Пред очите ни класическото образование в България бавно се сгромолясва в небитието.
Отново. Изпроводено натам с пълно равнодушие и дори известно злорадство.
На пръв поглед нещата някак странно се повтарят. А уж сме загърбили периода 1948-1977 г., когато ни управляваха първото поколение „шаячни интелигенти” (по Цветан Стоянов), които с радост удариха брадвата на класическите гимназии. Че как иначе? Какво разните му там „мъртви езици” (латински, че и старогръцки) биха могли да дадат за избуяването на „вечнозеленото дърво на живота” и „светлото бъдеще? Нищо. „Пустоцвет”, както бе казал В. И. Ленин, намирисващ на „попщина”.
Тъжното е, че и днес във форумите, а и в социалните мрежи присъства, че и се налага горе-долу същата гама от оценки.
А това е повече от тревожен сигнал за състоянието на българското общество.
За тези, които не са наясно със случващото се, ще го обобщя с най-често срещаното в медиите заглавие: „скандал с НГДЕК”. Зад това съкращение се крие Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ”, едно от най-елитните училища в България, със статут на Национален хуманитарен лицей към СУ „Св. Климент Охридски”.
Не става дума за медийни преувеличения: Класическата гимназия, както е по-известна на всички, е в състояние на пълен разпад, вследствие на десетилетно безхаберие на Министерството на културата, множество лоши и спорни управленски решения, довели до остър конфликт в преподавателската колегия и което е още по-лошо – до сериозно разделение сред учениците и родителите.
А как се приема това в обществото?
Коментарите, най-общо, са три вида.
Първо, най-пренебрежителните:
Айде, пак тия с „дъртите езици” ни занимават със себе си. За какви се мислят, бе! Люпилня на сноби и парвенюта! Закриване и да ни се махат от главата…
Второ, юридически съобразните от неизменните „законници”:
Министерството на културата да каже колко излиза обучението на ученик от НГДЕК, кое оправдава двойно по-голямата образователна инвестиция, която би могла да се пренасочи към ученици в проблемните райони в страната. Да не говорим, че ситуацията с двете сгради на Класическата гимназия удвоява тази сума и т.н.
Тоест, пак закриване.
Трето, неутрално-незаинтересованите:
Да, някакви там се разправят… Има два лагера – на „Женски пазар” и в „Модерно предградие”, държавата е крайно време да се намеси и…
Финалът е същият.
Защо се стигна дотук, какви са причините, изчерпват ли се те с проблемно сключения договор за ремонт на старата сграда на ул. „Баба” (на стойност 2,2 млн. лв. по европейски проект), всичко това си остава на заден план, защото на мнозинството обяснимо не му се вниква в тези „класически сложности”.
Веднага искам да уточня, че не принадлежа нито към „единия”, нито към „другия” лагер в спора къде да се помещава Класическата гимназия. Пиша тези редове с болката на неин възпитаник от първите випуски, който добре знае какво е мястото на това училище в българската култура, както и какво ще си отиде заедно с него.
А за да обясня накратко защо се стигна дотук, ще започна с един безспорен факт. Класическата гимназия се роди като „сираче” през 1976 г. – с огромен ентусиазъм от страна на учителите и учениците, ала „безприютна”. В продължение на години училището бе местено от сграда в сграда и накрая натикано в столичните покрайнини, където постепенно то престана да бъде това, което беше.
Да, Класическата гимназия, благодарение на неимоверните усилия на преподавателите, съхрани част от някогашната си слава.
Да, винаги се намираха и нови ентусиасти през годините, готови да пътуват часове до „Модерно предградие”, за да учат „мъртви езици и култури”, вместо банково дело или мениджмънт.
Да, вярно е, че никога не е помръквала надеждата, че един ден НГДЕК ще се върне от заточението си, ако Столична община, в партньорство с Министерство на културата, съумее да й предложи друга сграда.
И това не е някакъв „снобски каприз”, колкото и министър Вежди Рашидов да се диви на факта как Вазов и Яворов се били формирали далеч от центъра на София. Сам той би могъл да си даде отговор, ако напрегне паметта си, спомняйки си как е дошъл от Хасково в Художествената гимназия (в центъра на София!), колко решаващо е било това за бъдещото му развитие.
