„Владимир Даскалов е автор, когото можем да поставим редом до Жорж Папазов и Кристо Явашев като български художник, развил се извън националната художествена сцена.“ Разговор с Мария Даскалова, правнучка на художника

Владимир Даскалов е художник, непознат за българската общественост и дори за изкуствоведските среди. Той е част от авангардните европейски художествени кръгове още през тридесетте години на ХХ век. Типичен европейски емигрант, модернист, принадлежащ към няколко художествени школи, той оставя след себе си творчество, което тепърва предстои да бъде преоткрито в България. В чужбина е познат с имената Джордж Даскалов, както и с артистичния псевдоним Даскал. Наследник на стар аристократичен немски род и родствено свързан със семейството на основателите на Самоковската художествена школа – Захари Зограф и Станислав Доспевски, Владимир Даскалов попада в Западна Европа именно в епохата, когато модернизмът променя изкуството завинаги.

Пътят му го среща с някои от най-ярките личности на своето време – Паул Клее, Василий Кандински, Пийт Мондриан, Джулиан Тревелиян, Жоан Миро, Макс Ернст, Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Хенри Мур, Лудвиг Витгенщайн, фотографката Летис Рамзи. Работи и в легендарното „Ателие 17“ на Стенли Уилям Хейтър – средище на най-смелите експерименти в европейската графика. По време на своите пътувания из Германия, Англия, Австрия и Италия съдбата го среща и с българския футурист Николай Дюлгеров.

Даскалов никога не се затваря в рамките на едно художествено течение. В неговото творчество се преплитат постимпресионизъм, експресионизъм, кубизъм, абстракция и фигуративна живопис. Картините му впечатляват със силен емоционален заряд, драматичен колорит, експресивна форма и плътна живописна фактура. Основните му теми са портретът, фигуралната композиция, градските сцени и пейзажът. В по-късните години стилът му се променя осезаемо. Палитрата просветлява, светлината става главен герой, а живописната повърхност придобива лекота и прозрачност. В творбите му ясно се открива влиянието на Анри Матис и неговото разбиране за силата на чистия цвят.

Най-оригиналният принос на Владимир Даскалов обаче е на една необичайна територия – връзката между музиката и живописта. Той създава собствена система, чрез която превежда музикалните тонове и тоналности в цветове. Така всяка негова картина може да бъде възприета и като своеобразна музикална партитура.

Защо има толкова оскъдни данни за Владимир Даскалов и той остава непознат за България?

Владимир Даскалов е брат на моя прадядо. Той емигрира в Англия на много ранна възраст. Заминава за Западна Европа и постепенно се насочва към художествените течения, които споделя и изповядва.Това силно се разминава със социалистическия реализъм, който по-късно се налага в България. Съответно няма причина през този исторически период той да бъде представян и за него да се говори. Различна е съдбата например на Жорж Папазов, който също е български художник емигрант, но е роден по-рано. Той има възможността да направи няколко изложби в България, а през останалото време твори в Париж. Затова по-късно е припознат и в България. При Владимир Даскалов ситуацията е различна. Той няма останали картини в България. Цялото му творчество се намира в Германия, Франция и Англия, а самият той не се връща в България до края на живота си. Макар че съм чувала, че след падането на Берлинската стена е имал намерения да посети родината си.

Двамата братя са родени във Варна. Откъде започва пътят на Владимир като художник?

Двамата братя са родени във Варна, в софийско семейство. Майка им, германка по произход, е работила в Германското консулство във Варна. Семейството има дълбоки художествени традиции. Владимир завършва Американския колеж, който тогава се е намирал в Самоков. Семейството им остава във Варна, а двамата братя заминават да учат в Американския колеж и оттам започват своя самостоятелен път. Още на петнадесетгодишна възраст заминават за Германия. Там пътищата им се разделят. Владимир Даскалов учи търговско корабоплаване в Хамбург. По време на едно дълго плаване до нос Хорн той се разболява тежко от ревматизъм и е настанен за лечение в болница на Червения кръст. Именно там започва неговото творчество. Започва да рисува портрети на останалите пациенти. Това са първите му художествени изяви и първите му картини.

В болницата създава множество рисунки и портрети, които стигат до професор Ото Зон-Ретел, преподавател в Художествената академия в Дюселдорф. Именно той го кани да се запише в Академията и му осигурява място там. Първата си картина продава скоро след това. Тази продажба бележи началото на професионалния му път като художник. Получава и предложение да изработва портрети и копия на произведения, сред които и „Светото семейство“ на Рафаел от Мюнхенската пинакотека. След това заминава за Италия.

