Начало Идеи С тревога за демократичната общност
Идеи

С тревога за демократичната общност

2494

Ако днес не се замислим как резултатите от местните избори ще се отразят върху стабилността на управляващото мнозинство, на един следващ етап повдигането на този въпрос ще се окаже съвършено закъсняло. В предишния текст стана дума за стратегията на Борисов да дава парламентарна подкрепа за правителството, като същевременно атакува всички негови секторни политики и чертае картината на пълната катастрофа, която ще настане, ако държавата бъде тласната към поредните предсрочни парламентарни избори и властта отново попадне в ръцете на президента. В неделя той успокои публиката с обещанието, че няма да бута кабинета. Но пожарът, който е разпален от партньорския огън на ГЕРБ и от вражеския огън на държавния глава, вече нанася сериозни щети.

Нека най-напред да обърнем поглед към местния вот, тъй като това е темата на деня. Още на първия тур ГЕРБ печели убедително в редица областни градове – Бургас, Стара Загора, Перник, Ямбол, Монтана, Търговище, Враца. Голямата загуба на партията е в София. Съдбата на управлението на столицата винаги е имала символно значение за националната политика. Може би заради това ПП и ДБ проведоха епична сталинградска битка за победата на Васил Терзиев, но изпуснаха фатално положението на всички останали фронтове на територията на страната. В Пловдив разликата между Костадин Димитров и Ивайло Старибратов е повече от петнайсет процента и е практически невъзможно да бъде преодоляна на втория тур. Още на първи тур отпадат кандидатите на ПП и ДБ в редица областни градове – Кристиян Иванчов в Кюстендил, Искрен Арабаджиев в Ловеч; впечатляващи са резултатите на Георги Недев в Перник с 2,05%, на Наталия Цанева в Плевен с 5,80%; Рена Стефанова отпада от втория тур в Русе с 10,80%. Посочените данни са от 100% обработени протоколи за избор на кмет на община, публикувани на сайта на ЦИК. Изброяването може да продължи, но то потвърждава по категоричен начин откроената тенденция, а конкретните числа са на разположение в интернет[1]. Оперативният извод е, че ПП и ДБ концентрираха всички основни ресурси на кампанията – символни, пропагандни, финансови и организационни, в столицата и неглижираха тотално останалите населени места. Известно е също така, че ядрото на градската десница е концентрирано в кварталите от централната част на София, а в периферията на града и в останалата част от територията на България то е силно ограничено. Ако вземем предвид ниската активност, ще видим, че победата на Терзиев е следствие от случайно съвпадение на обстоятелствата: управлението на Йорданка Фандъкова бе белязано от емблематични провали; кандидатурата на Антон Хекимян породи съмнения за сенчести връзки между политиката и медиите; историята свидетелства, че в София всяка потенциална номинация, подкрепена от БСП, е обречена на неуспех, защото това е градът, в който левицата няма достатъчна електорална тежест. На този етап е рано да се правят категорични прогнози за втория тур, но още отсега е видно, че ГЕРБ е партията от сглобката, която има шанс да прибави към спечелените кметски позиции нови областни центрове. Дори и да се стигне до някакво успешно коалиране, което да отслаби влиянието на ГЕРБ, то би породило две негативни последици: първо, на местно равнище ще спечелят специфични за дадената община обединения, които защитават бизнес и корпоративни интереси и не следват политиката на партиите, управляващи на национално ниво. Второ, това ще предизвика реакцията на Бойко Борисов, който без съмнение се е устремил не само към местната, но и към централната власт. Вече въпросът не е дали ще бъде свалено правителството на акад. Николай Денков, а кога точно ще се случи това. Отговорът е съвършено ясен: ГЕРБ ще нагнетяват напрежението и ще поддържат на изкуствено дишане живота на кабинета, докато се стигне до крайна ескалация на напрежението.

