0
2292

Тайната

Дядото бил ходил на война, разправяше на внучките баба им. Много мъже не се върнаха, но той, слава на Бога, се върна. Но донесе от войната едно желязо в крака си и едно голямо мълчание. Внучките и сами виждаха. Ще седне дядо им с пъшкане на слънчевата пейка, залепена за къщата, ще пие цигарката си и ще мълчи така, сякаш мълчанието е най-важната занимавка. Докато бяха малки, внучките си идваха през ваканциите, играеха си в дворчето, наблюдаваха златните бръмбари над цветята, правеха си с камъчета и тресчици кухня, готвеха различни гозби от треви и калчица и от време на време поглеждаха дядото, седнал като закован на пейката. Понякога отиваха и залепваха на коленете му от двете страни, допираха като яренца бузките си до острия шаяк, а той бръкваше в джоба на сетрето и им подаваше по едно оваляно в тютюневи люспи бонбонче. Тогава те, бърчейки нослета от острия тютюнев мирис на дядото, отскачаха и се шмугваха в къщата. И изтичваха до големия сандък в килера, където имаше много тайни, поръсени с нафталин. Най-много събуждаше любопитството им едно писмо в красив плик, който се беше разлепил, с шарки като лозови листа по ръбовете, на листа с мастило бяха написани думи, стройно полегнали на една страна, сякаш играеха хоро. Бяха се опитвали да разчетат думите, но не успяваха. Но това не им пречеше. Тъкмо тогава четяха приказки за принцове и принцеси и си представяха, че това е писмо от някой принц до неговата принцеса.

По-късно момичетата чуха от старите жени, които идваха при баба им на бяло сладко и вода, малко ли се въртяха край тях, уж си играеха под масата, а ги слушаха, че това писмо го дал на дядо им един негов другар на фронта. Той бил сгоден и заръчал на дядо им, ако нещо се случи с него, да предаде това писмо на годеницата му.

Но те растяха и в косите им вече вееха други ветрове. Започнаха да си идват по-рядко. При все по-редките идвания забелязваха, че баба им и дядо им се смаляват, че вече няма златни бръмбари, че двата големи чемшира от двете страни на пътеката са изсъхнали, а каменните плочи на пътеката са се разкривили и хлътнали в земята.

После, през една от следващите години, в средата на лятото, дядо им почина. Те не успяха да дойдат за погребението, защото бяха на бригада в чужбина. Дойдоха си през септември, седнаха с баба им на масата в дворчето. Помълчаха за дядото, баба им допря окото си с края на забрадката, наля им сок от бъз. После започнаха да ѝ разказват своя живот. Оживиха се, разприказваха се, очите на баба им заблестяха и се напълниха с младина.

И изведнъж някак и двете едновременно се сетиха за писмото в сандъка. И попитаха една през друга баба си какво е това писмо, което толкова дълго време беше събуждало любопитството им. Тя не си спомняше нищо. Отиде да го търси, но се върна с празни ръце.

И после се разбърза, каза, че ще изтърват маршрутката, тръгвала след десет минути, сложи им в една найлонова торбичка ябълки, две бурканчета сладко и две бурканчета трушия и ги изпрати до портата.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияДиригент с много таланти
Следваща статияПолитическата злоупотреба с Левски