Говорихме, че в Италия вероятно се е срещнал с известния футурист Николай Дюлгеров, който живее и работи в Торино.

Най-вероятно са се срещнали именно в Италия, защото Дюлгеров вече се е установил в Торино, макар че е завършил Мюнхенската академия. Той, както и Владимир Даскалов, е ученик на Паул Клее и Василий Кандински.

В биографията на Даскалов, публикувана по негови спомени още приживе, има описание на тази среща с Дюлгеров в Италия. Може да се каже, че това е своеобразна автобиография. Не знам дали текстът е диктуван от него, но това е най-официалният документ, до който бихме могли да се докоснем. Двамата обаче са много различни. Дюлгеров се насочва към плаката, рекламата и дизайна. Футуризмът е възприет от режима на Мусолини като модерното изкуство на Италия и това оказва влияние върху неговото творчество. Той рисува машини, фабрики, индустриални композиции, характерни за футуристичната естетика. Докато при Даскалов наблюдаваме един много по-затворен, съзерцателен художествен проект. Това са два съвсем различни творчески темперамента. Бих казала – един интроверт и един екстроверт. Характерът на Даскалов със сигурност има значение. Той няма нищо общо с комерсиалната страна на изкуството. По никакъв начин не се стреми да се урежда за изложби или да продава картините си. При него липсва подобна амбиция.

Ако първите творчески стъпки на Владимир започват в болничната стая, коя е първата картина, с която впечатлява преподавателите си?

Предполагам, че това е първата продадена картина. Не знаем какво е изобразявала. За съжаление, тя не е запазена. При емиграцията си от Германия в Англия, когато бяга от режима на Хитлер, Владимир участва в театрални постановки, осмиващи нацисткия режим. В една от тях символично е обезглавен фюрерът. Като модернист той влиза в пряк сблъсък с официалната художествена политика на Третия райх, която заклеймява авангардното изкуство. Когато напуска Германия, всичките му картини остават там. На практика те се губят. Напълно възможно е част от тях да са унищожени по време на войната.

Мария, какво се случва все пак с другия брат – твоя прадядо?

Той остава в България. Интересното е, че двама братя, тръгнали по сходен житейски път, са напълно разделени от Желязната завеса и съдбите им поемат в съвсем различни посоки. Моят дядо Николай остава в България като дизайнер. Работи във Враца, в текстилен завод. Това е неговият професионален път. Не публикува свои творби и не се занимава професионално с изобразително изкуство. По-късно, през годините на социализма, когато на дядо ми започват да му разрешават да пътува в чужбина, той посещава брат си в Лондон почти всяка година. Не знам дали точно заради брата, но със сигурност заради произхода си нашето семейство не се вписва особено в идеала на комунистите. Двамата произлизат от семейство на политици, които са били във властта преди Девети септември, и това носи сериозни неприятности на дядо ми след промените. Не бива да забравяме и че семейството Даскалови води началото си от Христо Даскала – основателя на Самоковската зографска школа. Всъщност Станислав Доспевски и Захари Зограф също произлизат от този род. Те са потомци на Христо Даскала, както и прадядото на двамата братя – Николай и Владимир Даскалови. Доколко Владимир Даскалов е познавал в дълбочина творчеството на Захари Зограф, не можем да кажем със сигурност. Но в ранните му произведения се забелязват различни влияния, преди той да достигне своя характерен стил. Виждаме и силно влияние на гръцката митология върху творчеството му, както и на българския фолклор. Има произведения, вдъхновени от български народни песни. Може би тук е важно да споменем, че майката на Владимир Даскалов е правнучка на германския консул в Османската империя. Той произхожда от фамилията Фон Плесен – стар германски аристократичен род. От тази линия семейството наследява космополитния дух, любопитството към света и стремежа към откривателство. Това е съвсем различен светоглед от традиционния консервативен дух, характерен за другия клон на рода – този на Захари Зограф.

А откъде идва интересът му към изследването на връзката между цвета и звука?