В момента Борисов едва ли би се нагърбил със задачата да вади с голи ръце кестените от огъня. В НС с относително добри темпове тече приемането на законите по Плана за възстановяване и устойчивост. Трябва да имаме предвид една пропагандна техника, която започва да се използва все по-често от депутатите на ГЕРБ. Тя се състои в следното: съществуват отделни секторни политики, засягащи поети ангажименти, произтичащи не само от ПВУ, но и от членството на България в ЕС. Това са ангажименти за реализацията на отлагани с години непопулярни мерки и реформи. Правителството се е наело да ги осъществи, давайки си сметка за политическата и за социалната цена, която предстои да плати. Характерното за тези секторни политики, съставляващи естествена част от регулярната дейност на всеки един кабинет, е, че касаят специализирана и непонятна за широката публика материя. Затова най-лесният способ за дестабилизация на управлението е дадена партия да извади на преден план един експерт в определена област, който е станал политик и използва експертните си познания, за да манипулира политически широката маса от лаици по темата. По всеобщо признание състоянието в сферата на енергетиката не е благоприятно. Затова и Борисов е активирал Делян Добрев като основното острие, натоварено със задачата да атакува политиката на „промяната”. Целта на ГЕРБ е основно по тази линия да предизвика ерозия на доверието към политическия си противник, на когото дава парламентарна подкрепа, за да се задържи в изпълнителната власт. Съчетанието на думите „атака” и „подкрепа” би звучало като оксиморон във всяка друга ситуация, но в дадения случай то дефинира същността на стратегическите ходове на нежелания и неизбежен партньор в кабинета. Провалилото се заседание на НС, насрочено по искане на ГЕРБ за 27 октомври, трябваше да отхвърли ветото на президента върху промените в Закона за енергетиката и да приеме поправки в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, внесени от Делян Добрев и Йордан Цонев, с които според носещата се мълва бензинът трябваше да поевтинее със 75 стотинки на литър. Всъщност това заседание беше свикано с цел да се отправи предизборна провокация към коалицията  ПП-ДБ. Ако то се беше състояло, поредният популистки цирк щеше да е неизбежен. Едва ли е необходимо да припомняме темата на първия вот на недоверие и дебатите по нея. Провалът му даде възможност да станем свидетели на всички събития, които се развиха след това. Налага се изводът, че сценаристите начертават предварително минимум два деструктивни сценария по една и съща тема. Особено интересен беше случаят в петък, когато се разигра втори паралелен сюжет. В този смисъл не е за подценяване и дестабилизиращият ефект от отмяната на машинното гласуване. Очевидно е, че това беше активно мероприятие. Темата е твърде специфична и не може да бъде напълно разбрана извън средите на специалистите по информационни технологии. Създаде се впечатлението, че има нещо гнило с някакви ключове и кодове. Това е оценката на общия публичен ефект от събитието. За съжаление, акад. Денков прояви типичната за редица свои предшественици институционална неадекватност. Първо, той призова ЦИК да отмени решението си поради неговата незаконосъобразност. Второ, призова и ВАС да насрочи заседание по делото още в събота. По този начин Денков допусна вмешателство както в работата на един независим държавен орган, който не е на пряко подчинение на МС, така и в работата на независимата съдебна власт. Когато се провежда активно мероприятие, трябва да се оценяват всички възможни рискове, произтичащи от него. Драмата с машините се разви късно вечерта на 27 октомври непосредствено преди началото на деня за размисъл в достатъчно удобно време, за да се намалят възможностите за защита на засегнатите страни. От строго формална гледна точка министър-председателят не е компетентният държавен орган в Република България, който има право да се произнася по законосъобразността на решенията, взети от ЦИК. Също така е недопустимо той и представителите на неговата партия да издават указания на независимата съдебна власт и да ѝ посочват кога и как трябва да решава даден казус. Темата за изборните машини е не по-малко специализирана от енергийната тема. Но тя е още по-чувствителна, доколкото внушава недоверие към правилата, по които функционира демокрацията. Дори и да се съгласим с твърденията, че страхът от манипулация на изборите не е повлиял сериозно на активността, регистрираните ниски стойности на гласовете, подадени за ПП-ДБ, показват, че настроенията към тази коалиция, генерирани от публичната среда като цяло, са крайно негативни[2]. Същевременно се надигат различни протестни вълни. На преден план се откроиха две от тях, тъй като те имат впечатляваща интензивност. Недоволството на миньорите е добре дошло за ГЕРБ, след като кабинетът предаде в Брюксел териториалните планове в сектора на енергетиката. Не бива да забравяме и протестите на зърнопроизводителите след решението на МС да отмени забраната на вноса на зърно от Украйна. Не са за подценяване и множеството малки епизодични протести, с които медиите ни занимават почти всеки ден. Създава се впечатление, че тяхното избухване в толкова кратък времеви интервал съвсем не е случайно. Изглежда основателна прогнозата, че думата „протест” ще започне да присъства все по-често в публичното пространство и тя все повече ще ерозира политическата стабилност. Не са изключени и други изненади. В близките седмици ще наблюдаваме интересен политически сюжет – ГЕРБ ще трябва да подкрепи проекта за държавен бюджет, внесен от Асен Василев.

Накрая, нека да повторим още веднъж: това правителство ще падне скоро, но не и сега.

––––––––––––––––––

[1] Тук ще представим с илюстративна цел част от резултатите на коалицията между ПП и ДБ в Пловдивска област. В Хисаря Нина Севова получава 2,41%, в Карлово Лиляна Драганова – 2,28%, в Съединение Кристина Крислова – 3,81%. Ситуацията изглежда малко по-добре в Асеновград, където за Димитър Янев са гласували 9,55%, но балотажът ще бъде между кандидатите на ГЕРБ (с 29,78%) и на БСП (с 20,12%).  Пловдив и Първомай са двете общини в цялата област, в които коалицията достига до балотаж. Трябва да подчертаем, че говорим за резултатите на местните избори на политическата сила, която управлява цялата държава с правителство на малцинството. Дори и без да развиваме по-нататък анализа, е видно, че ерозията на доверието вече се е превърнала в достатъчно сериозен фактор за падането на кабинета. 
[2] Ако допуснем хипотезата, че ВАС беше отменил решението на ЦИК още в събота, пак нямаше да съществува дори и теоретичен шанс за преобръщане на очерталата се електорална тенденция, което да позволи на по-голяма част от кандидатите на Коалиция ПП-ДБ да достигнат до балотаж.

Атанас Ждребев е доктор по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи в Института за исторически изследвания към Българската академия на науките. Автор е на монографията „Популизмът като фактор за дисфункция на политическите институции в България (2001 - 2018)” и на сборника с публицистични публикации „Разпадането на политическата система в България”.

Свързани статии