Накратко: връщането на Класическата гимназия в историческия център на София има смисъл, за да поднови тя прекъснатите връзки с Алма Матер, с големите библиотеки и музеи. И най-вече, за да имат възможността учениците от горните класове – които пишат дипломни работи (по университетски образец) – да бъдат в комуникация с водещи български учени.
Един от най-известните български философи тези дни си спомни, че е ходил само веднъж на защита на дипломна работа в „Модерно предградие”, и тъй като пътуването му убило целия следобед, никога вече не повторил тази стъпка.
А и не е само той.
Давам си сметка, че тези проблеми засягат ограничен кръг хора. И че това да има ли или да няма класическо образование в България, изобщо не е обществена кауза.
Обратното, аргументи срещу него чуваме всеки ден.
Причините също са ясни.
Първо, съществуването на класическо образование накърнява болезнения български егалитаризъм: тези, дето учат латински и старогръцки, май се мислят за нещо повече от останалите. Хайде, стига!
Второ, то накърнява и прословутия български прагматизъм: какво ще ги правят тия древни езици, дето ги учат? Ще си ги чукат по главата! Държавата дава пари залудо…
За успокоение на първите и вторите, можем да кажем – спокойно, в момента Класическата гимназия не съществува!
Безконечните митарства, ситуацията на Буриданово магаре между две сгради, налудничавите и безотговорни решения на Министерство на културата, липсата на титулярен директор, доведоха до очаквания разпад.
Да, Класическата гимназия вече не съществува!
Над 30 учители подадоха оставки, учениците от дни наред не ходят на училище, никой вече не изучава така омразните на обществото езици.
Няма го класическото образование!
Дали някои вече спят по-спокойно?
Няма го онова място, където още преди да рухне Стената, млади хора се учеха на свобода и хуманитаристика. Няма го вече!
Струва ми се, че Класическата гимназия неслучайно се роди безприютна. На нея й бе отредена ролята на специфичен „социален отдушник”, както казваше идеологът Стоян Михайлов, а липсата на сграда винаги подсказваше възможността, че училището може изведнъж да бъде заличено.
В сградата на 12-то училище, където ни бяха сбутали през 80-те години, учехме на счупени чинове, вечно не достигаха стаи. Нали „луксът” на класическите езици предполага семинарни занятия в групи от 7-8 човека. Часовете по философия и физическо, щом го позволяваше времето, се провеждаха в парка, като в Лицея на Аристотел.
Десетилетия наред Класическата гимназия бе местена насам-натам и то къде ли не.
Постепенно Класическата гимназия от Национален хуманитарен лицей, свързан със Софийския университет, бе сведена до квартално софийско училище.
Министерството на културата изобщо не реагира на този факт.
Докато не се стигна до катастрофата.
Днес самата общност на Класическата гимназия се разпада, няма го онзи фермент, дал толкова випуски от „класици” .
Скандалите отнеха живота на един от най-любимите учители в Класическата – преподавателя по немски Бойко Атанасов.
Онзи ден се простихме с него на опелото в църквата „Св.Седмочисленици”.
Наоколо бяха нашите учители – създателите на гимназията, някои от тях немощно поприседнали на столовете преди поклонението.
Наоколо „класици” от различни поколения едвам сдържаха сълзите си.
Дали не си давахме сметка, че сме дошли и на опелото на Класическата?
Не на младостта си, а на онези класически идеали, към които пристъпвахме, докато превеждахме писмата на Сенека. Например този: „Почтеността е възможна само в общност от почтени люде”.
А как е възможна почтеността в България?
Това бих искал да попитам министър Вежди Рашидов. Не че разчитам да ми отговори. С това ли иска да го запомнят?
И ще спи ли спокойно?
Само Министерството на културата е упълномощено и може да вземе решение в тази криза.
Какво е решението?
Усвояването на 2,2 млн. лв. по европроект?
Или закриването на Класическата гимназия?
Не знам дали някой има конкретен отговор на тези въпроси.
А и не съм сигурен, че в ситуация, в която Класическата гимназия на практика е затворила врати, тези отговори изобщо имат смисъл.
Казвам го с болка, защото знам какво в момента губи България.
А за „шаячните интелигенти” може би предстои празник – те победиха.