Това е идея, развита най-вече от Василий Кандински. По-късно Владимир Даскалов я задълбочава, когато се запознава с пианиста Валтер Зюскинд. Става дума за явлението синестезия – способността звукът да бъде възприеман като цвят. При някои хора тези сетива са свързани и те преживяват музиката и цветовете като едно цяло. Даскалов се опитва да преведе музикалните хармонии, ритъма и тоналността на визуален език. Експериментира с това как определени цветове и техните съчетания могат да предизвикат у зрителя усещането за музикално произведение. Разработва собствена система – своеобразен музикален код, чрез който превежда тоналностите и нотите в цветове. По този начин всяка негова картина може да бъде „прочетена“ като музикално произведение. Това е може би най-големият му принос към изкуството и онова, което го прави толкова интересен. Баба ми пазеше негови тетрадки със записки и схеми на тези изследвания.

Какво е характерно за периода на Даскалов в Дюселдорф? С кои хора общува? В каква художествена среда попада? Кои са галериите, в които излага?

След престоя си в Италия Владимир Даскалов се връща в Дюселдорф и завършва обучението си в Академията. Работи в ателието на своя професор Паул Клее, който тогава преподава в Академията и го назначава за свой асистент, нещо като ръководител на ателие. Когато Паул Клее напуска Академията по политически причини, Владимир Даскалов също напуска. Купува лодка с намерението да стигне до Испания, но претърпява авария и той се връща обратно в Германия. След това прекарва известен период в Париж, където се запознава с френските сюрреалисти. Възможно е тогава да се е срещнал и с Жорж Папазов, който по това време работи на Монпарнас, но за това няма категорични доказателства. Със сигурност, обаче знаем за близкото му приятелство с Джулиан Тревелиян. По това време Даскалов пътува почти из цяла Европа – посещава Хага, Испания и други места, след което отново се връща в Дюселдорф. Въпреки политиката на нацисткия режим срещу модерното изкуство, той успява да изложи свои творби в галерия „Щюкерт“. Смята се, че това е една от последните изложби на модерно изкуство в Германия по време на нацизма.

Някъде бях чела, че той прави и самостоятелна изложба в Берлин в галерията на Алфред Флехтхайм. Той е бил един от най-известните галеристи и издатели на художествени списания в Германия. След това Флехтхайм се установява в Лондон като търговец на картини. Възможно е двамата да са продължили връзката си. Но какво е характерно за лондонския период на Даскалов?

По това време Владимир Даскалов получава предложение да приеме германско гражданство, тъй като майка му и дядо му живеят в Германия. Той отказва и напуска страната. Емигрира в Англия. Статутът му на вече утвърден модерен художник му помага сравнително бързо да бъде приет в британските интелектуални среди. Разбира се, изпитва сериозни финансови трудности, защото цялото му творчество остава в Германия. Затова започва да работи каквото намери – като музикант, художник, дизайнер на осветителни тела, изработва декоративни предмети, преподава пиано и рисуване. Не бива да забравяме, че тогава той е съвсем млад човек. Приема всякаква работа, за да се издържа.

Тоест той е бил и музикант?

Имал е сериозна музикална подготовка, наред с художествената. Това е много важно, защото по-късно именно музиката се превръща в основа на неговите живописни търсения.

С кои среди се свързва животът му в Лондон?

Един от най-силните му периоди започва, когато заминава за Кеймбридж и се записва в Тринити Колидж. Там попада сред хора, които отказват военна служба по съвест. Много бързо навлиза в бохемския живот на Кеймбридж. Запознава се с Летис Рамзи, Хенри Мур, Питър Мичъл и още много представители на интелектуалните среди. Особено силно влияние върху философията на неговото изкуство оказва Лудвиг Витгенщайн.

Той е живял и с фотографката Летис Рамзи, нали? Има и негов много интересен портрет, направен от нея.

Така се посочва и в биографията му. Двамата са имали общ живот. Това е изключително силен фотографски портрет, показателен за авангардната фотография на епохата. Летис Рамзи работи в свое студио в Кеймбридж, което по-късно ръководи дълги години. От нея са останали множество фотографии, сред които две на Владимир Даскалов и една по-късна снимка на неговата дъщеря Анна.

А какви изложби прави в Лондон?

През Втората световна война за известно време се установява в Съри, където се укрива от бомбардировките. Галерия „Аркадия“ е най-важната сцена за него в Лондон. Там организира голяма самостоятелна изложба „Апропо“, в която представя всички картини, създадени през английския му период. Това е един от най-силните периоди в творчеството му – особено по отношение на портретите и развитието на собствения му художествен език.

Това ли е неговият творчески връх?

