Вторият силен акцент в 50-ото юбилейно издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора бе гастролът на Опера Балтик – Гданск, която за първи път идва в България, при това с почти непознатата на европейците опера на Жул Масне „Таис“. Старозагорци имаха удоволствието да видят един модерен спектакъл с прекрасни вокални и инструментални изпълнители и забележителен оркестър, дирижиран от бразилеца Жозе Мария Флоренсио.
Ромуалд Вича-Покойски, освен режисьор на постановката е и директор на Опера Балтик, поставена от BBC в десетката на най-добрите оперни театри в Европа.
Какво знаете за Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора?
Това не е първото ми посещение тук, преди няколко години с мои приятели бях на кукления фестивал „Пиеро“. Виждам, че в Стара Загора има три театъра. Драматичният театър също има юбилей, 100 години от създаването си. Забелязах и красивия музей. Прави ми впечатление, че в Стара Загора има изкуство и култура.
Знаете ли, че полски оперен театър е гостувал в Стара Загора през 1975 г. – Операта на Лодз с „Халка“ на Монюшко.
Много се радвам, че днешното ни присъствие се вписва в 50-годишнината на ФОБИ. Наясно съм също, че от доста дълго време никой от Полша не е идвал тук.
Каква е политиката на Опера Балтик?
Догодина нашият театър ще празнува 70 години от създаването си. Живеем в исторически град на морето. Казват, че от Гданск е тръгнала свободата, но там са се случвали не само добри, но и лоши събития, избухването на Втората световна война… Това е град на начинанията. Надявам се да имаме ново начало за нашата Опера. Интересуват ни забравени произведения като „Таис“. Представяме както малко позната класика, така и нови жанрове. Трябва да помним, че Гданск е туристически град. И е град, пълен с история. Стараем се да отговорим на това и с нашите спектакли.
Твърде сте скромен, като се има предвид, че BBC определя Опера Балтик като един от десетте най-добри оперни театри в Европа.
Да, срещаме такова твърдение, но оценките оставям на зрителите, на експертите.
Какво е мястото на операта като изкуство в този компютърен век? Каква трябва да е тя, като имаме предвид загледаната в телефоните си публика?
Да, това е доста голям проблем и ние в Операта го обсъждаме. Във време, когато всичко е свързано със смартфоните и компютрите, е хубаво да се намери място, където хората се срещат, преживяват нещо заедно. Защото смартфоните ни правят индивидуалисти, а театралното изкуство и операта ни помагат да изживеем нещо заедно. Операта е чиста емоция.
Как избрахте с коя оперна постановка да дойдете в Стара Загора?
Избрах тази опера, защото любовта – на човек към човека, на човек към Бога, е основният разказ в либретото на „Таис“. Всъщност любовта към Бог е любовта на човек към човека. И още един повод, от началото до края тази опера е медитация, това е спа за душата.
Затова ли като режисьор се насочихте точно към поставянето на тази опера на Масне?
Поводът, разбира се, беше също, че дълго време „Таис“ не е била представяна в Полша.
Всъщност „Таис“ е малко играна и в България, но и по света. Защо е забравена?
Самата опера е доста трудна. Но не за тези, които я слушат, а за тези, които я свирят, за музикантите.
Всички сме слушали обаче едно от най-романтичните произведения в цигулковия репертоар – „Медитация“, и май единствено с него свързваме заглавието на операта?
В постановката на операта това произведение се изпълнява от ангел, защото е ангелска и музиката.
Направили сте доста модерен спектакъл.
Идеята е да покажем, че проблемът на IV век съществува и в наше време. Действието се развива в Александрия, когато библиотеката е разрушена. Падението на цивилизацията. Днес много често се казва, че и нашата цивилизация е в упадък.
В солистичния ви състав има певци, известни на старозагорската публика, като Беса Лугичи, която преди няколко дена пя Инес в премиерата на „Африканката“ на Майербер, но и старозагорският солист Ивайло Михайлов, баритонът Марчин Брониковски, завършил НМА „Проф. Панчо Владигеров“ … Как избрахте солистите?
При нас артистичният директор на театъра си избира солистите. Аз само мога да потвърдя, че това е много добър избор. Работата с тези артисти наистина е удоволствие за нас. В нашата опера нямаме солисти на постоянен трудов договор. Най-напред се запознаваме с певеца и след това го каним.
Вие сте и директор на операта. Имате ли моменти на противоречие между режисьора и директора?
Това е винаги най-трудният диалог. Имам добър екип, с който работя, той ми помага както в творческата, така и в административната работа.
Не ви се е случвало като режисьор да искате нещо, но директорът да казва: не може?
Имало е такива моменти, когато директорът е казвал на режисьора: Не!
Как се запознахте с бразилския диригент Жозе Мария Флоренсио, който е и артистичен директор на Операта?
В Балтийската опера двамата сме от две години, това е вторият ни сезон. Жозе е един от най-добрите диригенти в Полша. Той е роден в Бразилия, но от 1985 г. живее в Полша. Много исках да работим заедно, благодарение на това имаме един от най-добрите оркестри в Полша.
