режисьора, облаците, дърветата, рока, архитектурата. Нищо драматично, само разгръщането, ден след ден, на живота на Хираяма.

Обикновеното

Разказът съчетава елементи на документална хроника и драматична комедия, като постепенно вплита няколко забавни или трогателни ситуации и грижливо избягва всеки намек за събитие, за да придаде на усещането за „обикновеност“ цялата плътност, която заслужава. Чрез образа на Хираяма „Прекрасни дни“ възхвалява настоящето в простотата и желанието да се насладим на всеки миг от живота с малките му всекидневни удоволствия – покана да се съсредоточим отново върху онова, което е от основополагащо значение за нас, за да постигнем усещане за щастие и да развием вкус към семплите неща.

„Прекрасни дни“

Пробуждане или примирение

Ако сте изкушени от абсурда а ла Камю, тук е моментът да усетите как Вендерс разглежда нюансирано аскетизма на своя герой и стремежът към мълчание на Хираяма всъщност е „нож с две остриета“. От една страна са простичките чудеса на мирозданието, а от друга – всичко, което тази фасада на покой носи в себе си: страдание, отказ и неизказани неща. Може би режисьорът ни подсказва „между редовете“, че начинът на живот на неговия персонаж не е толкова пълноценен, колкото предполага добрият му характер, че той се е изградил върху руините на друг, минал живот… Въпрос на интерпретация, ако и както ви се харесва. Също като тълкуването на финалната сцена (ако се нуждаете от такова) как едрият план на лицето на Хираяма „сваля маската“ на героя на всички нива, признавайки, че умиротворението на настоящето винаги е придружено от печал, спомени и личности, които сме оставили зад себе си.

Киното на Вим Вендерс неизменно съчетава елементи на въображение, съзерцание и реалност. „Прекрасни дни“ е филм, пропит с хумор и меланхолия, който ни кани да оценим по достойнство удовлетворението от настоящия момент.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Свързани статии