Можем да разделим творчеството му на два основни периода. Първият достига своя апогей именно в Лондон, когато развива мащабната си портретна живопис. Вторият започва по-късно, в Майорка, когато окончателно изгражда своя собствен стил и се отдава изцяло на творческите си експерименти. След изложбата в Лондон той постепенно се отдръпва от артистичните среди. Но така или иначе Даскалов вече е разпознаван като част от европейския авангард. Огромно влияние върху него оказват идеите на Витгенщайн и той започва да изследва границата между онова, което образът може да каже, и онова, което може единствено да покаже. Изследванията му върху психологията на възприятието го отвеждат към въпроса как човешкото око разчита формите. Напускането на художествената сцена е своеобразен Витгенщайнов жест. Той отказва да участва в механизмите на художествения пазар, за да съхрани свободата на творчеството си и да види докъде може да стигне в собствените си художествени търсения. Тази философия променя изцяло живота му. Няколко години след постъпването си в Кеймбридж и скоро след голямата изложба в Лондон той окончателно се отказва от комерсиалния свят на изкуството и се установява в почти пълна изолация в Майорка.

А защо не се знае съдбата на голяма част от неговите картини?

Напълно възможно е ранните му творби, останали в Германия, да са унищожени по време на Втората световна война. По-късното му творчество обаче е запазено почти изцяло в семейството. Картините се намират в домовете на трите му дъщери и на доведения му син. Те съхраняват целия архив. Запазена е и къщата му в Майорка, която дълги години е била негово ателие. Картините и днес украсяват стените ѝ. Творбите не се продават и не се предлагат на аукциони, защото желанието на семейството е цялото му творчество да остане събрано на едно място.

В сърцето на Лондон неговите внуци откриват бар, който носи неговото име.

Да. Барът е кръстен на артистичния му псевдоним – Даскала. Интериорът е изцяло вдъхновен от атмосферата на дома му в Майорка. Там са изложени и няколко негови картини. Внуците му са опитни ресторантьори и за тях това място е своеобразен паметник на испанския период от живота на дядо им. Самото име на заведението е своеобразен поклон към паметта му.

В Лондон той е общувал с много музиканти, така че барът е в стила му.

Да, там той напълно се вписва в артистичната бохема. Това е периодът на приятелството му с Валтер Зюскинд и с други музиканти от лондонската сцена. Именно тогава музиката окончателно се превръща в основен двигател на неговото изкуство. А псевдонима си вероятно е избрал, за да бъде по-лесен за произнасяне в Англия. В началото подписва творбите си по различни начини, докато стига до окончателната форма.

След Англия той окончателно се установява в Майорка и как се променя живописта му в този период?

Заселва се трайно в Майорка, макар че по-късно се връща за известно време в Англия, за да даде образование на дъщерите си. В ранните години палитрата му е по-тъмна, доминирана от земни тонове, характерни за немската художествена традиция и влиянието на първия му преподавател. Разбира се, влиянието на Баухаус остава с него през целия му живот. Композициите му стават все по-структурирани, почти математически изградени, което е характерно за философията на Баухаус. Преместването в Майорка обаче променя всичко. Светлината се превръща във водещ елемент. Цветовете се избистрят, живописната повърхност става по-ефирна. Усеща се влиянието на Анри Матис – чистият цвят, средиземноморската светлина, морето и природата започват да определят неговата живопис. Той не рисува морето в традиционния смисъл. По-скоро започва да създава пейзажи, в които светлината и цветът се превръщат в основни герои. Именно тогава достига до онова, което е най-характерно за неговото творчество – структурата на цвета, напомняща музикално произведение.

И все пак роднините му, които и днес посещават къщата в Майорка, не мислят ли да покажат картините му пред света?

За България би било изключително интересно да се организира изложба с негови произведения. Още повече че картините практически са запазени в семейството. Не се налага да бъдат издирвани по музеи, галерии или частни колекции. Разбира се, дъщерите му вече са възрастни дами и пътуването не е лесно за тях. Но си спомням, че преди пандемията имаха силно желание да посетят България. Ако бъде отправена сериозна покана за изложба и бъде осигурена необходимата организация, мисля, че биха откликнали с радост. Трите никога не са били в България, въпреки че носят българските си имена – Анна, Стефа и Надя. Запазили са и фамилията Даскалов. Моето семейство поддържа постоянна връзка с тях. Дядо ми често ги е посещавал и в семейния архив има много лични снимки – както при нас, така и при тях.

А какво знаете още за личния му живот?

