Начало Галерия С няколко градуса повече
Галерия

С няколко градуса повече

5001
В залите на виенския музей „Леполд“

От Виена, специално за Портал Култура

Петнадесет пейзажи от изложените в момента в залите на виенския музей „Леполд“ картини ще висят накриво от средата на март до средата на юни. Акцията носи названието A Few Degrees More. Творби на Густав Климт, Егон Шиле, Коломан Мозер, Тина Блау и други австрийски художници, рисували околностите на Атерзее, Предалпите или пък брега на Атлантическия океан, вече посрещат посетителите на изложбата „Виена, 1900 г. Навлизане в модерността“ килнати на една страна. До тях стоят обяснителни текстове за необичайното им положение, сякаш подреждащите ги са имали проблеми с личното си равновесие. Не, проблемът не е във вестибуларния апарат на хората в музея, а в това, че човечеството все още не може да осъзнае, че само няколко градуса изместване в температурите може да има фатални последици. Занимаващите се с наука отдавна предупреждават за бавно придвижващата се към нас катастрофа, за мнозина обаче това са фантазии, които нямат нищо общо с действителността. Според последния доклад на Международната експертна група по климатичните промени (IPCC) до 2030 г. температурите в целия свят ще преминат границата от 1,5 градуса промяна, което представлява сериозна заплаха за човечеството, ако то не ограничи вредните парникови газове. Само тези минимални на пръв поглед градуси са достатъчни, за да предизвикват масов глад и жажда.

Неотдавна почти всички телевизии показаха мъртвите риби в Австралия. Но не е задължително да се пътешества, за да се сблъска човек с трагичните резултати от глобалното затопляне. Достатъчно е да се огледа около себе си.

Само на територията на Австрия измененията вече се виждат и с просто око. Последните новини са, че един от алпийските блокглетчери в тиролската долина Йотц е усилил нормалното си движение, което обикновено е било с метър на година, а напоследък в следствие на високите температури е стигнало до 30 метра годишно. Блокглетчерите се състоят лед и скална маса. В случая ледът се топи, а скалната маса се срутва надолу към долината. Обхващащият 42 хектара и достигащ до 2800 метра над морското равнище глетчер е заплашен от изчезване. Всеки ден намалява и обемът на водата в едно от най-големите австрийски езера Нойзидлерзее. Това се отразява зле на туризма в региона. И още: австрийските зеленчукопроизводители се оплакват, че 2023 г. е най-сушавата досега, което пък означава по-малко храна за населението.

От друга страна, повече от месец градското население е подложено на терора на активистите от австрийския клон на природозащитната организация „Последно поколение“, които почти всяка сутрин предизвикват хаос в уличното движение, като се залепят за платното на някоя важна пътна артерия. И докато полицаите отделят от асфалта протестиращите млади хора (без прилагане на насилие, което невинаги е възможно), огромна част от гражданите пристигат на работните си места изнервени и със закъснение.

„Последно поколение“ настоява австрийското правителство да спре всички нови проекти, свързани с фракинг, иска въвеждане на ограничение на скоростта по магистралите до 100 км/ч, спазване на договореностите от Парижкото споразумение.

Същите тези бунтари в края на миналата година си навлякоха обществения гняв, след като се включиха в световната акция за зацапване на известни произведения на изкуството с цел обръщане на внимание към проблемите на климата. Във виенския музей „Леполд“ с черна боя беше полято защитното стъкло на картината „Смърт и живот“ на Густав Климт. Тогава директорът Ханс-Петер Виплингер каза, че подкрепя природозащитните цели на „Последно поколение“, но смята, че избраният път за тяхната защита е грешен. Защото не е добре, когато в името на опазването на нещо се унищожава друго. Със сегашната си акция музеят показва правилния според директора път: картините стоят изместени точно с 1,5 градуса от нормалното си положение. Уж малко, пък светът изглежда крив.

Все още ли си мислите, че 1,5 градуса е нещо съвсем минимално? – питат организаторите в края на изложбата.

Жанина Драгостинова е родена през 1962 г. във Варна. Завършила е немска филология в СУ „Св.Климент Охридски“ и семестриално кинознание в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Публикувала е журналистически текстове във вестниците „Култура“, „Демокрация“, „Капитал“, Berliner Zeitung, в списанията ЛИК и „Паралели“. През 1999–2001 г. работи в Българския културен институт в Берлин. Първата ѝ книга с публицистични текстове е „Твоята история“ (2004). Превела е от немски книгите „Логиката на образите“ от Вим Вендерс, „Анархия на фантазията“ от Райнер Вернер Фасбиндер, „Пътуване към Трулала“ от Владимир Каминер, „Нощна тарифа“ и „Сърцебиене“ от Илдико фон Кюрти, романи на Даниел Келман, Инка Парай, Юли Це и др.