Не съм запозната с много подробности от личния му живот. Знам, че има два брака. От втория си брак има доведен син, когото приема като свое дете. Трите му дъщери са от първия брак. Като деца те пътуват с него на яхтата, която той купува. Живеят заедно в Майорка, обикалят Европа и естествено израстват в атмосферата на неговия артистичен свят. Внуците му разказват, че често заставал пред някоя своя картина, свирел на пиано и пресъздавал музикално това, което е изобразил върху платното. Те са силно повлияни от неговия артистичен дух. Една от моите лични амбиции е да преведа на български език каталога, който държа в момента. Той е издаден в края на живота на Владимир Даскалов в Майорка. Биографията му е написана на каталонски език. В каталога е включена голяма част от запазените му творби. Това са произведенията, които семейството е съхранило. Те дават много ясна представа за развитието му като художник. Например има картини, в които откриваме идеи и композиционни решения, появили се години по-късно в творчеството на Пабло Пикасо. Това показва, че Владимир Даскалов е бил в самия център на най-модерните европейски художествени процеси за своето време.

Попаднах на информация, че по време на престоя си в Париж Владимир Даскалов е работил в легендарното „Ателие 17“. Там работят Пабло Пикасо, Макс Ернст, Жоан Миро и други големи имена на европейския авангард.

Възможно е. Доколкото ми е известно, брат му Николай също известно време работи в Париж в ателието на Елза Скиапарели, където е работил и Салвадор Дали. Напълно възможно е двамата да са имали пресечни точки с едни от най-значимите художници на ХХ век.

Защо Владимир Даскалов никога не се връща в България?

До политическите промени у нас това практически е било невъзможно. Вероятно се е страхувал, че ако се върне, няма да може отново да напусне страната. След това вече няма много време. Той умира малко след промените през 1990 г.

Кои са основните жанрове, в които работи Владимир Даскалов?

Основните жанрове, в които Владимир Даскалов работи, са портретът и фигуралната живопис. Той е типичен представител на европейския авангард и модернизма. Има и много негови градски сцени от Лондон. Започва все повече да се вглежда във връзката между формата, цвета и възприятието. Картините му бързо се превръщат в своеобразен пъзел, повече отколкото в мимезис.

Той е интелектуално силно изкушен от творческите среди, в които живее. Стреми се чрез изкуството си да поставя въпроси. Публикувана е негова лекция, посветена на връзката между визуалното възприятие и цвета. В нея той пита студентите си например какъв звук биха избрали за напрегната сцена във филм или за момент, в който предстои да се случи нещо важно. Така се опитва да открие връзката между различните аспекти на изкуството и начина, по който те въздействат върху човешкото възприятие.

Защо е важно да се запознаем в България с творчеството на Владимир Даскалов и то да не остане непознато у нас?

Според мен, той запълва едно празно място в българската художествена традиция. Той е космополитен, изцяло западно ориентиран художник, който отлично владее академичния стил на рисуване, но придава на фигурите собствен авангарден прочит.

Паул Клее казва, че рисуването е „да разходиш една линия“. Владимир Даскалов, силно повлиян от тази идея, се стреми непрекъснато да усъвършенства линията, да ѝ придаде собствен почерк и пространствена различност спрямо всичко, създадено преди него. Затова Владимир Даскалов е автор, когото можем да поставим редом до Жорж Папазов и Кристо Явашев като български художник, развил се извън националната художествена сцена.

В началото на ХХ век българското модерно изкуство е насочено предимно към пейзажа, портрета и наследството на зографската традиция. По-късно идва социалистическият реализъм, който няма нищо общо с авангардното изкуство. В този смисъл Владимир Даскалов няма аналог в България. Разбира се, на световната сцена могат да бъдат посочени имена като Паул Клее, Василий Кандински и Пийт Мондриан, които работят в сходни модернистични търсения. Но в българския контекст той практически няма алтернатива. Той е единствен по рода си български художник, развил толкова последователно подобен художествен език.

Жорж Папазов също работи извън България, но неговият свят е насочен към космоса, митологията и психологията. Докато при Владимир Даскалов откриваме едно дълбоко вътрешно вглъбяване, което прави творчеството му напълно неподражаемо. Надявам се, че това е само началото на едно по-голямо преоткриване на Владимир Даскалов – художник, който заслужава своето място не само в европейската, но и в българската история на изкуството. Владимир Даскалов е интересен не само като български художник, а като част от една голяма европейска художествена история. Той е човек, който преминава през различни култури, художествени школи и философски влияния.

Интервюто е публикувано в подкаста на Светлана Тарашоева и Веселина Даковска.